Решение № 54 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 28/2015 г.

Решение № 54 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 28/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби - на началника на митница Свищов и на ТЕЦ Свилоза АД против решение № 385 от 13.11.2014 г. на Административен съд, град Велико Търново, постановено по адм. дело № 235/2014 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е прогласена частична нищожност и е отменено решение за промяна на тарифен номер № Т47/0015/15.01.2014 г. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Този касационен жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на установените задължения за акциз в рамките на производството по издаване на решения по митническото законодателство, като противоречащи на чл. 104, ал. 2 от ЗАДС, чл. 19, ал. 1, т. 3, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС. Твърди, че се касае за събиране на акциз, възникнал от осъществяването на внос и дължим към момента на вноса, поради което е приложим редът по Закона за митниците и регламент № 2913/92 на Съвета. В тази връзка посочва, че не е осъществена последваща проверка или последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 и чл. 84а от ЗМ, тъй като несъответствието в ЕАД е установено при първичната проверка, въз основа на взетите проби от стоката.

Твърди се, че погрешно е тълкуван и приложен чл. 104 от ЗАДС, въз основа на което е прието, че приложим за установяването на задълженията е реда по ДОПК. Поддържа, че в процесния случай митническите органи извършват проверка на стоката за съответствие с декларираното, а не последващ контрол, тъй като пробите от стоките са взети в рамките на текущия контрол при представяне на стоките и извършването на вноса.

Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт изцяло.

ТЕЦ Свилоза АД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за промяна на тарифен номер № Т47/0015/15.01.2014 г. издадена от началника на митница Свищов относно установения нов код по КН на стоката, предмет на внос.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в отхвърлителната част. Този касационен жалбоподател счита, че оспорения индивидуален административен акт в частта, относно извършената промяна в тарифния код е незаконосъобразен, поради нарушение на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон е приел, че е законосъобразен в тази част.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от началника на митница Свищов и основателност на жалбата, подадена от дружеството.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АСВТ е било решение за промяна на тарифен номер № Т47/0015/15.01.2014 г. издадено от началника на митница Свищов, потвърдено с решение № 79/21.02.2014 г. на директора на Агенция Митници, с което не е приет декларираният от ТЕЦ Свилоза АД в кл. 33 на ЕАД № 13BG004300H0013723/11102013 код по ТАРИК 2701 19 00 00 на стоката - каменни енергийни въглища, марка - Т, 1 пл. съд, статия 1, 810 416 кг насипни, размер - 0-100мм, сяра 1.3%, пепел 17.2%, летливи 8.0%, влага - 6.2%, калоричност 6303 ккал/кг и стоката е класирана в код по ТАРИК 2701 11 00 00 и са определени задължения за акциз в размер на 16 355.86 лева и за ДДС в размер на 3271.17 лева.

С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е постановил следното:

• прогласил е нищожност на оспорения административен акт в частта, в която е определено задължение за акциз в размер на 16 355.86 лева и дружеството е задължено да го заплати в 10-дневен срок от получаване на акта, поради липса на материална компетентност на началника на митницата Свищов по чл. 104 от ЗАДС и е изпратим преписката в тази й част на митническите органи при митница Свищов, определени по реда на чл. 104 от ЗАДС и имащи право да възлагат ревизии или проверки по ЗАДС за провеждане на ревизия или проверка по установяване на задължението за акциз по ЕАД № 13BG004300H0013723/11102013;

• отменил е митническото решение, в частта на допълнително установеното задължение за ДДС в размер на 3271.17 лева и е изпратил преписката в тази й част на началника на митница Свищов за издаване на административен акт след решаване въпроса за размера на дължимия от ТЕЦ Свилоза АД акциз за стоката, описана в ЕАД № 13BG004300H0013723/11102013;

• отхвърлил е жалбата в останалата част - по отношение на извършената промяна в тарифния код на стоката по ЕАД № 13BG004300H0013723/11102013 и е присъдил разноски на страните съобразно изхода от спора.

За да постанови този резултат съдът въз основа на наличните по преписката писмени доказателства и приетите в съдебното производство заключения на съдебно-икономическа експертиза и съдебно-техническа експертиза, е установил от фактическа страна, че с митнически манифест № BG004300 от 22.09.2013 г. ТЕЦ Свилоза АД е декларирало общо 1 467 834кг каменни енергийни въглища, внос от Украйна. С нареждане за разтоварване изх. № 191/22.09.2013 г. е започнало разтоварването на стоката в управляван от дружеството временен склад.

