Решение № 1 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2008 г.

Решение № 1 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК. Б. Х. Й. от гр. Б. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № IV-119 от 2.07.2008 год., постановено по гр. дело № 151/2008 год. на Бургаския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците Т. Х. М. и Ф. Х. В., с който се поддържа, че доводите по касационната жалба по съществото на спора са неоснователни. Състав на ВКС - първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение и с оглед на рамката, в която е допуснато касационното обжалване, а именно по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, намира: С обжалваното решение, въззивният съд е отменил решение на районен съд, в частта по отхвърления иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, заявен от Т. Х. М. и Ф. Х. М. срещу Б. Й. и Х. Т. М. и е постановено ново решение, с което е прогласена нищожността на сделката по НА № 114/2005 г. за дарение на 1/6 идеална част от недвижим имот на основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция по уважения иск на Т. М. и Ф. М. по чл. 33, ал. 2 ЗС. Материално правният въпрос, касаещ основанията и условията за прогласяване нищожността на договора за дарение в хипотезата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, е пряко свързан с предмета на делото по преюдициалния спор за недействителността на безвъзмездната разпоредителна сделка и обуславя спора за качеството на съсобственици на страните по последващата разпоредената с договор за покупко-продажба на идеална част от общ недвижим имот. Повдигнатият въпрос за основанията и условията за прогласяване нищожността на дарение е бил на вниманието на касационния съд, има трайно утвърдена практика за легитимираните лица, правния интерес и условията при които може да се прогласи нищожността и не се налага уеднаквяване на съдебната практика за точното приложение на закона и за развитието на правото. Като приема, че правната интерпретация на закона с обжалваното въззивно решение не налага ново разрешения с цел уеднаквяване на съдебна практика и не може да се приеме, че новото разрешение би било от значение за развитие на правото, но при констатираното по конкретно повдигнатия материално въпрос противоречие на решението на въззивния съд с трайно установената практика на ВКС, обективирана с решения по гр. дело № 160/2003 год. II г. о. на ВКС и решение по гр. дело № 367/2003 г./ на II отд. на ВКС и др. /непубликувани/, настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2/ т. 1/ ГПК. С решения по гр. дело № 160/2003 г. II г. о. на ВКС и Решение по гр. дело № 367/2003 г./ на II отд. на ВКС се прима, че когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, релевирала нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес. Решението на въззивния съд е правилно. Процесният недвижим имот - ПИ в землището на с. Б., община Б. с площ от 1000 кв. м., заедно с построената в мястото паянтова сграда от 20 кв. м., е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от Х. Т. М. и съпругата му Р. М. по реда и на основание § 4а ЗСПЗЗ. След смъртта на Р. М., имотът остава съсобствен между наследниците - преживял съпруг Х деца Т. Х. М. и Ф. Х. М. при права 4/6 идеални части за първия и по 1/6 идеална част за всяко от децата. С дарение от 2.09.2005 год., обективирано с НА № 114/2005 год., Х. Т. М. дарява Б. Х. Й. с 1/6 идеална част от процесния имот, с по силата на договор за покупко-продажба от 7.09.2005 год., обективиран с НА № 116/2005 год. Х. Т. М. продава на Б. Х. Й. останалите собствени 3/6 идеални части от имота. Т. Х. М. и Ф. Х. М. оспорват валидността на договора за дарение, като са поискали прогласяване на неговата недействителност на основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД. За да уважи иска, въззивният съд е приел, че договорът за дарение, като каузална сделка, задължително предполага дарствено намерение на прехвърлителя, а в конкретния случай такова намерение не е имало у Х. Т. М., при безспорно събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценейки както обясненията на страната по реда на чл. 114 ГПК (отм.), така и обстоятелството, че дни след дарението има сключена нова възмездна сделка за останалата част от имота, собственост на прехвърлителя, свидетелските показания за лисата на каквито и да е взаимоотношения между страните по дарението в период, който го предхожда. Прието е, че договорът за дарение е сключен за заобикаляне на закона и са налице предпоставките на чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД. Правните изводи на решаващият съд са правилни и обосновани, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Правилно и без да е в противоречие с посочената съдебна практика по въпросите за допустимостта на иска за прогласяване нищожността на дарението, релевирана от страна на лица, който не са страни по самата сделка. В конкретната хипотеза, правният интерес за лицата - съсобственици в имота, разпореден в идеална част на трети извън съсобствеността лица, е налице и е обусловен от правната възможност /като съсобственици/ при евентуалното уважаване на иска по чл. 26 ЗЗД въпреки, че разпоредената идеална част се "връща" в патримониума на прехвърлителя, те като съсобственици да се възползват от правната възможност на чл. 33, ал. 2 ЗС и да получат тази идеална част при установените от законодателя за това предпоставки. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че сделката по НА № 114/2005 год. е сключена за заобикаляне на закона и именно поради това е недействителна. Законовата забрана да се постигне определен правен резултат по силата на сключената сделка, обуславя недействителността по см. на чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД. По силата на договора за дарение, преобретателят по сделката следва да бъде действително дарен т. е. да получава нещо без да дава насрещна престация. Данните по делото за липсата на познанство и взаимоотношения, преди сключване на сделката от 2.09.2005 год., които да легитимират дарствения акт като такъв, данните за липсата на намерение от страна на прехвърлителя Х. М. да дари и данните за последващата сделка, тази по НА № 116/2006 год. за покупко-продажба на другата притежавана идеална част от същия имот, която не може да бъде атакувана от гл. т. на регламентираната в чл. 33, ал. 2 ЗС правна възможност за изкупуване на разпоредения дял от съсобственика, комуто не е предложено изкупуването, само ако купувачът също има права- т. е. има качеството на съсобственик, обосновават обосноваността и законосъобразността на изводите, че се касае до недействителна сделка дарение. Обусловеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС се явява, с оглед на безспорно установената недействителност на сделката по НА № 114/2005 год., правилно и законосъобразно уважен, тъй като са спазени всички законови изисквания за срок, материално легитимирани лица, основания за допускане на изкупуването. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС второ отделение на гражданската колегия