Решение № 16609 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2019 г.

Решение № 16609 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Х. Сюлейманов, чрез адв. Кожухарова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Оборище, № 90, ет. 1 срещу решение № 723 от 11.04.2019 г. постановено по адм. д. № 2648 по описа на Административен съд - гр. Бургас за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт № Р-02000217006502-091-001 от 22.05.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП, частично потвърден с решение № 176/16.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас, с който са му определени задължения по ЗДДФЛ за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2015 г. в размер на 15 070.92 лв. Според изложеното в касационната жалба, решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Неправилна и в нарушение на материалния закон е преценката на съда, че за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. касаторът е имал приходи с неустановен произход. Неясно защо не са приети като налични сумите предоставени му по договори за заем от конкретно посочени лица и дарените му от родителите средства през всяка от годините, както се установява с показанията на свидетеля по делото. Неоснователно не са признати и сумите получени като подарък по време на сватбеното тържество проведено през месец септември 2012 г. в размер на 15 000 лв. В нарушение на съдопроизводствените правила не е разпределена доказателствената тежест между страните и не са дадени указания на ревизираното лице относно обстоятелствата от значение за правния спор, за които не се сочат доказателства. Въз основа на горното се иска да бъде отменено атакуваното решение, както и ревизионния акт, с който се определят задълженията по ЗДДФЛ. Претендира се присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас, не се явява, не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Поддържаното твърдение за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неоснователност на съдебния акт не намира опора в доказателствата по делото. Изяснени са всички правно релевантни факти и са обосновани правни изводи в съответствие с тези факти и приложимата нормативна уредба. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд - гр. Бургас е бил ревизионен акт №Р-02000217006502-091-001 от 22.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден частично с решение № 176 от 16.08.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас, с който на Х. Сюлейманов са установени задължения в размер на 15 070.92 лв. по ЗДДФЛ за периода от 1.01.2012 г. до 31.01.2015 г. При извършената проверка на обжалвания ревизионен акт е прието, че издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процесуалните норми на закона и в съответствие с материално правните изисквания. Правилно според съда ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като е констатирано, че жалбоподателя е получил суми с неустановен произход, както следва за 2012 г. в размер на 8 586.66 лв; за 2013 г. в размер на 17 946.74 лв. и за 2013 г. в размер на 37 353.84 лв. Въз основа на това е прието, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Възраженията на жалбоподателя пред първоинстанционният съд касаят разполагаемите средства за съответните години. Твърди се, че през 2012 г. ревизираното лице е получило сумата от 20 000 лв. като дарение от родителите си по повод сватбеното му тържество, а освен това от гостите е получил парични суми като подарък в размер на 15 000 лв. Разполагаемите средства през 2013 г. също са от предоставени пари от родителите му и сключени договори за заем с К. Сърбенов. През 2014 г. не са признати като разполагаеми суми в размер на 38 500 лв., предоставени му отново от родителите и от лицата - Д. Костадинов; А. Урчев, и Д. Димитров. Първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ревизираното лице, събраните по делото доказателства и установеното в хода на ревизията, като е приел, че родителите на жалбоподателя не разполагат с финансова възможност да го подпомагат с парични средства в размер на поне 10 000 лв. всяка година. Този извод е направен след анализ на размера на получаваните от възрастните хора пенсии и необходимите според НСИ разходи за собствената им издръжка. Съобразен е и фактът, че според твърденията на свидетелката Сюлейманова – сестра на жалбоподателя, те са подпомагали и другите си три деца при нужда. По отношение на паричните средства за които се твърди, че са получени по повод сватбеното тържество на ревизираното лице е прието, че не са установени по надлежния ред относимите факти, колко гости са присъствали на тържеството, какви разходи са направени при организирането му и от кого са понесени. Само от твърденията на свидетелката по делото не може да се приеме за установено, че събраната сума от сватбата е в размер на 15 000 лв. При преценка на свидетелските показания е отчетен фактът, че лицето е сестра на Х. Сюлейманов и с оглед на това обстоятелство не се кредитират твърденията й, че знае както за парите събрани от сватбеното тържество, така и за получените в заем средства. Подробни съображения са изложени и при анализа на приложените по делото договори за заем. Според първоинстанционният съд, не е доказано предаването на заемните средства при нито един от договорите, както и не е установена възможността на физическите лица да предоставят такива средства с оглед техните доходи. Писмените обяснения на ревизираното лице не се подкрепят от останалите доказателства по делото и следователно не могат да оборят констатациите на органите по приходите. Въз основа на така изложените мотиви съдът е приел, че издаденият ревизионен акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. За да постанови съдебния акт, решаващият състав е изложил обосновани мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупен анализ на всички относими писмени доказателства. Изложени са фактическите и правни доводи, които са обосновали отхвърлянето на жалбата срещу ревизионния акт. Касаторът твърди, че при разглеждане на делото, решаващият състав не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е дал конкретни и ясни указания. Това обстоятелство представлява съществено нарушение на съдопроизвоствените правила. При извършената проверка, настоящият касационен съд констатира, че още в първото по делото открито съдебно заседание, с протоколно определение съдът е постановил, кои факти и обстоятелства и от кого подлежат на доказване. Указанията му са съобразени с обстоятелството, че се касае за ревизионно производство проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното. Споделя се и извода на съда, че е осъществена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като за 2013 г.; 2012 г. и 2014 г. са установени по отношение на ревизираното лице превишения на разходите над приходите. Това обстоятелство е обусловило преминаването към извършване на ревизията по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК. Следва да се има предвид, че наличието дори само на едно от основанията е достатъчно за прилагане на особения ред на данъчно облагане. По съществото на спора, пред настоящата инстанция отново са изложени твърденията поддържани и пред АС - Бургас. Заявено е, че неправилно е определено началното салдо на ревизираното лице за всяка от процесните години и не са били взети предвид свидетелските показания при преценка на събраните по делото доказателства. Според чл. 240 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От употребения в нормата израз "предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи" следва изводът, че договорът по своето естество е реален. За да породи действие следва да бъде установено предаването на парите или другите заместими вещи. По делото са представени договори за заем, с К. Сърбенов от 28.12.2013 г. за сумата от 9 600 лв.; с Д. Костадинов от 6.01.2014 г. за сумата от 9 200 лв.; с А. Урчев от 1.03.2014 г. за сумата от 9 800 лв. и Д. Димитров от 5.05.2014 г. за сумата от 9 500 лв. Подписите на заемодателите са оспорени в производство по чл. 193 от ГПК и по надлежния ред е установено, въз основа на изслушаната по делото графологична експертиза, че положените подписи на договорите от лицата – К. Сърбенов, Д. Костадинов и А. Урчев не са изпълнени от тях. За подписите под разписките за връщане на сумите подписите на автентични. При тези констатации правилно съдът е изключил от доказателствената маса договорите за заем. Обсъден е само този сключен с Д. Димитров, който е подписан от него. Без договорите за заем и при съобразяване на обстоятелството, че никой от заемодателите не е потвърдил даването на парични средства не може да се приеме за доказано твърдението на ревизираното лице, че е разполагало с налични парични средства по години както следва: за 2012 г. в размер на 8 568.66 лв.; за 17 946.74 лв. и за 2014 г. 37 353.84 лв. Този извод не се променя и от свидетелските показания, в които липсва конкретика относно получените от трети лица заемни средства, като се излагат факти, които са по разказ на ревизираното лице. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт, е правилно постановено и не са налице основания, които да налагат отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 517.80 лв. за касационната инстанция. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение