Решение № 4439 от 26.4.2023 г. на ВАС, VII о.
ВАССедмо отделение26.04.2023 г.докладчик т Павлина Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 5388 от 30.08.2022 г. по адм.д. 919/2022 г. на Административен съд София- град.
Осъжда "Ергодом" ООД, [ЕИК], да заплати на Министерството на иновациите и растежа разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Ергодом" ООД срещу решение 5388 от 30.08.2022 г. по адм.д. 919/2022 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение РД-11-33/10.01.2022 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020 за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.89-4436 по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID 19 по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно е прието, че не може да се направи преценка дали деянието попада в състав на престъпление по НК. Видно от представените пред административния орган: свидетелство за съдимост, издадено от Прокуратурата към Първоинстанционния съд на Серес протокол 32031/03.12.2021г., Съдебно решение 6954/14 на тричленния съд за средни престъпления на Солун, Гърция, правни становища, както и представената извадка от гръцкото законодателство деянието, за което е наложено наказание е неплащане на потвърдени задължения в полза на държавата за период от повече от 4 месеца, които надхвърлят 50 000 евро, цитирано е в решението на наказателния съд в гр. Солун. В него са цитирани актовете, с които са установени данъчните задължения от данъчните органи - списък на задължения под номер 166/2013г. на първа публична финансова служба на град Тесалоники (Солун), без това да навежда към извод, че са установени в резултат на извършено престъпление (напр. укриване на данъци, недекларариране на суми и др.). Сочи, че от представените по делото доказателства се установява, че деянието, за което е наложена осъдителна присъда на лицето К. Папафилипу не е криминализирано според българското законодателство, тъй като съгласно действащото българско законодателство, неплащането на данъци за период повече от 4 месеца не е престъпление. Съгласно чл. 25 пap. 1В от Закон 1882/1990г., видно от предоставеното извлечение, умишленото ненавременно плащане на публични задължения е: неплащането на задължения към публични финансови институции, митници, юридически лица на публичното право, дружества и организации от широкия публичен сектор за повече от четири месеца. Субект на престъплението по чл. 25, пap. 1В от Закон 1882/1990 г., е всяко лице, което дължи на държавата определена сума парични средства, а изпълнителното деяние на престъплението по чл. 25, пap. 1В е осъществено, само въз основа на бездействието на субекта водещо до неплащане на изискуемите публични задължения, в определения за това период от време. Излага доводи, че въпреки депозираните документи и правни становища, съдържащи необходимите разяснения, доказателства и аргументи, административният съд не е взел предвид точното съдържание на чл. 25 пap. 1В от Закон 1882/1990г., както и номер 25, чл. 3, параграф 1 на Закон 3943/2011 г., във връзка с общите разпоредби на чл. 12, 18б, 26 пap. 1, 27 пap. 1, 53, 57 и 79 от Наказателния кодекс на Република Гърция, квалифицирано като умишлено ненавременно плащане на публични задължения. Счита, че съгласно чл. 43 КМЧП съдът е следвало служебно да установи съдържанието на чуждото право, което е от съществено значение за решаване на спора Съдът е бил длъжен служебно да установи съдържанието на правото на Република Гърция по въпросите които счита за неизяснени в процеса, а именно механизма на извършеното деяние и в какво се състои изпълнителното деяние, за което на жалбоподателя му е било наложено наказание. Според жалбоподателя съдът неправилно приел за неоснователни твърденията в жалбата, че административният орган е следвало да информира кандидата, че не смята предявените документи за достатъчни и да укаже на кандидата да представи допълнителни доказателства, което противоречи на въведеното в чл. 9, ал. 2 от АПК задължение за административния орган да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. В настоящия случай административният орган е следвало да информира жалбоподателя, че не счита предоставените от него доказателства за достатъчни за изясняване на липсата на пречка за отпускане на финансова помощ и да му укаже, че следва да ангажира допълнителни доказателства за тяхното установяване. Административният орган е достигнал до извода, че предоставените доказателства не са достатъчни за установяване на съдържанието на гръцкото законодателство по отношение на състава на престъплението, за което е било наложено наказанието, но не е информирал за това жалбоподателя. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че съдът правилно е приел изводът на УО на ОПИК, че не са представени конкретни данни и доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че съставът на нарушението, за което с присъда е наложено процесното наказание на управителя на Ергодом" ЕООД, не следва да се счита за аналогичен на съставите по чл. по чл. 108а, чл. 159а - 159г, чл. 172, чл. 192а, чл. 194 - 217, чл. 219 - 252, чл. 253 - 260, чл. 301 - 307, чл. 321, 321а и чл. 352 - 353 от Наказателния кодекс. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В административния акт е прието, че с покана на основание чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, кандидатът "Ергодом" ООД е бил надлежно поканен чрез модул Комуникация с УО" в ИСУН 2020 в срок до 30 (тридесет) календарни дни, считано от 24.11.2021 г. да предостави посочените в поканата доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент. В електронната система е отчетено потвърждение за получаването чрез отваряне на комуникацията на 24.11.2021 г. през профила на кандидата, съответно 30- дневният срок за представянето на всички изискуеми документи изтича на 29.12.2021 г. В рамките на 30-дневния срок кандидатът представил копие от свидетелство за съдимост, издадено от Прокуратурата към Първоинстанционния съд на Серес протокол 32031/03.12.2021г. относно съдебното състояние на лицето К. Папафилипу - управител на кандидата Ергодом ООД (според публично оповестените данни в ТР и РЮЛНЦ) и Съдебно решение 6954/14 на тричленния съд за средни престъпления на град Тесалоники (Солун). Видно от представените за лицето документи с Решение от 6954 от 25.06.2014 г. ТРИЧЛЕНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД НА ГРАД СОЛУН му е наложил с присъда наказание за умишлено ненавременно плащане на публични задължения. В отговор на запитвания от страна на Управляващия орган, кандидатът представил разяснения от адвокат и съдържанието на визираните в присъдата норми от 23 и 29.12.2021 г. Изложено е становище, че деянието, за което на лицето е наложно наказание с присъда не е криминализирано и няма аналог в българския Наказателен кодекс. Прието е, че не са представени конкретни данни и доказателства, в какво се състои изпълнителното деяние, за което на лицето е наложено с присъда наказание (неплащането на потвърдени задължения в полза на държавата за период от повече от четири месеца, които надхвърлят 50 000 евро). Видно от представеното удостоверение за съдебния статус на лицето К. Папафилипу, е бил осъден от Наказателен съд гр. Солун, Гърция за извършено престъпление, квалифицирано като Ненавременно плащане на публични задължения". На лицето е наложено наказание за извършеното престъпление от съответен компетентен съд в Гърция и посоченото наказание е удостоверено с документ за съдебния статус на лицето , вписано като представляващ кандидата в Търговския регистър и РЮЛНЦ. В Наказателния кодекс на Р. България Глава седма Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителните системи от Особената част на НК са инкриминирани деяния по различни състави на чл. 253-260в, за които дееца носи наказателна отговорност и някои от тях биха могли да бъдат приети за аналогични на посоченото в удостоверението за лицето престъпление неплащане на потвърдени задължения в полза на държавата за период от повече от четири месеца , които надхвърлят 50 000 евро". В допълнение е прието, че ал. 3 на чл. 248а НК третира като утежняващо вината обстоятелството, когато деянието е извършено от лице, което управлява или представлява юридическо лице или гражданско дружество, или от търговец Същевременно съставите по чл. 255, 255а и 255б на НК, които инкриминират различни деяния свързани с избягване на установяване и/или с плащане и/или укриване на различни видове публични задължения попадат в ограничителните условия по чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП, към който препраща чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и представляват пречка за отпускане на помощ спрямо кандидат, за чийто представляващ е установено наличието на тази пречка. Направен е извод, че до 29.12.2021 г., когато изтича 30-дневния срок, кандидатът не е представил доказателства, че съставът за който с присъда е наложено наказание не следва да се счита за аналогичен на съставите по чл. 248а НК и че лицето, което го представлява не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление, аналогично на тези по чл. 108а, чл. 159а - 159г, чл. 172, чл. 192а, чл. 194 - 217, чл. 219 - 252, чл. 253 - 260, чл. 301 - 307, чл. 321, 321а и чл. 352 - 353е от Наказателния кодекс. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че от приобщеното съдебно решение 6954/14 на тричленния съд за средни престъпления на град Солун, се установява, че от документите, прочетени в съдебното заседание се е доказало, че обвиняемият в град Солун на 02.01.2012 г., докато срещу него са потвърдени задължения в полза на държавата за период от повече от четири месеца той умишлено не ги е платил, като задълженията надхвърлят общо 50 000 евро. По-конкретно, съгласно списъка на задълженията под номер 166/2013 г. на първа Публична финансова служба на град Солун, който е приложен и придружава като неразделна част от обвинителния акт с протокол 43956/2013 г. на началника на горната данъчна служба, индивидуалните задължения на обвиняемия възлизат на сума в размер на деветдесет и три хиляди шестстотин седемдесет и четири евро и шестдесет и три цента (93 674,63), които са станали просрочени и платими към посочената по-горе календарна дата. Видно от съдебното решение изводът за извършено престъпление е направен на база на следните доказателства: молба за наказателно престъпление, таблица за дължимото 166/2013 г., две удостоверения за неизвестно местожителство на обвиняемия и протокол 39844/20.06.2014 г. документ на пета публична финансова служба на град Солун. В мотивите на решението е посочено следното: Тъй като деянието, за което е признат за виновен, обвиняемият е предвидено и се наказва съгласно членове: 25§1В от Закон номер 1882/1990, както и номер 25 съответно от член 3 параграф 1 на Закон 3943/2011 г. във връзка с общите разпоредби на член 12,18б, 26§1, 27§1, 53, 57 и 79 от Наказателния кодекс на Република Гърция. наказателната отговорност на лицето е била заменена с административна. Представен в превод Закон 1882/1990 - член 25 Наказателно престъпление за неплащане на задължения към държавата., който е със следния текст: 1. Нарушаването на срока за плащане, съгласно действащите към момента разпоредби, на задълженията към държавата, които са удостоверени пред компетентните служби, ако се отнася до неплащане на три последователни вноски, или при изплащане на дългове на еднократна сума над два месеца от края на момента на тяхното плащане, се преследва по искане на ръководителя на горепосочените служби до прокурора на Първоинстанционния съд по седалището им и се наказва с лишаване от свобода: а) Най-малко четири месеца в случай на удържани данъци и най-малко два месеца в случай на други данъци и дългове като цяло, при условие че размерът на просрочените задължения за плащане на дълга, заедно с всякакви допълнителни такси, надвишава сто хиляди (100 000) драхми в случай на удържани данъци и 300 000 (триста хиляди) драхми в случай на други данъци и дългове като цяло. б) Най-малко шест месеца в случай на удържани данъци и най-малко четири месеца в случай на други данъци и задължения като цяло, при условие че размерът на просрочените задължения за плащане на дълга, заедно с всякакви допълнителни такси, надвишава петстотин хиляда (500 000) драхми в случай на удържани данъци и един милион (1 000 000) драхми в случай на други данъци и дългове като цяло. в) Най-малко една година в случай на удържани данъци и най-малко шест месеца в случай на други данъци и дългове като цяло, при условие че просрочената сума за плащане на дълга, заедно с всякакви допълнителни такси, е повече от един милион (1 000 000) драхми в случай на удържани данъци и един милион петстотин хиляди (1 500 000) драхми в случай на други данъци и дългове като цяло . Приобщен е превод и на Параграф 1 на член 25 от Закон 1882/1990, който е заменен, както следва: 1. Който не изплати задълженията си към публичните финансови институции (DOY) и митниците към държавата, юридическите лица на публичното право, дружества и организации от широкия публичен сектор за срок повече от четири месеца, се наказва с лишаване от свобода: (а) до една година, ако общият дълг по някаква причина, включително всякакви лихви или допълнителни такси до датата на съставяне на списъка на дълговете, посочен в параграф 5, надвишава сумата от пет хиляди
евро; б) за най-малко шест месеца, ако общият дълг, съгласно разпоредбите на горното, надвишава сумата от десет хиляди (10 000) евро; в) за най-малко една година, ако общият дълг, съгласно разпоредбите на горното ), надвишава сумата от петдесет хиляди (50 000) евро. Съдът приел за правилен извода на РУО, че не са представени конкретни данни и доказателства, в какво се състои изпълнителното деяние, за което на лицето е наложено с присъда наказание (неплащането на потвърдени задължения в полза на държавата за период от повече от четири месеца, които надхвърлят 50 000 евро), като в случая от представените документи не може да се установи механизмът на деянието, за което лицето е наказано и в този смисъл не може да бъде направена преценка дали попада в някой от вече цитираните текстове от българския НК. Видно от Глава седма Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи от НК на Република България са предвидени състави на различни престъпления. Съдът приел, че инкриминираните в чл. 255, 255а и 2556 на НК деяния, свързани с избягване на установяване и/или с плащане и/ или укриване на различни видове публични задължения са най-близки до престъплението, за което е осъдено лицето. За да се направи преценка в коя точно хипотеза попада престъплението, за което е осъдено лицето следва да е налице информация, от която да се установи в какво точно се състои изпълнителното деяние, респективно механизмът на извършване на престъплението. От представените по делото доказателства може да се направи предположение, че в случая се касае за задължения за данъци. В Решение 6954/14 на тричленния съд Солун е посочено, че става въпрос за потвърдени задължения в полза на държавата за период от повече от четири месеца, които умишлено не са платени от лицето, но конкретно не става ясно от какво произтичат задълженията. От УО към кандидата са отправени две запитвания от 23.12.2021 г. и 29.12.2021 г., именно за да се установи в какво се състои изпълнителното деяние, за което лицето е осъдено. В отговор, освен горепосочените документи са представени и разяснения от адвокат, които се свеждат до изразяване на становище, че в българския НК няма аналог на престъплението, визирано в Решение 6954/14 на тричленния съд Солун. От УО е поискана извадка от съответните нормативни актове, цитирани в решението, с цел да се установи съдържанието на всички норми визирани в съдебния акт. Такива са представени единствено по отношение на Закон 1882/1990 - член 25 и Параграф 1 на член 25 от Закон 1882/1990. В този смисъл не може да се направи извод за съдържанието на 12,18б, 26§1, 27§1, 53, 57 и 79 от Наказателния кодекс на Република Гърция. Съдът приел за правилен извода, че не са представени конкретни данни и доказателства, от които да се установява по несъмнен начин, че съставът на нарушението, за което с присъда е наложено процесното наказание не следва да се счита за аналогичен на съставите по чл. 248а НК, както и че лицето, което го представлява не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление, аналогично на тези по чл. 108а, чл. 159а - 159г, чл. 172, чл. 192а, чл. 194 - 217, чл. 219 - 252, чл. 253 - 260, чл. 301 - 307, чл. 321, 321а и чл. 352 - 353е от Наказателния кодекс. В допълнение посочил, че неправилно от административния орган е цитирана разпоредбата на чл. 248а, ал. 3 от НК, която въвежда, като утежняващо вината обстоятелството, деянието да е извършено от лице, което управлява или представлява юридическо лице или гражданско дружество, или от търговец. Цитираната норма касае престъпления, които са свързани с представянето на неверни сведения, с цел получаването на кредит и представянето на неверни сведения или затаяване на сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове. В случая видно от доказателствата по делото няма данни от страна на лицето да са извършени деяния от вида на визираните в цитираната норма. Решението е правилно. От представените в административното производство свидетелство за съдимост, издадено от Прокуратурата към Първоинстанционния съд на Серес протокол 32031/03.12.2021г., Съдебно решение 6954/14 на тричленния съд за средни престъпления на Солун, Гърция, правни становища, както и представената извадка и превод на Закон 1882/1990 - член 25 и Параграф 1 на член 25 от Закон 1882/1990 следва да се направи извод дали изпълнителното деяние е аналогично на предвидените в чл. 255, 255а и 255б на НК. Отложено е наказанието лишаване от свобода за една година, което е наложено н осъдения подсъдим за три години. Представено е и становище на М. Мурну, адвокат от Солун, че в смисъла на решението на съда, цитирано в Решение номер 6954/25.06.2014 г. на Наказателен съд Солун , деянието за което е признат за виновен, обвиняемият К. Папафилипу е предвидено и се наказва съгласно членове: 25 § 1В от Закон 1882/1990 г., както и номер 25, чл. 3, параграф 1 на Закон 3943/2011 г., във връзка с общите разпоредби на чл. 12, 18б, 26§1, 27§1, 53, 57 и 79 от Наказателния кодекс на Република Гърция. Нарушенията на горепосочените закони и на по- конкретните членове (Закон 1882/1990, Закон 1882/1990. Закон 3943/2011), касаят забавянето на внасянето на данъци към държавата (Анекс 1.) Представено е и становище от адв. Й.Чолаков, че видно от Копие от съдебни регистри на Министерство на правосъдието, Прокуратура към Първоинстанционния съд на Серес-Гърция/номер на протокол 32031/03.12.2021г., относно съдебното състояние на лицето К. Папафилипу, същият има влязла в сила присъда за извършване на престъпното деяние Ненавременно плащане на публични задължения". В Решение на Първоинстанционен съд на град Серес под номер номер 6954/25.06.2014г. се уточнява, че деянието представлява неплащането на потвърдени задължения в полза на държавата за период от повече от четири месеца които надхвърлят 50 000 евро". Неплащането на публично задължение в размер на повече от 50 000 евро за срок от повече от четири месеца е престъпление, съгласно чл. 25 пap. 1В от Закон 1882/1990г., както и номер 25, чл. 3, пap. 1 на Закон 3943/11 във връзка с общите разпоредби на чл. 12, 18б, 25 пap. 1, 53, 57 и 79 от гръцкия Наказателен кодекс. Съгласно становището извършеното деяние не попада в приложното поле на НК на РБ, в частност чл. 255 НК, неплащането /забавянето/ на заплащане на публични задължения не представлява престъпление по смисъла на НК без да са налице допълнителните предпоставки по чл. 255, които в конкретния случай липсват. Независимо от това, не е извършено пълно доказване. От УО към кандидата са отправени две запитвания от 23.12.2021 г. и 29.12.2021 г. УО е поискал разяснения относно цитирания чл.571, пар.1б от НПК в представения документ относно съдебното състояние на управителя на кандидата. От УО е поискана извадка от съответните нормативни актове, цитирани в решението на наказателния съд, с цел да се установи съдържанието на всички норми визирани в съдебния акт. Поискано е разяснение относно съдържанието на чл. 25§1В от Закон 188281990 г., както и номер 25, чл.3, параграф 1 на Закон 3911/2011 г., във връзка с общите разпоредби на член 12,18б, 26§1, 27§1, 53, 57 и 79 от Наказателния кодекс на Република Гърция и извадка от съответните нормативни актове, от които да е видно съдържанието на нормите. Както е приел съдът, такива са представени единствено по отношение на Закон 1882/1990 - член 25 и Параграф 1 на член 25 от Закон 1882/1990 и не може да се направи извод за съдържанието на 12,18б, 26§1, 27§1, 53, 57 и 79 от Наказателния кодекс на Република Гърция. Не е установено и съдържанието на номер 25 съответно от член 3 параграф 1 на Закон 3943/2011 г. във връзка с общите разпоредби на член 12,18б, 26§1, 27§1, 53, 57 и 79 от Наказателния кодекс на Република Гърция. посочени в решението на наказателния съд. С оглед на това правилно е потвърден извода на административния орган, че не са представени всички конкретни данни за да се установи изпълнителното деяние, за което на лицето е наложено наказание. Представените данни са за Закон 1882/1990, "Член 25 "Капитални мерки за събиране на публични приходи", член 25 - Наказателно престъпление за не плащане на задължения към държавата", а престъпленията по чл. 253-260 НК са престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи. С оглед на това правилно е прието, че пред административния орган не е установено по несъмнен начин, че престъплението, за което с присъда е наложено наказание на лицето представляващо кандидата не следва да се счита за аналогично на престъпленията по чл. 253 - 260 от Наказателния кодекс. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. В това административно производство съдържанието на гръцкото право е следвало да се установи изцяло пред административния орган. Като се има предвид специалното административно производство неоснователни са доводите, че съдът е следвало да изясни служебно съдържанието на чуждото право. Както е посочено в административния акт, съгласно чл. 38, т. 3 (хипотеза втора) от ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение за отказ на кандидат, който не представи в срок доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент. Същото правило е изрично посочено и в т. 27.1 от Условията за кандидатстване по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089: Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID- 19. Съгласно тези специфични правила доказателствената тежест е на кандидата, поради което в това производство не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от АПК на която се позовава жалбоподателя, според която административният орган има задължение да събере всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. С оглед на това правилно е прието от административния съд, че административният орган не е следвало да информира кандидата, че не смята предявените документи за достатъчни и да укаже на кандидата да представи допълнителни доказателства. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 100 лв.