Решение № 2704 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12649/2011 г.

Решение № 2704 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12649/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Марийка Петрова Илиева от с. Караново, област Бургаска, против решение № 1055/21.07.2011 г., постановено по адм. дело № 90/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № А 875/29.10.2010 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Айтос за отказ за предоставяне на целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Айтос, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отхвърлена жалбата на Марийка Петрова Илиева против заповед № А 875/29.10.2010 г., издадена от директора на дирекция "СП" гр. Айтос, с която й е отказано предоставяне на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2010/2011 г., потвърдена с решение № 47, изх. № 9102/97/20.12.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Бургас. За да постанови този акт съдът е приел, че законосъобразно е отказано предоставянето на исканата целева помощ за отопление, тъй като е установено, че Марийка Илиева е направила дарение на земеделски имот през последните 5 години, поради което не отговаря на условието по чл. 10, ал. 1, т. 6а от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. В тази връзка съдът е приел, че жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативните изисквания по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, а именно да са изпълнени условията по ППЗСП, сред които и това по чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, тъй като е установено, че на 23.12.2005 г. е извършила дарение на идеални части от имот в местността "Стамбол сърта" в землището на гр. Айтос. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна е безспорно, че Марийка Петрова Илиева е подала молба-декларация с вх. № А875/21.10.2010 г. до дирекция "СП" - гр. Айтос, с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2010/2011 г. Въз основа на тази молба и изготвения социален доклад от 29.10.2010 г. е отказано отпускане на целева помощ, като е прието, че на 23.12.2005 г. Марийка Илиева е извършила дарение на ид. част от недвижим имот № 515004, целият с площ от 1,665 дка, находящ се в местността "Стамбол сърта" в землището на гр. Айтос и не отговаря на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП. От представения по делото нотариален акт № 179, том ХIV, рег. № 11613, дело № 2091/2005 г. на нотариус с район на действие Районен съд гр. Айтос, се установява, че на 23.12.2005 г. Марийка Петрова Илиева е дарила на Тодор Ганчев Тодоров собствената си 1/6 идеална част от имот № 515004, целият с площ от 1,665 дка, находящ се в местността "Стамбол сърта" в землището на гр. Айтос. В същия смисъл са данните в приложената справка от Служба по вписванията от 21.10.2010 г. Предвид тази фактическа обстановка, правилен е извода на административния орган, възприет и от съда, че към момента на подаването на заявлението за отпускане на целевата помощ за отопление и произнасянето на административния орган Марийка Илиева не е отговаряла на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, в редакцията, действаща към момента на подаване на молбата - декларация /съгласно ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 9.04.2010 г./, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Предвид съдържанието на посочения нотариален акт, жалбоподателката е прехвърлила собствената си 1/6 ид. част от селскостопански имот, а според редакцията на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, действаща към момента на подаване на молбата и на произнасянето на административния орган, отрицателното условие лицата, които претендират за социална помощ да не са дарявали недвижими имоти през последните 5 години, се отнася и до селскостопанските имоти. Доводът на касаторката, че това изискване е въведено след извършеното от нея дарение, е неоснователен, тъй като наличието на основание за предоставяне на претендираното право се преценява съгласно материалноправните норми, действащи към момента на произнасянето. Без значение за настоящия правен спор е доводът на касаторката, че за предходните няколко отоплителни сезона след извършеното през 2005 г. дарение, същата е получавала целева помощ за отопление, тъй като отпускането на целевата помощ за други периоди, освен за 2010/2011 г., е извън предмета на настоящия правен спор. Независимо от това обаче следва да бъде посочено, че за предходните отоплителни сезони е действала друга нормативна уредба и по-конкретно, в чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП не са били включени селскостопанските имоти, затова и дарението на такъв имот, извършено през предходните 5 години, не е представлявало пречка за отпускане на социалната помощ. Както се посочи, едва с допълнението на разпоредбата с ДВ, бр. 27/2010 г., в сила от 09.04.2010 г., са включени и селскостопанските имоти, и при действието на тази редакция е отказано отпускането на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2010/2011 г. Предвид това, правилна е преценката на административния орган, че към момента на произнасянето му, жалбоподателката не е отговаряла на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП. Същевременно обаче основанието за отказа е отпаднало след 23.12.2010 г., тъй като към тази дата е изтекъл 5-годишният срок по чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, считано от датата на извършване на дарението по нот акт № 179/2005 г. Според § 1 ДР от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. "отоплителен сезон" е периодът от 1 ноември до 31 март, поради което отоплителният сезон, за който в случая е поискана целевата помощ за отопление продължава до 31.03.2011 г. Съгласно чл. 5, ал. 2 от посочената наредба помощта за отопление се изплаща за пет месеца, считано от началото на месец ноември. Поради това и предвид конкретните обстоятелства в случая за частта от отоплителния сезон след 23.12.2010 г. не е налице пречка за отпускане на помощта. В този смисъл административният орган е постановил необоснован отказ за част от периода, за който е претендирана целевата помощ за отопление и първоинстанционният съд, като не е констатирал това нарушение е постановил неправилен съдебен акт в съответната част. Поради това решението следва да бъде отменено в съответната част и вместо това следва да бъде постановено решение по същество от настоящата инстанция на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отмени заповедта на директора на дирекция "СП" в частта, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление за частта от отоплителния сезон 2010/2011 г. след 23.12.2010 г. до края на отоплителния сезон. Преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по искането за целева помощ за отопление при преценка на релевантните факти и обстоятелства след 23.12.2010 г. и съответно /при липса на други пречки, освен обсъжданата по чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП/ да отпусне целева помощ за отопление за частта от отоплителен сезон 2010/2011 г. след дата 23.12.2010 г., като в тази връзка изчисли съответния редуциран размер на помощта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: