Решение № 15731 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9422/2013 г.

Решение № 15731 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9422/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "МАКРАФТ" ЕООД, представлявано от управителя Йозеф Мацичек, против решение № 2858/29.04.13 г. по адм. д. № 5071/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Попова, която поддържа доводите в касационната жалба, моли решението да бъде отменено като неправилно, претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Манолова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, приема следното: Обжалвана в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-ЮЗР-106/21.03.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. и. д началник на РДНСК Югозападен район е наредил премахване на незаконен строеж "Санитарен възел-тоалетна" в УПИ I-1, кв. 374, м. "ГГЦ-6-II част" по плана на гр. София с административен адрес ул. "Цар Борис I" № 32, сутерен, район "Триадица". С постановеното по делото решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването като неоснователно с мотиви, че заповедта е издадена при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че преустройството на зимничното помещение чрез обособяване в неговия обем на ново санитарно помещение представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, който предвид липсата на строителни книжа се явява незаконен. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Релевантните факти са установени по безспорен начин. Дружеството касатор е извършило преустройство в площта на мазе, прилежаща част към собствено жилище № 4 в сградата, изразяващо се в обособяване на второ помещение с предназначение "санитарен възел" с площ от 2 кв. м. Изградени са тухлени стени, монтирани са тоалетна чиния, заустена към основния сграден канализационен щранг, преминаващ през мазето, мивка и PVC врата. При това преустройство не са премахвани съществуващи зидове, не са правени отвори в такива зидове, не е променена носимоспособността на сградата, не е променено натоварването на подовата плоча, не са засегнати общи части на сградата, присъединяването към съществуващата В и К инсталация е изпълнено без промяна на вида и местоположението й. При тези обстоятелства, установени от назначената по делото съдебно техническа експертиза изводът, че обособяването в площта на мазето към ап. 4 на санитарен възел представлява промяна на предназначението на мазето е необоснован и в нарушение на материалния закон. Съгласно § 5, т. 41 ДРЗУТ "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяна от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определи съгласно Закона за кадастъра и имотния регустър /ЗКИР/ и нормативните актове за неговото прилагане. В приложение № 2 към чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, таблица № 3 Класификатор за предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях, към Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри жилище /апартамент/ в жилищна сграда или такава със смесено предназначение представлява самостоятелен обект на кадастъра с код 500. Жилището представлява съвкупност от помещения, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Неотменима част от жилището са и складови помещения, които могат да бъдат разполагани както в неговата площ, така и извън него-мазета, тавани и пр. Тези помещения нямат самостоятелно значение, не представляват самостоятелни кадастрални единици, предвид което нямат и самостоятелни идентификационни кодове. Ето защо процесното преустройство не може да бъде определено като такова с промяна на предназначението на мазето като складово помещение към ап. 4. Изграденият санитарен възел, с оглед неоспорените констатации на съдебно техническата експертиза, следва да се определи като вътрешно преустройство по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, за извършването на което не се изисква разрешение за строеж. От тук следва незаконосъобразност на процесната заповед, разпореждаща премаването на това преустройство като незаконен строеж. Като е отхвърлил оспорването срещу тази незаконосъобразна заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново за отмяна на заповедта. При този резултат претенцията на касатора за разноски следва да бъде уважена. Същата е своевременно заявена в пледоарията по същество в първата инстанция с касационната жалба и е доказана до размера от 635 лв- държавни такси, депозит на вещо лице, адвокатско възнаграждение по представен в настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие от 27.05.13 г. Разноските следва на основание чл. 2 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на ДНСК вр. с чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат изплатени от ДНСК-София. Воден от изложеното, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение