Решение № 13040 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2279/2010 г.

Решение № 13040 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2279/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Спиро Димитров Симонлийски, гр. Кюстендил, ул. "Генерал Заимов" № 13 срещу решение № 7 от 11.01.2010 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 449/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано съдът е приел, че е налице пропуск по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК поради липсата на акт за непълноти и грешки по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 1 Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Необосновано е направил извод за грешка в номерацията на посочената в оспорения акт заповед за одобрение на кадастралната карта и кадастралния регистър. Изводите му за противоречие с разпоредбите чл. 41, ал. 1, т. 2 Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3/2005 г.), както и досежно спорове относно собствеността, са извън предмета на делото. Моли съда да отмени обжалваното решение и остави в сила оспорената заповед № КД-14-10-104 от 15.04.2009 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Кюстендил. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Служба геодезия, картография и кадастър, гр. Кюстендил, не взема становище. Ответникът по касационната жалба - областният управител на област Кюстендил, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно. Оспорената заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и на чл. 41, ал. 1, т. 2 Наредба № 3/2005 г. Не е приложена и разпоредбата на чл. 28б, ал. 10 Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Катерина Симеонова Цонева, счита същата за неоснователна. Съдът е постановил правилно и обосновано решение. Не е налице влязло в сила съдебно решение между касатора и Катерина Цонева, което да решава спор за собственост между страните. Констатираната фактическа грешка в оспорената заповед е в полза на касатора. Правилно съдът е констатирал, че незаконосъобразно органът е провел производството без участието на заинтересованите страни. Налице е и установената от съда материална незаконосъобразност на оспорената заповед поради неприложимост на процедурата по чл. 53 и сл. ЗКИР и нарушение на изискванията на чл. 46, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответниците по касационната жалба - община Кюстендил и министърът на регионалното развитие и благоустройството, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че оспорената заповед № КД-14-10-104 от 15.04.2009 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Кюстендил е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - не са посочени фактически и правни основания за издаването й. Органът не е посочил при коя от хипотезите на чл. 59, ал. 1 ЗКИР извършва изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Констатирал, че визираната в акта заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрена кадастралната карта на гр. Кюстендил, е цитирана погрешно като номер, но посочил, че тази фактическа грешка не се отразява на законосъобразността на заповедта и е отстранима от самия орган. Констатирал, че в одобрената със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър кадастрална карта на гр. Кюстендил имотите в процесната местност - Саманли баир, представляващи територия със земи по § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), са обособени в самостоятелен кадастрален район без да са заснети отделните имоти. Установил, че имотите на касатора и на ответника Катерина Цонева са съседни в обхвата на плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 356 от 17.12.2008 г. на областния управител на област Кюстендил. Към датата на издаване на оспорената заповед този план е влязъл в сила, но не е бил приложен. Административният орган е създал кадастрална карта на имота на касатора без да зачете данните от влезлия в сила план на новообразуваните имоти, съгласно чл. 41, ал. 1, т. 2 и чл. 46, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Приел, че касаторът може да защити правата си по реда на изменение на плана на новообразуваните имоти, което не е в правомощията на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър, поради което не му изпратил преписката за произнасяне Тези изводи на съда са правилни и обосновани. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът е собственик на имот с идентификатор 41112.84.42, а Катерина Цонева - на имот с идентификатор 41112.84.104. Двата имота се намират в м. "Саманли баир", територия, за която със заповед № 356 от 17.12.2008 г. на областния управител на област Кюстендил е приет план на новообразуваните имоти по смисъла на § 4к ЗСПЗЗ. Планът е публикуван в Държавен вестник, бр. 2 от 09.01.2009 г. и е влязъл в сила. Безспорно е също така, че със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на община Кюстендил. Заповедта е публикувана в Държавен вестник, бр. 100 от 21.11.2008 г. и е влязла в сила досежно процесните имоти. В нея земеделските имоти в м. "Саманли баир" са обособени в самостоятелен кадастрален район като отделните имоти не са заснети. Безспорно е също, че с оспорваната заповед началникът на Служба геодезия, картография и кадастър е одобрил изменение на кадастралната карта като в самостоятелния кадастрален район за земеделски земи е нанесъл имота на касатора. Спорна по делото е преценката на горните факти и относимостта им към релевантните правни норми и по-конкретно преценката на съотношението между кадастралната карта и плана на новообразуваните имоти. От доказателствата по делото е видно, че към датата на издаване на заповедта за одобряване на кадастралната карта - 28.10.2008 г., планът на новообразуваните имоти по § 4 ЗСПЗЗ не е издаден, не е влязъл в сила, което означава, че не е и приложен. Именно поради това и