Решение № 11063 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14608/2010 г.

Решение № 11063 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14608/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, срещу решение № 398 от 12.10.2010 г. по адм. дело № 542 по описа за 2010 г. на административния съд - Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Сима 2008 - Симона Чакалска" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК и писмена защита на адв. Цветомила Маринова. Претендира присъждане на съдебни разноски за първоинстанционната и касационната инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил РА № 1000523 от 19.04.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велио Търново, потвърден с решение № 278 от 23.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 26.11.2008 г. -30.06.2009 г. и с него му е определено задължение за ДДС в размер на 6 380.97 лв. и лихва за забава в размер на 637.81 лв. В хода на административното производство е установено, че едноличният търговец е декларирал ДДС подлежащ на възстановяване по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС в размер на 25 940.56 лв. за данъчен период м. 03.2009 г. и в размер на 24 010.54 лв. за данъчен период м. 05.2009 г. по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС. При ревизията начислен ДДС в размер на 30 702.76 лв. по фактура № 24 от 1.04.2009 г. за ВОД и ДДС в размер на 25 557.60 лв. по фактура № 26 от 29.06.2009 г. за ВОД, на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, като е отказано и право на данъчен кредит общо в размер на 240.00 лв. по фактура № 45 от 8.04.2009 г. и № 49 от 30.06.2009 г. и е начислена лихва за забава в размер на 637.81 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В резултат на това, след извършено приспадане, е установен ДДС за внасяне в размер на 6 380.. 97 лв. и лихви в размер на 637.81 лв. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена конкретната фактическа обстановка по спора, като съдът е отграничил спорния момент и от правна страна, а именно дали за двата данъчни периода м. 04. и м. 06.2009 г. правилно е начислен ДДС от ревизиращия орган, понеже по процесните фактури не е извършена вътреобщностна доставка на стоки (ВОД) по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Според административният орган това е така, понеже търговецът не разполага с документите, които доказват извършване на ВОД, съгласно чл. 45, ал. 2, б."а" от ППЗДДС, в приложимата редакция, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Установено е, че двете фактури са издадени за доставка на стоки с получател BILPROD 2008 S. R. L. Румъния. Представени са два броя договори сключени между посочените фирми за покупко-продажба на стоки, като последните са закупени по представен договор от 16.03.2009 г. с "ГК Импорт-Експорт" ЕООД. Последното дружество е издало фактури на ревизираното лице, като стоките са съхранявани и предавани в склада на същото в гр. Димитровград. По повод транспорта на стоките са издадени два броя фактури от "Шопа" ЕООД, както и две международни товарителници. Според органа по приходите последните не документират надлежно извършен международен транспорт. При извършена насрещна проверка на "Шопа" ЕООД е посочено, че транспортът е извършен с влекач, за който има сключен договор за лизинг с "Контакт лизинг" ООД. Посочено е също, че то е ползвало лиценз № 3665 за международен автомобилен превоз на товари, който е издаден на името на ЕТ "Гергова-Димитрина Гергова". При извършена насрещна проверка на този търговец се констатира, че той няма търговски отношения с ревизирания търговец и че лицензът е предоставен по силата на сключен между него и "Шопа" ЕООД договор, в нарушение на чл. 10, ал. 2 от наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. По линия на сътрудничеството в съответствие с чл. 5 от Регламент ЕО № 1798/2003 е поискано сътрудничество от приходната/данъчната администрация на РРумъния за извършване на проверка на BILPROD 2008 S. R. L. Румъния. От получени отговори се установява, че не може да се потвърди извършването на международен транспорт от РБългария до РРумъния на стоки. Представител на счетоводната фирма, която обслужва румънската фирма, получател, е декларирал, че стоките са получени от собственика, но не може да посочи, къде те се намират. Румънското дружество е декларирало извършване на вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки от българския търговец. Съдът при така установеното по делото е изложил правни съображения. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика-регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностната доставка се облага с нулева ставка, а съгласно ал. 2 от същата норма документите, които удостоверяват извършването й се определят с ППЗДДС. В чл. 45 от правилника са определени затова два документа - документ за доставка и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Според съда, с оглед на чл. 45, т. 1, б."а" от ППЗДДС документ за доставка представлява фактура, каквато в случая е налице и тя отговаря на изискванията, посочени в тази норма. Конкретно има фактури, с получател румънската фирма, регистрирана в РРумъния, посочен е идентификационен номер по ДДС на същата. Те не са оспорени, а идентификационния номер е идентичен с този, установен при проверката в румънската администрация. По повод втората категория документи, във връзка с изпращането или транспортирането на стоките, съдът е констатирал, че според т. 2, б."а" от обсъжданата подзаконова норма, то същите са в отношения на алтернативност, т. е. транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка, в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или получателя, но е извършен от трето лице. Според него това е приложимата норма с оглед установените фактически отношения с превозвача "Шопа" ЕООД. Налице са и двата документа относно доказване на транспортирането на процесните стоки. От представените от ревизираното лице международни товарителници е видно, че те са с номер, дата за транспортиране на стоки, с посочен изпращач - ревизирания търговец и получател - румънската фирма, с посочен адрес и идентификационен номер. Товарителниците са подписани от представители на изпращача и получателя с поставени печати на фирмите. Според съда обстоятелството, че са разменени екземплярите, не означава, че те са неправилно съставени или не са съставени, както е приел органът по приходите. Непредставянето на товарителници от страна на чуждестранната фирма, не означава, че такива няма, още повече, че задължение за доказване на транспортирането е на доставчика, според изискванията на чл. 45 от ППЗДДС. По делото е установено също, че са представени писмени потвърждения от страна на получателя на стоките, както и при проверката от страна на румънската администрация. Писменото потвърждение няма нормативно определена форма и съдържание, като от същото трябва да се направи недвусмислен извод по отношение на лицето, което го прави от името на получателя и за факта на получаването. Представени са приемо-предавателни протоколи, с превод, в които се твърди, че представител на фирмата е получил стоките по издадените два броя конкретно посочени фактури. Същите съдържат данни за получател и изявление за факта на получаването и не са оспорени от приходната администрация. Същите са годно доказателство по чл. 45, т. 2, б."а" от ППЗДДС. Съдът се аргументира и с факта, че безспорно е установено, че получателят е декларирал осъществените доставки като вътреобщностни придобивания в подадените от него VIES декларации, както и че това деклариране е коректно. Това се установява от проверката по линията на сътрудничеството и може да бъде преценявано в съответствие с останалите доказателство по делото. Съдът е направил преценка и за незаконосъобразност на РА в частта относно отказаното право на данъчен кредит, понеже актът е оспорен изцяло по повод процесните ВОД, като е отчел фактът, че основанието за същият е липсата на реалност на двете доставки, а това са тези във връзка с извършения международен транспорт. Безспорно е установено, че превозвачът има техническа обезпеченост да извърши доставките, като фактът, че същият е реализиран в нарушение на цитираната по-горе наредба по повод "преотдаването на лиценза", не означава, че доставките са нереални. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основните възражения в касационната жалба са насочени към неправилно ценене от страна на първоинстанционния съд на представените доказателства по повод двете групи документи, които по силата на чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, обосновават доказан международен транспорт по двете вътреобщностни доставки. Настоящата инстанция е такава по правото, т. е. по преценка относно правилното прилагане на материалноправните норми при конкретно установената фактическа обстановка по спора, както и на съдопроизводствените правила при констатирането й. От изложените по-горе фактически съображения на съда не се установява твърдяното нарушение. Действително дори да се приеме, че процесните товарителници като частни документи не установяват с обвързваща сила правнорелевантните факти, поради липса на някои от реквизитите им, както и поради неустановяване конкретно кое от превозните средства на "Шопа" ЕООД е осъществявало процесния транспорт, респ. неотчитане на приходи при посочения за превозвач ЕТ "Гергова-Димитрина Георгова", то с оглед наличието на второто условие за признаване на осъществения транспорт, следва да се приеме, че е налице реализиране на вътреобщностната доставка. Това са представените приемо-предавателни протоколи, с превод, в които се твърди, че представител на фирмата е получил стоките по издадените два броя конкретно посочени фактури. Същите съдържат данни за получател и изявление за факта на получаването и не са оспорени от приходната администрация. Същите са годно доказателство по чл. 45, т. 2, б."а" от ППЗДДС. Съдът правилно се аргументира и с факта, че безспорно е установено, че получателят е декларирал осъществените доставки като вътреобщностни придобивания в подадените от него VIES декларации, както и че това деклариране е коректно. Това се установява от проверката по линията на сътрудничеството и може да бъде преценявано в съответствие с останалите доказателство по делото. Именно тези съображения на съда следва да бъдат ценени като правилни при преценката му за незаконосъобразност на обжалвания РА както в частта относно доначисления ДДС, така и в частта относно отказаното право на данъчен кредит. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 200.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съгласно представено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение