Решение № 13780 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7101/2009 г.

Решение № 13780 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7101/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 263/6.4.2009 г. по адм. д. № 44/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен РА № 27000456/8.8.2006 г. на ТД - Шумен в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 8.2005 г. - 995, 66 лв., за м. 1.2006 г. - 2833, 37 лв. и за м. 2.2006 г. - 208, 40 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Савко Димитров" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил РА № 27000456/8.8.2006 г. на ТД - Шумен в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 8.2005 г. - 995,66 лв., за м. 1.2006 г. - 2833,37 лв. и за м. 2.2006 г. - 208, 40 лв. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, след редовно проведена ревизия. Производството пред съда е второ, след отмяна на първото решение от ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. За посочените задължения в РД не са изложени мотиви, а в РА изложените мотиви са напълно неясни, с което е нарушен чл. 117, ал. 2, т. 6 и чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Съдът е приел, че допуснатото процесуално нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на РА. Съдът е възприел фактическа обстановка съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти е направил обосновани правни изводи за липса на ясни констатации в РА как са изчислени допълнително начислените ДДС за внасяне за м. 8.2005 г. в размер 842, 84 лв., за м. 1.2006 г. - в размер 40, 35 лв. и за м. 2.2006 г. - 208, 40 лв. Ревизията е извършена по чл. 112 и 113 ДОПК и фактическите констатации в РА не се ползват с доказателствена сила. Видно от мотивите на РА увеличенията на дължимият ДДС за внасяне за тези месеци спрямо определения с РД се формират от "възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗДДС, свързано с продажби под размера на фактическата себестойност и неотчитани продажби". Със счетоводни операции дебит от сметка 701 - приходи от продажба на продукция (кредит 611 - разходи за основна дейност, формиращи себестойността на продукцията, съгласно справка приложение към РА № 1, която не е приложена в преписката. В съдебното производство е приложена справка за разходите, формиращи себестойността. В РА е прието също следното: "данъчната основа за всеки отделен месец е изчислена по справка от дружеството, и представлява частта от разходите, формиращи себестойност, отнесени от сметка 611 - разходи за основна дейност по сметка 701/1-приходи от продажба на продукция, въз основа на което се установява допълнително данъчно задължение за внасяне по чл. 55 във връзка с чл. 29, ал. 1 и ал. 5 ЗДДС". Така описаното определяне на ДДС за внасяне начислен допълнително на основание чл. 29, ал. 5 ЗДДС за извършени продажби под себестойността на продукцията съдържа достатъчно ясно посочено основание за определяне на допълнителен данък за внасяне и ясно посочен механизъм на изчисление на допълнително начисления ДДС за внасяне. Изводът на съда, че липсват мотиви в РА в тази част е необоснован. Неправилно съдът е приел, че с определяне с РА на данък за внасяне в по-голям размер спрямо РД е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 117, ал. 2, т. 6 ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК е неоснователен. В ДОПК няма забрана с ревизионния акт да се определят задължения в по-висок размер от определените с РД, стига в РА да бъдат изложени мотиви за така определените по-големи данъци, какъвто е настоящият случай и констатациите да са обосновани. По чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът следва да определи дължимите данъци и лихви като решава спорът по същество. От този текст и предвид чл. 160, ал. 3 и 4 ДОПК, след като отмени РА съдът е длъжен да определи дължимите данъци и лихви за ревизираните периоди и не може да се ограничи с констатацията, че при извършване на ревизията са допуснати съществени процесуални нарушения. Решението като неправилно в частта, с която е отменен РА в частта за определени данъчни задължения за м. 8.2005 г., м. 1 и 2.2006 г. следва да бъде отменено и вместо него следва да се реши спора по същество. В производството пред съда не са събрани доказателства за себестойност на продукцията различна от данните по справките на касатора, не е установено разходите за основна дейност да са различни от посочените в същите справки, доводът на касатора, че правилно е осчетоводил приходите и разходите си за основна продукция не е доказан. Жалбата срещу РА в частта за определени задължения по ЗДДС (отм.) за внасяне за м. 8.2005 г., м. 1 и 2.2006 г. като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които поради промяната в резултата при второто гледане на делото следва да бъдат преизчислени. Дружеството има право на разноски съразмерно на уважената част от жалбата за цялото производство в размер на 338, 18 лв. Каса торът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 205, 50 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на дружеството 132, 68 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,