в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. в кадастралната карта тези земеделски земи са обособени в самостоятелен кадастрален район, без да се нанасят отделните имоти. Едва когато одобреният план на новообразуваните имоти се приложи, той, съгласно чл. 46, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г., се нанася в кадастралната карта. Планът на новообразуваните имоти се счита приложен след влизане в сила на заповедта за приемането му, трасирането на границите и въвода във владение на собствениците - чл. 28б, ал. 10 ППЗСПЗЗ. По делото няма спор, че границите на земеделските имоти на касатора и на Катерина Цонева по влезлия в сила план на новообразуваните имоти не са трасирани и не е осъществен въвод, т. е. планът не е приложен. Нанасянето на имота на касатора в кадастралната карта е станало не по одобрения и приложен план на новообразуваните имоти, а в съответствие с нотариален акт № 191, т. V, дело 1751 от 26.07.1995 г. и съответно издадената на 20.04.1995 г. скица № 1186. Този нотариален акт и скица са имали значение при изготвянето на плана на новообразуваните имоти, но те не могат да бъдат основание за попълване на кадастралната карта с един единствен имот за район, за който има влязъл в сила план на новообразуваните имоти. С оглед на това правилен и обоснован е изводът на съда, че административният орган е издал оспорената заповед в нарушение на материалния закон. Правилен и обоснован е и изводът на съда, че така одобреното изменение на кадастралната карта е в нарушение и на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г., който задължава административния орган да нанесе в кадастралната карта одобрения и приложен план на новообразуваните имоти. Целта на законодателя е в кадастралната карта да се нанесат земеделски имоти, за които съвкупността от данни за местоположение, граници и размер, както и за правото на собственост, са установени по безспорен начин. За целта, в ЗСПЗЗ - § 4к, ал. 8, законодателят е предвидил основания за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, а в чл. 28в ППЗСПЗЗ е регламентирал реда за това изменение. Касаторът не е спазил този ред, а административният орган не е спазил нормативните изисквания за изменение на кадастралната карта досежно земеделски земи, за които има влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Основателен, от формална страна, е изводът на съда, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В мотивите на заповедта органът безспорно не е посочил при коя от хипотезите на чл. 53, ал. 1 ЗКИР извършва изменението на кадастралната карта. В мотивите на заповедта обаче е посочено, че изменението се прави по заявление на собственик на имот. А съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР само непълнотите и грешките в кадастралната карта се допълват и поправят по молба на заинтересованото лице. Следователно фактическите основания за издаване на оспорваната заповед дават възможност да се направи извод досежно правното основание, на което заповедта е издадена - чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, макар и изрично правната норма да не е посочена. Безспорно, административният орган трябва да спазва законовите изисквания и точно да посочва правното основание, на което издава съответния акт, но релевантна в случая е възможността съдът да извърши проверка за законосъобразността на акта на базата на посочените фактически основания. От изложеното в мотивите на оспорвания акт може да се направи извод какво е правното основание за издаване на акта. Всъщност именно това е направил и съда. Въз основа на посочените в акта фактически основания е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на това изводът на съда за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е неоснователен, но това не се отразява на правилността на крайният му извод. Неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на извода на съда досежно грешната номерация на заповедта, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Кюстендил. Видно от доказателствата по делото, а и от публикуваната в Държавен вестник заповед на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър, съдът правилно е отразил допуснатата от административния орган грешка в номерацията. Това, както е посочил в мотивите си и съдът, не се отразява на законосъобразността на заповедта, а може да бъде отстранено от административния орган по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Верен е и изводът на съда за допуснато от органа нарушение на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, тъй като нанасяйки имота на касатора той не е спазил законовото изискване за установяване на непълнотата на кадастъра на място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Доколкото обаче нанасянето на имота на касатора въобще не следва да се извършва по реда на чл. 53, ал. 1 ЗКИР, чрез изменение на кадастралната карта поради непълноти, а по реда на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г., то дори и да беше съставен акт за непълноти и грешки, оспорения акт не би бил законосъобразен. Видно от изложеното твърденията на касатора за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Съдът, след като е направил правилни правни изводи обосновано е изложил подробни аргументи за незаконосъобразността на оспорената заповед. Решаващото в случая за незаконосъобразността на акта е, че в нарушение на закона, органът изменя кадастралната картата без да съобрази, че за имота е налице влязъл в сила, но не приложен план на новообразуваните имоти. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба Катерина Цонева искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Доколкото обаче ответникът по касационната жалба не е ангажирал доказателства за реално направени разноски в настоящата инстанция то такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд