Решение № 15928 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13504/2009 г.
ВАСПетчленен състав22.12.2009 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10001/23.07.2009 г. на тричленен състав при седмо отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на от "Кока - Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България" АД - гр. Костинброд, против решение № 985 от 11.11.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК - 258/2007 г., с наложена имуществена санкция в размер на 300 000 лв. за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 ЗЗК (отм.), като е постановено и прекратяване на нарушението и е наложена имуществена санкция - 200 000 лв. за осъществено нарушение по чл. 18, т. 2, пр. 2 ЗЗК (отм.), извършени при разпространението на продуктите му в търговската мрежа. ОСЪЖДА "Кока - Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България" АД - гр. Костинброд, ул. "Охрид" № 1 да заплати на Комисия за защита на конкуренцията, гр. София, бул. "Витоша" № 18, сумата от 200 (двеста) лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15928 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13504/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Кока - Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България" АД - гр. Костинброд (ККХБКБ) срещу Решение № 10001/23.07.2009 г. на тричленен състав при седмо отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 985от 11.11.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), по преписка № КЗК-258/2007 г., с наложена имуществена санкция в размер на 300 000 лв. за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 ЗЗК (отм.), като е постановено и прекратяване на нарушението и е наложена имуществена санкция - 200 000 лв. за осъществено нарушение по чл. 18, т. 2, пр. 2 ЗЗК (отм.), извършени при разпространението на продуктите му в търговската мрежа. В пространствено изготвената касационна жалба се твърди неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му, а в случай на неуважаване на касационната жалба - намаляване на размера на наложените санкции. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адвокат Адриянов, по съображенията, изложени в нея и в писмени бележки, претендират се разноски. Ответната страна - КЗК, чрез юрк. Хаджиева и юрк. Господинова, оспорват жалбата, в писмена защита поддържат съображения за нейната неоснователност. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия си състав, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да приеме законосъобразност на решението на специализирания административен орган, тричленният състав е възприел данните от извършеното от КЗК проучване на поведението на жалбоподателя на установените релевантни географски и продуктов пазари - за незабавна и отложена консумация на газирани напитки и студен чай и незабавна консумация на сокове и нектари, споделен е изводът за наличие на господстващо положение на ККХБКБ на същите с довода, че изводите в решението на КЗК се подкрепят от доказателствата по делото, е счел жалбата за неоснователна. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването за допуснати в решението съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването на касираното решение на ВАС. Съдът не е длъжен да обсъжда всички наведени от жалбоподателя доводи и приложените доказателства, а само преценените като относими такива. Не е нарушено и правото на защита в административното производство пред КЗК, видно от доказателствата за уведомяване, а всички явни доказателства са били на разположение за запознаване с тях. По отношение на приложението на чл. 51, ал. 3, вр. с чл. 41 ЗЗК (отм.) също не е налице нарушение, с оглед установените по закон правила за работа с документи, съставляващи защитена тайна. Поради това, неоснователно се твърди наличие на отменително за съдебния акт основание поради предоставена съкратена версия на постановеното решение. Що се отнася до неизлагане на обвинения и обнародване в ДВ в Твърдение за нарушения (ТН), с основание се възразява досежно въвеждането на това изискване с новия ЗЗК, след 02.12.2008 г. С писмо от 23.01.2008 г. КЗК е изискала информация от ККХБКБ, дала е възможност за становище на санкционираното дружество за съответствие на посочени конкретно, по пунктове практики, прилагани от компанията, с изискванията на чл. 9, чл. 18 ЗЗК и чл. 81 и чл. 82 ДЕО, както и да участва в заседанието на КЗК, а тази възможност е налице и в хода на съдебното производство. С оглед изложеното, "фундаментални процедурни дефекти" не са налице, а твърде абстрактното позоваване на конституционни разпоредби, ЕКПЧ и Хартата за основните права на ЕС, без сочени като нарушени конкретни права, не следва да се обсъждат в настоящото производство, специално по характера си. Неоснователни касационният съдебен състав намира и оплакванията за нарушения на приложимия материален закон - ЗЗК (отм.), досежно наличие на господстващо положение и неправилно установени две нарушения по чл. 18, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 ЗЗК (отм.), с налагане на санкции за всяко от тях, вместо едно нарушение, с което съществено е превишено максималното наказание, предвидено в ЗЗК. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя в тази връзка, възприемайки съображенията в контролираното решение, без да е нужно приповтарянето им. Посочено е съответствие на изводите в решението с доказателствата по делото, подробно обсъдени от КЗК, възприето е като правилно заключението за наличие на предпоставките на приетите за нарушени законови текстове от страна ККХБКБ във връзка с налагане от предприятие с господстващо поведение на нелоялни търговски условия в комисионните договори, изразяващи се в прехвърляне на собствеността върху доставяните от "Кока - Кола" продукти на комисионера и отговорността му при неплащане от клиента, както и че от представените доказателства са се установили твърденията по постъпилите сигнали за ограничени права на дистрибуторите да продават продукти на дружеството само и единствено на крайни потребители, което безспорно стеснява кръга от клиенти на дистрибуторите и води до ограничаване на търговията, конкуренцията с останалите дистрибутори и свободната стопанска инициатива (ал. 2). Впрочем, тези оплаквания са правени и пред първоинстанционния съдебен състав, а подробната касационна жалба на практика цели ново произнасяне по законосъобразността на решението на КЗК. В акта на Комисията обстоятелствено са изследвани релевантния продуктов и географски пазар, предмета на осъщественото проучване с разпространението в търговската мрежа на продуктовата гама на ККХБКБ, включваща газирани безалкохолни напитки, негазирани напитки, сокове, нектари, енергийни напитки и бутилирана вода, проследени са каналите за консумация (незабавна, свързана с осигуряването на допълнителни услуги и отложена), в унисон с практиката на Европейската комисия, уточнени са участниците по всеки от тях, в таблици са посочени пазарните им дялове, като за жалбоподателя явно се установява лидерска позиция сред производителите на газирани напитки и студен чай и трети поред на бутилирана вода и т. н. В унисон с Решението от 22.06.2005 г. на ЕК за налагане на ангажименти, предвиждащо за целите на прилагането му пазарните дялове да се изчисляват въз основа стойностно (а не по обем) базирана информация е процедирала и КЗК, излагайки обосновани изводи за наличие на господстващо положение на ККХБКБ - възражението е несъстоятелно. Голословни са и твърденията за недоказаност на нарушенията, които са самостоятелни, с различен характер и осъществяват състава на двете приети законови разпоредби. Договорните клаузи, налагани от жалбоподателя, с прехвърлянето на комисионните рискове от погиване (повреждане на стоките, както и неплащането от страна на клиент, на практика увреждат и клиентите, (без законът да изисква обосноваване на реална вреда - достатъчен е само потенциален риск за това, за да е налице нарушение), макар и отношенията да са във вертикално свързания пазар на комисионерите. Правилен е изводът, че се ограничава конкуренцията между тях, нарушава се правото им на избор и свободна инициатива. Този ефект е подчертан в решението, както и обратният - че ЗЗК ограничава свободната стопанска инициатива на предприятието с господстващо положение по отношение на бизнес партньорите му, към които, по смисъла на закона, то следва да съблюдава лоялност. С оглед изложеното, несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че конкурентното право не налага изискване за лоялност към партньорите и клиентите и че същата не може да бъде обект на регулация по чл. 18 ЗЗК - точно в този смисъл е формулировката на посочената разпоредба, че господстващото предприятие не може да налага цени и нелоялни търговски условия. А когато е установено господстващо положение, разпоредбите на гл. VII ЗЗК не са приложими, тъй като се поглъщат от генералния състав на чл. 18 ЗЗК. Ирелевантни са доводите за стремеж към оптимизация на бизнес схемите на дружеството - касатор, които естествено не го освобождават от отговорност при безспорно доказаното му в случая укоримо поведение. Показанията на разпитания свидетел, цитирани в решението, в точния им смисъл, (че допълнително въведените задължения на комисионерите не представляват тежест за тях), не могат да бъдат възприети, тъй като не са в унисон с останалите доказателства, обсъдените законови норми и становищата на потърпевшите, приложени в кориците на делото. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразно и прекомерно наложени санкции, направени и пред решаващия състав, с основание невъзприети от него, се преценяват от настоящата инстанция също като неоснователни. Комисията подробно е обосновала и съответно санкционирала две отделни действия, съставляващи, както се подчерта по - горе, две отделни нарушения, по различни точки от приложимата разпоредба - основания за ревизиране на приетия размер не са налице. При него са отчетени тежестта, характера и продължителността на нарушенията (със средна продължителност, съгласно утвърдената Методика), ефекта им върху пазара, превантивната цел на наказанието. С оглед така изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила и на ответната страна - КЗК се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Втора колегия,