Решение № 789 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13397/2015 г.

Решение № 789 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13397/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "БГ агро-В." ООД моли да бъде отменено решение № 2011/6.10.2015 г. по адм. д. № 1208/2015 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03-1401446-091-01/15.01.2015 г. на ТД на НАП - В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. В защита по същество поддържа нищожност на РА поради противоречие на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Подробни съображения излага в жалбата и в защита по същество. Моли РА да бъде отменен изцяло и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - В., редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03-1401446-091-01/15.01.2015 г. на ТД на НАП - В., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 10.2009 г. по фактури на ЕТ "И. П.", "Фани трейд" ЕООД и "България транс" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 6, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките на стоки и услуги по фактурите на тези доставчици не са осъществени. Доводът за нищожност на РА е неоснователен предвид тълк. р. № 5/13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за м. 10.20009 г. на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до обосновани изводи за тяхната неоснователност. Правилно съдът е преценил доказателствената стойност на представените кантарни бележки за износ със дописвания на ръка, че зърното е от партидата на ЕТ "И. П." - зърнопроизводител. Правилно е преценена доказателствената стойност на представените товарителници за транспорт на зърното от гр. К. до гр. Р. предвид липсата на подпис на изпращач и получател и чл. 61 от Закона за автомобилните превози, според който товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача и чл. 64 и чл. 65 от ЗАПр, според които получателят получава един от трите екземпляра на товарителницата и стоката. След като е договорено транспортът да е за сметка на ревизираното лице, последното следваше да представи товарителниците за извършен транспорт на зърното, екземпляр от които е получил, ако транспорт е осъществен. По договора между ревизираното лице и прекият доставчик е уговорен транспорт на стоката до склад, определен от купувача, от името и за сметка на купувачът. Представен е приемо-предавателен протокол за предаване на стоката в гр. К., в зърнобаза на ЕТ "С. И.". За предаване на стоката в зърнобазата не са представени товарителници, а само кантарни бележки за приемане на зърно в количества, за производството на които от прекия доставчик не са представени доказателства. При тези данни влагането на зърно от ЕТ "И. П." във зърнобазата в гр. К. не е доказано, нито предаването на 379,21т. от това зърно на ревизираното лице по приложените кантарни бележки за износ от базата с дописване "от партидата на ЕТ "И. П." или ЕТ "И. П.". Към товарителниците за транспорт на зърното от гр. К. до гр. Р. са представени кантарни бележки от "БГ агро складово стопанство" ЕООД-З. Р., някои от които от м. 7.2009 г. за транспортирано на 6.10.2009 г. зърно. В справката-декларация на л. 714 от преписката управителя на ревизираното лице е декларирал, че дружеството няма своя зърнобаза, а под наем ползва силози и склад в зърнобаза в гр. В.. При тези противоречиви и непълни доказателства обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките от прекия доставчик на ревизираното лице на фактурираните количества царевица. Правилно съдът не е възприел изводът на вещото лице, че цялото доставено количество зърно от ЕТ "И. П." и "Фани трейд" ЕООД до края на 2009 г. е доставено от касатора на "БГ агро търговска компания" ООД, тъй като към 31.12.2009 г. счетоводната наличност от царевицата е 0кг. По договора и анекса между ревизираното лице и "БГ агро търговска компания" ООД договореното количество царевица е следвало да се достави до 30.11.2009 г. При налични към 1.10.2009 г. 873,628т. царевица, закупени 5610,98т. през м. 10.2009 г. и продадени 4000т. и остатък от 2484,608т. изводът на вещото лице е необоснован и правилно не е възприет от съда. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства за транспорта на зърното до мястото на предаване в гр. К. по доставките на ЕТ "И. П.", които да подкрепят представения приемо-предавателен протокол. За предаването на 70,9т. по фактурата на "Фани трейд" ЕООД са представени пътно-прехвърлителни разписки, с посочено име на лице, чрез което се предава стоката и № на камион, без товарителница, която да потвърди данните в пътно-прехвърлителните разписки. По фактурата на "България транс" ООД от 12.10.2009 г. за доставка на транспортна услуга по маршрут Д. - Г. -75т. и единична цена 9 лв са представени една товарителница с превозвач "Супер ойл комерс" ООД, която не може да се отнесе към фактурата и товарителница с превозвач "България транс" ООД, с изпращач "АТЗ"-Д. от 6.10., без посочена година, която правилно съдът е възприел като неотносима към фактурата. Представена е и товарителница от 5.10.2009 г. с превозвач "България транс" ООД с изпращач "Агрополихим" и "БГ агро" - В., която не е подписана за получател и не установява осъществяване на транспортната услуга и предаване на товара. Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена облагаема доставка. Обосновано съдът е приел, че не е доказано приемо-предаване на стоките и услугите от доставчиците на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на получени стоки и услуги от вида на фактурираните на ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че осчетоводените стоки и услуги са получени по спорните фактури. За да постанови решението си административният съд е взел предвид относимата практика на СЕО и СЕС, която, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит изисква получателят да разполага с фактура и да е осъществена доставката, описана в нея. В съответствие с практиката на СЕС и обосновано съдът е приел, че доводът за добросъвестност на ревизираното лице, получател по доставките на тримата доставчици не е основателен. Позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС от касатора не е основателно, тъй като в процеса ревизираното лице не е доказало осъществяване на доставките по спорните фактури на тримата доставчици. В цитираното решение на СЕС в т. 1 от диспозитива ясно е поставено условие данъкът да е платен "за предоставените му услуги", а в т. 2 от диспозитива е поставено условия "да са изпълнени, предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняване на правото на приспадане". Тези условия включват изискуемост на данъка поради настъпило данъчно събитие - осъществена доставка по спорната фактура. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,