С ЕАД № 13BG004300H0013723/11102013 "ТЕЦ Свилоза"АД е поставило под режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба" стока с описание в кл. 31,както следва: каменни енергийни въглища, марка - Т, 1 пл. съд, статия 1, 810 416 кг насипни /част от манифестираното количество каменни енергийни въглища/, размер -0-100мм, сяра 1.3%, пепел 17.2%, летливи 8.0%, влага - 6.2%, калоричност 6303ккал/кг и посочен в кл. 33 ТАРИК код 2701 19 00 00. Посочен е допълнителен код Х311, за да се отнесат към внасяната стока разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 7 от ЗАДС. Към момента на деклариране дружеството е освободен от акциз краен потребител по силата на удостоверение № BG004300Е0073 от 29.03.2012 г. за акцизен продукт: "Други видове въглища", с код по КН 2701 19 00 00 и цел, за която се използва този продукт - "Производство на електроенергия" и адресат на удостоверение за регистрация № BG005800I0159/16.12.2009 г. по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.

За да извърши корекция декларирания код по ТАРИК, административният орган се е позовал на резултатите от митническа лабораторна експертиза № 09_03.10.2013/16.12.2013 г., изготвена въз основа на проби, взети на 23.09.2013 г. от внесените стоки. При изследването на пробите е установено, че летливите вещества във декларираната стока са 12.14%, под 14% и съгласно забележа 1 към подпозиция 2701 11 00 на глава 27 от Комбинираната номенклатура се класифицират като "антрацит" с код по ТАРИК 2701 11 00 00. Прието е, че стоката подлежи на облагане с акциз, като енергиен продукт "антрацит", предназначен за отопление и включен в код по КН 2701 11 00, с акцизна ставка по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗАДС е 0,60 лв. за гигаджаул. Правото на освобождаване от акциз за вносителя е изключено, тъй като енергийният продукт с този код по КН не е в предметния обхват на издаденото му удостоверение за освободен от акциз краен потребител /ОАКП/.

При така установените факти са формирани правни изводи за липса на материална компетентност на началника на компетентната митница за установяване задължението за акциз съгласно чл. 104 от ЗАДС, за законосъобразност на извършената от митническия орган промяна в тарифното класиране на стоката и незаконосъобразност на определения ДДС поради липса на валидно установено задължение за акциз, което е от значение за формиране на данъчната основа по чл. 26, ал. 3, т. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

Касационната жалба на началника на митница Свищов е неоснователна.

Решението в частта, в която е прогласена частична нищожност на оспорения индивидуален административен акт - по отношение определените задължения за акциз е правилно постановено. Законосъобразен е изводът на административния съд, че съгласно чл. 104 от ЗАДС установяването на задълженията за акциз се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, с издаването на акт за установяване на задължение по декларация по реда на чл. 107 от ДОПК в резултат на извършена проверка или с ревизионен акт чрез извършването на ревизия. По силата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС във връзка с чл. 107, ал. 1 ДОПК и чл. 118, ал. 2 от ДОПК - началникът на митническото учреждение не разполага с материална компетентност да издава АУЗД и ревизионни актове. Неоснователни са доводите в касационната жалба на началника на митница Свищов, че при установяването на задължения за акциз, възникнал по повод на осъществен внос е налице изключение от правилото на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. Нито в ЗАДС, нито в Закона за митниците, респективно в Регламент 2913/92 относно Митническия кодекс на общността е предвидено изключение относно реда и компетентните органи за установяване на задължения за акциз, възниквал при осъществяване на внос. Задължението за акциз не е включено в обхвата на понятието митническо задължение по смисъла на легалната дефиниция дадена в § 1, т. 7 от ДР на ЗМ, което включва вноските митни сборове и износните митни сборове и таксите с равностоен ефект, дължими съответно при вноса и износа на стоки, съгласно § 1, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗМ.

В ЗАДС не се съдържа изрична разпоредба, подобна на чл. 5, ал. 2 от Закона за акцизите /отм., действащ до 1.07.2006 г./, по силата на която задълженията за акциз да се начисляват от митническите органи, като се вземат под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Разпоредбите на които се позовава административният орган - чл. 19, ал. 1, т. 3, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС, регламентират възникването на задължение за акциз и към кой момент настъпва неговата изискуемост, но не съдържат овластяване на началника на митница да установява този вид задължения по реда за установяване на митническите задължения.

С оглед на изложеното решението в частта, в която атакуваният индивидуален административен акт е прогласен за нищожен следва да се остави в сила. Касае се за митническо решение по чл. 220 от ЗМ, което подлежи на обжалване по реда на АПК, поради което съдът правилно е приложил и разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК и е изпратил преписката на компетентните органи по чл. 104 от ЗАДС за възлагане на проверка или ревизия.

