Решение № 12328 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13254/2015 г.

Решение № 12328 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13254/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Н.-К." ООД, гр. С., против решение № 5601/20.08.2015 г. по адм. д. № 5352/2013 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № 1207267/21.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 741/22.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС и лихви за забава за ревизирани данъчни периоди в диапазон от 01.05.2009 г. до 31.05.2012 г. Касационната жалба, поради несъдържане на обосновани касационни основания, е оставена без движение и с уточняваща молба упълномощен адв. Г. Неделчев е заявил, че е било нарушено правото на защита във връзка с провеждане на съдебното заседание на 03.06.2015 г. в отсъствието му, което е било поради заболяване и е препятствана възможността да постави допълнителни задачи към допуснатата съдебно-техническа експертиза. В съдебното заседание пред Върховния административен съд, проведено на 09.11.2016 г., не се е явил представител на дружеството-касатор. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., представляван от юрк. Иванов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Желае решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. При осъществена служебна проверка на обжалвания съдебен акт и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА в частта, потвърдена с решението на ДД "ОДОП" за отказан данъчен кредит по фактури, издадени от посочени в акта доставчици. Съдът е направил последователен анализ на всички доказателства, включително и приетата ССчЕ и е обосновал подробно мотивирани изводи за законосъобразност на РА в обжалваната част, поради недоказана реалност на доставки по процесните фактури. Твърдението в допълнителната молба към касационната жалба се свежда до допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводството с провеждане на съдебно заседание на 03.06.2015 г., приключило с определение за решаване на делото по същество, при отсъствие на процесуален представител на жалбоподателя. Подателя на молбата адв. Г. Неделчев твърди, че е бил препятстван да се яви поради заболяване и с приключване на делото за решаване по същество, е нарушено правото на защита, изразяващо се в препятстване поставянето на допълнителни задачи към съдебно-техническа експертиза. От данните по делото се установява, че същото е образувано пред АССГ на 29.05.2013 г. и е приключило на 03.06.2015 г., като в рамките на висящност на процеса в продължение на две години са проведени шест съдебни заседания, с дадени указания към страните във връзка с доказателствената им тежест и ангажиране на доказателства. В съдебното заседание, проведено на 01.04.2015 г. жалбоподателят е бил представляван от процесуален представител адв. Г. Неделчев. В това заседание е приета допуснатата от съда по искане на жалбаподателя и поставени от него въпроси, съдебно-счетоводна експертиза, без възражения от страните. А. Н. в това съдебно заседание е поддържал искането си за допускане на съдебно-техническа експертиза, заявено с молба вх. № 25594/13.10.2014 г. Съдът е дал възможност на жалбоподателя в 10-дневен срок от заседанието, т. е. до 11.04.2015 г. с писмена молба да постави допълнителни задача към исканата СТЕ, след което съдът ще се произнесе по допускането й. Такава молба не е постъпила от адв. Неделчев, нито в дадения срок, нито до приключване на делото. В проведеното съдебно заседание на 03.06.2015 г. не се е явил представител на жалбоподателя и поради незаявени доказателствени искания, както и на липса на молба за отлагане на делото, същото е приключено за решаване. Една седмица след приключване на делото - на 11.06.2015 г. е подадена молба от адв. Неделчев с която моли да бъде извинен за неявяването си в съдебно заседание на 03.06.2015 г. поради заболяване и прилага болничен лист за три дни отпуск по болест - от 03.06.15 г. до 05.06.2015 г. Липсва заявено искане за отмяна хода по същество, липсват каквито и да е доказателствени искания. Не е представена и писмена защита. При така установени данни по хронологичен ред, се установява процесуално бездействие от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, а не нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда, както се твърди в молбата за уточнение на касационната жалба. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и защита от юрк. Иванов в размер на 3 943 лева, определено по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран Върховният административен съд, състав на първо отделение