Решение № 11287 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ Земеделие, подадена чрез адв. Митровски, против решение 503 от 17.12.2020 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело 321/2020 г.В касационната жалба се твърди, че оспореното първоинстанционно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът ЕТ Г и М - M. Веселинова", в писмен отговор и в с.з., чрез адв. Ангелова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, както и да й бъдат присъдени разноски за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Стара Загора е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 24/311/01079/3/01/04/01 от 18.02.2020 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", издаден на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2, ал. 3 т. 4 вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 30/11.08.2008 г./, както и на основание т.8.1. и т. 4.4., буква б и от Договор 24/311/01079/24.10.2014 г. във връзка с неизпълнението на т. 4.12 и т. 4.18 от същия договор вр. т.9.1., б г. Административният орган е определил санкцията за ЕТ позовавайки се на т. 18 и т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г.

Първоинстанционият съд е обсъдил представените с административната преписка и ангажираните доказателства по делото и е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, като съображенията му затова са следните:

1.В случая не е налице неизпълнение на нормативно задължение, което да послужи като основание за налагането на санкцията, изразяваща се във връщането на част от получената финансова помощ, тъй като нормата на чл. 43, ал. 1 от Наредба 30/2008 г. регламентираща задълженията на бенефициента във връзка с изпълнението на договора не включва изпълнение на бизнес плана.

2.При определяне като подлежащи на възстановяване 15% от предоставената безвъзмездна финансова помощ, административният орган не е отчел обстоятелството, че инвестицията е изцяло изпълнена и функционира по предназначение, има създадено едно работно място /физическото лице - ЕТ/ и от дейността се реализират някакви приходи, макар и в значително по-малък размер от прогнозираните. Не са изложени мотиви за вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, за възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин, в нарушение на нормата на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2008 г.

3.Органът не е съобразил спецификата на дейността на ползвателя, в случая изграждането и функционирането на къща за гости в селски район, който изисква голям обем от работа, докато започне реално да приема туристи, като в същото време процесната къща за гости доказва икономическа жизнеспособност още от първата година и по този начин ЕТ е допринесъл за развитието на туризма в малко населено място като [населено място], общ. Павел баня.

4. В оспорения АУПДВ нито от фактическа, нито от правна страна е обоснован с наличието на някоя от хипотезите на чл. 46, ал. 3, т. 1 т. 4 от Наредба 30 от 11.08.2008 г.

5. Неизпълнението на бизнес плана не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. /поради приемането на доказана на икономическата жизнеспособност на проекта при неговото одобряване/, още по-малко като материалноправно основание по чл. 46, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., както и да обоснове наличието на несъответствие с целите визирани в чл. 2 от Наредбата, за които се извършва финансовото подпомагане по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г.

6. Актът е издаден в нарушение на принципа заложен в чл. 6 АПК, тъй като дори и за кратък период от време да е налице неизпълнение до 50% на заложените показатели, то това неизпълнение е несъразмерно малко спрямо заложените изисквания, за да бъде наложена процентна санкция.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви.

Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. При издаването на акта е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП също в сила от 28.06.2019 г. дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК.

Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни решения: решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 1945/2018 г.; решение 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4912/2018 г. и др. Във всички тях категорично е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.

В случая административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет с договора. В този случай съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Следователно, законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, и не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.

Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. За яснота на изложеното следва да се посочи, че в случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на акта е започнало на 23.10.2019 г. съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 18.02.2020 г. Пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в настоящия случай. Това е така, защото от една страна мониторинговият период е изтекъл, а от друга е налице нова норма в специалния закон.

Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г./. Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от ЗНА във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП.

По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна, а решението като краен резултат правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1550 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,