Предвид установената недействителност на оспорения акт в частта на установения акциз, правилно съдът го е отменил и в частта на определения ДДС. Настоящият състав споделя мотивите на административния съд за незаконосъобразност на начисления допълнително ДДС по размер, основани на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗАДС и чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. По силата на цитираните норми, с размерът на акциза, когато такъв е дължим, се увеличава данъчната основа при внос по чл. 16 от ЗДДС. При липсата на задължение за акциз, установено като дължимо с валиден административен акт, митническото решение в частта на определения допълнително ДДС се явява незаконосъобразно само на това основание.

Останалите съображения на административния съд, за допуснати съществени нарушения на процедурата по чл. 84а и сл. от ЗМ не се споделят на настоящия състав, тъй като обстоятелството, послужило за промяна в декларирания тарифен код на внесената стока, е установеното чрез МЛЕ в рамките на повторна проверка по чл. 84, ал. 1 и ал. 3 от ЗМ, а не в рамките на последващ контрол на митнически режим по чл. 84а, ал. 2 от ЗМ. Съображенията за приложимата административна процедура са относими към правилността на решението в отхвърлителната част и следва да бъдат обсъдени във връзка с основателността на касационната жалба, подадена от дружеството.

По тези съображения следва да се приеме, че първоинстанционното решение в частта, в която е отменен административния акт относно определения ДДС и преписката е изпратена на началника на митница Свищов за установяването му след определяне на задължението за акциз, е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила.

Касационната жалба на ТЕЦ Свилоза АД е неоснователна, по следните съображения:

Дружеството обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е отхвърлената жалбата му и е прието за законосъобразна извършената промяна в тарифното класиране на стоката, с основания аргумент, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 84а и сл. от ЗМ. Тези възражения са неоснователни, тъй като в случая се касае за повторна проверка на декларацията по смисъла на чл. 84, ал. 3 ЗМ, а не за последващ контрол по смисъла на чл. 84а, ал. 2 от ЗМ. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗМ след разрешението за вдигане на стоките, митническите органи имат право служебно да извършат повторна проверка на декларацията. В чл. 84, ал. 3 от ЗМ са уредени два вида последваща проверка на декларацията: повторна проверка на декларацията или последващ контрол. От граматическото тълкуване на нормата, следва, че двата способа за последваща проверка са различни. За извършването на повторна проверка на вноса след вдигане на стоката няма особени правила. Тази проверка по съществото си представлява нова проверка на вноса и истинността на декларираното. Разпоредбите на чл. 84а и сл. от ЗМ регламентират друг вид последваща проверка, която обхваща законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане на съответния митнически режим за внос, процедури и мерки на търговската политика, изпълнение на задълженията за заплащане на публични държавни вземания. Съгласно чл. 84а, ал. 4 от ЗМ последващият контрол обхваща повторна проверка на стоките, (когато могат да бъда представени, по арг. от чл. 84, ал. 3 ЗМ, изречение последно), складови наличности, счетоводни записи, търговска, счетоводна и друга документация. В случая не се касае за "последващ контрол", а за извършена проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗМ на подадена от касатора декларация въз основа проби от стоката, взети по реда на чл. 74, т. 2 от ЗМ, резултатите от които са установени след вдигане на стоката. При тази последваща проверка не се налага издаване на заповед по чл. 84, ал. 1 ЗМ и спазването на процедурата по чл. 84а и сл. от ЗМ. На основание чл. 84, ал. 3 от ЗМ, когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства, какъвто е и процесният случай.

Съдът е изложил подробни мотиви относно материалната законосъобразност на извършената от митническия орган промяна в тарифното касиране на стоката, които съответстват на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, на текста на позиция 2701 и забележка 1 към подпозиция 2701 11 00 и следва да бъдат споделени изцяло. При определяне вида на стоката правилно съдът е съобразил, че единственият разграничителен критерий между посочения от ТЕЦ Свилоза АД код по ТАРИК и посоченият от органа е съдържанието на летливи вещества в каменните въглища - под 14%. В случая установеното съдържание на летливи вещества от МЛЕ - 12.14% е потвърдено от съдебно - техническата експертиза, поради което правилно съдът е приел, че законосъобразното тарифно класиране на стоката е с код по ТАРИК 2701 11 00 00 "Антрацит".

Предвид всичко изложено, настоящият състав преценява обжалваното решение и в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството като валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,