Решение № 627 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2015 г.

Решение № 627 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производство по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, както и по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба от Л. Т. М. от гр. С., вх. № 16065/04.11.2016 г. Твърди, че с решение № 6365/30.05.2016 г. по адм. д. № 11943/2015 г. съдът го е осъдил да заплати на "Център за градска мобилност" ЕАД сумата от 600 лв., разноски пред касационната инстанция. Сочи, че съдът е допуснал явна техническа грешка, доколкото страна било лицето Й. К. Д.. А и по делото не били представени доказателства за реално заплащане на сумата от 600 лв. По искането във втората част е въведена правна квалификация чл. 176 АПК. Съдът намира, че въпреки обединяването на исканията в една молба и квалифицирането на второто като искане с правно основание чл. 176 АПК, следва да се разграничат правилно правните квалификации на исканията. В тази насока, съдът приема, че не е обвързан от заявената от молителя правна квалификация, а предвид твърденията на страната, сам следва да квалифицира искането. Доколкото искането е за изменение на решението в частта за разноските досежно сумата от 600 лв. и хипотезата не е изрично уредена в АПК, приложение намира нормата на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Когато съдебното решение е необжалваемо, страната може да иска изменение на решението в частта за разноските в едномесечен срок от постановяване на решението. В случая съдебното решение е постановено на 30.05.2016 г. Същото не подлежи на обжалване. Едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК изтича на 30.06.2016 г. Молбата за изменението на съдебното решение в частта за разноските, досежно сумата от 600 лв., като подадена на 04.11.2016 г. е недопустима като просрочена. Горното обосновава извода, че същата следва да се остави без разглеждане, в частта в която се прави оспорването относно присъдената сума от 600 лв. В частта, в която се иска поправка на явна фактическа грешка, съдът приема следното: Молбата е допустима, като подадена от страна по делото, без АПК в нормата на чл. 175 да обвързва поправката на очевидна фактическа грешка в решението със срок. В тази част молбата е неоснователна: В действителност, ответник по делото е контрольор Автомобилен транспорт при "Център за градска мобилност" ЕАД. В частта за разноските обаче съдът осъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура е органът. Като е осъдил с диспозитива си в полза на "Център за градска мобилност " ЕАД съдът не е допуснал очевидна фактическа грешка, което обосновава извод за неоснователност на искането с правна квалификация чл. 175 АПК. В тази насока е и практиката на ВАС, видно от Решение № 6522 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10462/2015 г., VII о., докладчик съдията Д. М.; Решение № 230 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2015 г., VII о., докладчик съдията П. Н. и пр. Предвид гореизложеното, настоящият състав на седмо отделение на ВАС