Решение № 126 от 29.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 384/2018 г.

Решение № 126 от 29.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 384/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на адв. Д. П., служебен защитник на подсъдимия Й. Н. К. срещу решение № 11/09.03.2018 г. по внохд № 490/17 г. на Великотърновския апелативен съд. Релевирани са оплаквания по трите касационни основание и се отправят алтернативни искания- за връщане на делото на първата инстанция или за преквалификация на деянието по чл. 152, ал. 2 от НК, със съответно намаляване на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Особеният представител на частния обвинител и граждански ищец С. К. намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 29/29.08.2017 г. по нохд № 530/17 г. Русенският окръжен съд признал подсъдимия Й. К. за виновен в това, че от месец октомври 2015 г. до 20.01.2017 г., при условията на продължавано престъпление, 42 пъти се съвкупил с непълнолетната си дъщеря С. К., като я принудил за това със сила и заплашване и извършеното представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 4, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 12 години и 8 месеца. Осъдил подсъдимия да заплати на С. К. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 60 хиляди лева, като в останалата част отхвърлил гражданския иск. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Великотърновският апелативен съд потвърдил присъдата. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Разпоредбата на чл. 346 от НПК очертава кръга от съдебни актове, които подлежат на касационна проверка, като първите от тях са решенията и новите присъди на апелативния съд. В случая е обжалвано потвърдително решение на Великотърновския апелативен съд, поради което обжалвалата страна следва да посочи какви са касационните основания за неговата незаконосъобразност и данните, които ги подкрепят. Видно е от съдържанието на касационната жалба, че всички доводи в подкрепа на оплакванията за допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила не се отнасят до въззивното решение, а имат отношение към твърденията на защитата за незаконосъоразност на първоинстанционния съдебен акт. Върховният касационен съд не споделя оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Доводите в подкрепа на оплакването, са лишени от фактическо основание. От материалите по делото е видно, че първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите по обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е анализирал събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, съпоставил е фактическите данни, съдържащи се в тях със самопризнанието на подсъдимия и е приел за безспорно установена фактологията на събитията, както е отразена в обвинителния акт. Претенцията на защитата за липса на мотиви към присъдата, тъй като в тях съдът само е преписал обвинителния акт е изцяло несъстоятелна и това е очевидно при съпоставянето на съдържанието на двата процесуални документа. Мотивите към присъдата са подробни и убедителни, не представляват препис на обвинителния акт, а съдържат собствени фактически изводи, обосновани със събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия. От своя страна, въззивната инстанция е извършила дължимата проверка на присъдата и е изложила аргументация за решението си да сподели като правилно установени фактите по обвинението, които не се оспорват от подсъдимия. Деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, са описани като брой и начин на извършване в обвинителния акт, признати са от подсъдимия при проведената диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, поради което твърдението за неяснота на фактическите положения, довела да нарушение на правото на защита не се споделя от касационния състав. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е мотивирано с довода за отсъствие на квалификацията "особено тежък случай" на деянието. Възражението е направено и с въззивната жалба и е обсъдено от Великотърновския апелативен съд на л. 6 от решението. Правилно е неговото заключение за безспорна установеност на критериите, очертаващи особено тежкия случай на престъплението, посочени в разпоредбата на чл. 93, т. 8 от НК. Броят на отделните деянията в продължаваната престъпна дейност, времевата продължителност на сексуалното насилие над пострадалата, настъпилите вредни последици за физическото и психическото й здраве, данните за упражнявано физическо насилие от подсъдимия върху останалите членове на семейството му- децата и съпругата, както и тези за съдебното му минало, разкриват изключително високата степен на обществена опасност както на престъплението, така и на неговия извършител, подсъдимият К.. Установените от решаващите съдилища факти очертават ситуация, при която подсъдимият е третирал едва навършилата 14 години своя дъщеря като съпруга, дължаща не само грижи по домакинството и отглеждането на по-малките деца, но и задоволяване на сексуалните му нужди, включително след настъпилата бременност и последвалия терапевтичен аборт. Поради това ВКС намира, че липсват законови основания за преквалификация на престъплението по чл. 152, ал. 2 от НК. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е немотивирано. В касационната жалба, въпросът за наказанието е коментиран на плоскостта на процесуална незаконосъобразност, тъй като в диспозитива на присъдата не е посочен размера на санкцията преди редукцията по чл. 58а от НК. Оплакването не може да бъде споделено. Присъдата представлява съвкупност от диспозитив и мотиви, а в мотивите първоинстанционният съд е изложил подробна аргументация по индивидуализацията на наказанието във връзка с правилата по чл. 54 от НК, което е редуцирал по начина, посочен в чл. 58а от НК. Наложеното на касатора наказание съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е формирано при спазване на изискванията на закона. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 5 от НПК, които да налагат извод за явната му несправедливост и да провокират намаляването му. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение