Решение № 12450 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2018 г.

Решение № 12450 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Орфей Експрес" ООД, ЕИК: 120504375, с управител А. С., чрез адв. К. И., против решение № 2277/19.12.2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 311 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16002116000717-091-001 от 10.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 21 от 09.01.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 35 800 лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 3 508, 11 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, в алтернативност да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд като неправилно. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез юрк. Дамянова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-16002116000717-091-001 от 10.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 21 от 09.01.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 35 800 лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 3 508, 11 лв. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че не са налице реални доставки на стоки и услуги. Административният съд е стигнал до извод, че от събраните писмени доказателства и от приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, не се установява договора за възлагане от 15.09.2015 г. да е изпълнен от доставчика "Фиоре Клуб" ЕООД. Относно издадените фактури от доставчиците "Мевикар" ЕООД и "СББС" ЕООД във връзка с договор от 01.09.2015 г., съдът е приел за правилни доводите на органите по приходите, че не е закупен недвижимият имот, предмет на посочения договор и съответно не е налице участие в бизнес проекта, свързан с покупката му. Първоинстанционният съд се е позовал на изготвеното от вещото лице заключение по назначената ССчЕ и е приел, че счетоводството на жалбоподателя не е водено редовно. По отношение на фактура № 7/23.09.2015 г., издадена от "СББС" ЕООД е прието, че нито първоначалният доставчик, нито посредникът са представили доказателства за извършен транспорт с тяхно собствено транспортно средство или с транспортно средство на трето лице на фактурираните машини до базата на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав на ВАС намира процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на отказано право на данъчен кредит по 3 фактури, издадени от "Фиоре Клуб" ЕООД с предмет на доставките "по договор". Представен е договор от 15.09.2015 г. между "Орфей Експрес" ООД - възложител и "Фиоре Клуб" ЕООД – изпълнител, с който изпълнителят е приел да създаде интерактивен сайт за възложителя. Съгласно т. 2. 2. работата е разделена на 4 етапа, като при завършването на всеки етап изпълнителят ще се свързва с възложителя за отчет и одобрение. Договорената услуга по същността си представлява услуга с поетапно изпълнение. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС при доставка на услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, при която изпълнението на отделните етапи се приема от получателя по доставката, за дата на изпълнението на съответния етап се смята датата на приемане на етапа, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя. Не са представени такива приемо-предавателни протоколи. Жалбоподателят също така не е представил доказателства за изпълнението на услугите именно от посочения доставчик, като дори е пояснил в писмените си обяснения, че има намерение за водене на съдебни дела срещу доставчика, защото счита, че заплатения от него аванс за изработване на интернет сайта неправомерно е третиран като неустойка от изпълнителя по договора. Документите във връзка с правото на данъчен кредит следва да позволяват осъществяването на последващ контрол, като в случая при извършената ревизия правилно органите по приходите са заключили, че процесната фактура не обективира наличието на реална доставка. Относно отказано право на данъчен кредит по издадените фактури от доставчиците "Мевикар" ЕООД и "СББС" ЕООД във връзка с договор от 01.09.2015 г. за съвместна дейност. Първоинстанционният съд правилно е установил, че не е закупен недвижимият имот, предмет на посочения договор и съответно не е налице участие в бизнес проекта, свързано с покупката му. Видно от обясненията на представители на доставчика, посредника и получателя по доставката, сделката не е осъществена и посоченият в договора имот не е закупен поради нестартиране на европейската програма. От обясненията представени от управителя на "Орфей Експрес" ООД, намиращи се на л. 148, се разбира, че имат договорка с "Мевикар" ЕООД, ако не стартира програмата, платените суми да им бъдат върнати. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена услугата от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. По отношение на отказан данъчен кредит по фактура № 7/23.09.2015 г. с предмет на доставката - по договор от 01.09.2015 г., издадена от "СББС" ЕООД. Не са представени доказателства, че "Тисот интер" ЕООД или посредника "СББС" ЕООД са разполагали с място за съхранение на уредите, предмет на договора. Не са представени и доказателства за извършен транспорт на стоките с транспортно средство на доставчика или посредника или с транспортно средство на трето лице за тяхна сметка до базата на жалбоподателя. Не са представени товарителници и пътни листове за извършения транспорт. Видно от заключението по изготвената ССчЕ жалбоподателят е завел част от получените активи и стоки по материалните сметки през мм. 01 и 04. 2016 г., а останалите вещи са отнесени през м. 01. 2016 г. като "Разходи за материали". Не става ясно какво е наложило вземането на счетоводни операции по заприхождаването на активите и материалните запаси в един по-късен времеви момент. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1 710 лева съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение