Решение № 13150 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 128/2014 г.

Решение № 13150 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 128/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Варна Лоджистикс" ЕАД чрез адв. Д.Иванов срещу Решение № 2717/31.10.2013 г. постановено от Административен съд - Варна по адм. д. № 2669 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 031203455/13.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 310/4.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна (Дирекция ОДОП)/, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9000 лева по фактура № 642/17.05.2011 г. и в размер на 3 222.17 лева по фактура № 711/30.06.2011 г., двете фактури, издадени от "Коникс Трейд" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че е неоснователен доводът за несъответствие на съдебното решение с практиката на СЕС, която еднозначно и последователно следва правилото, че наличието на данъчно събитие е материалноправно условие за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на "Варна Лоджистикс" ЕАД против ревизионен акт № 031203455/13.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 310/4.07.2013 г. на Директора Дирекция "ОДОП" Варна, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9000 лева по фактура № 642/17.05.2011 г. и в размер на 3 222.17 лева по фактура № 711/30.06.2011 г., двете фактури, издадени от "Коникс Трейд" ЕООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че формалните предпоставки, свързани с документиране на облагаема доставка между регистрирани лица с фактура и отразяването в отчетната им документация не са достатъчни да обосноват правото на данъчен кредит. Приел е, че в хода на производството ревизираното лице не е представило безпротиворечиви доказателства за реалност на доставките. Не са представени доказателства, от които да е видно, за чия сметка са били разходите за материали, необходими за извършване на фактурираните СМР, нито за това, как точно е формирана цената на фактурираните СМР. Приел е, че не е установено кой е извършил фактурираните СМР. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към тях, не установяват, че доставчика действително е извършил услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на разходите за материали, необходими за извършване на фактурираните СМР, включително непредставянето на безспорни доказателства, за това, че подизпълнителят "Пейвингс системс" ЕООД е закупил необходимото количество павета за полагането на паважната настилка. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, излагайки подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Съдът се е произнесъл по делото, с мотиви, проследявайки доставките от "Коникс Трейд" ЕООД по фактура № 642/17.05.2011 г. и по фактура № 711/30.06.2011 г. Във връзка с доставчика са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Според договора от 20.04.2011 г., сключен между "Варна Лоджистикс" ЕАД и "Коникс Трейд" ЕООД и договора от 20.04.2011 г., сключен между "Коникс Трейд" ЕООД и подизпълнителя "Пейвингс Систем" ЕООД е посочено, че СМР ще се извършат с материали и средства на изпълнителя, т. е с материали и средства на "Пейвингс Систем" ЕООД. Но доказателства за това, че подизпълнителят "Пейвингс системс" ЕООД е закупил необходимото количество павета за полагането на паважната настилка не са събрани по делото. Наред с това от представените количествено-стойностни сметки и актове обр. 19 не може да се определи как е формирана цената на извършената услуга. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Представените от жалбоподателя договори по делото, не опровергават тези изводи. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Напълно неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение противоречи на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неотносима е практиката на СЕС в цитираното решение на СЕС. Както е видно от него, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, т. е. не се спори относно реалността на доставката, а спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Фактите по настоящото дело са различни. В конкретния случай се спори именно за наличието или липсата на доставките по процесните фактури. А с оглед на гореизложеното, реалността в хода на производството не е доказана. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,