Решение № 14348 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11383/2017 г.

ВАСПетчленен състав27.11.2017 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на В. П. П. от гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 7861 от 21.06.2017 г. по адм. дело № 2843/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение - тричленен състав. ОСЪЖДА В. П. П. от гр. П. да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14348 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11383/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане (наречено "жалба"), подадено от В. П. П. от гр. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 7861 от 21.06.2017 г. по адм. дело № 2843/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение - тричленен състав. Изложени са оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение поради нарушения на процесуалния и материалния закон. В писмени бележки и в съдебно заседание се твърди наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, състоящо се в узнато от страната ново обстоятелство. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил искането в писмено възражение. Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав, взе предвид следното: С решение № 7861 от 21.06.2017 г. по адм. дело № 2843/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение - тричленен състав, е оставено в сила решение № 134 от 02.02.2017 г. по адм. дело № 1683/2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на В. П. П. от гр. П. срещу решение № 2153-15-153 от 17.06.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - П., потвърждаващо разпореждане № 7610134505/протокол № 2140-15-150 от 26.02.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - П.. Прието е, че осигурителният стаж на жалбоподателя като курсант през периода 25.09.1997 г. - 17.08.2001 г. не се счита за кадрова военна служба по чл. 69, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото. Подателят на искането твърди, че с разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - П., издадено на 07.12.2016 г., е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на трето лице - П. Н. П., на когото времето на обучението му като курсант е било признато за осигурителен стаж по чл. 69, ал. 4 от КСО. Не са представени доказателства, от които може да се установи, че при съвпадаща фактическа обстановка относно осигурителния стаж и доход на двете лица административният орган е приложил закона различно. Твърдяното ново обстоятелство засяга пенсионните права на друго лице и не е от значение за изхода на спора за законосъобразност на административните актове, с които на В. П. П. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Дори и да съответства на действителното фактическо положение, обстоятелството не би могло да послужи като законово основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 237 и следв. от АПК или да създаде задължение за различно тълкуване и прилагане на материалния закон. По изложените съображения подаденото искане да отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Подробните оплаквания за неправилност на необжалваемото съдебно решение представляват касационни отменителни основания, които не са допустими в извънинстанционното производство за отмяна по реда на глава четиринадесета от АПК и не подлежат на обсъждане. Следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1