Решение № 7210 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2021 г.

Решение № 7210 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2021 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. С. и Г. Г. от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. В., против решение № 1794 от 30.11.2020 г., постановено по адм. дело № 72/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу удостоверение за въвеждане в експлоатация № 188 от 04.12.2019 г. на Главния архитект на район "Приморски" на община Варна, с което е въведен в експлоатация строеж "жилищна сграда, V категория", находяща се в ПИ идентификатор № 10135.2564.1407, идентичен с УПИ XХVII – 1242, кв. 26, по плана на вилната зона на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, вилна зона, ул. "20-та" № 12, район "Приморски". С решението А. С. и Г. Г. са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на акта, както и за съответствие на същия на материалния закон, напротив твърдят, че са допуснати нарушения на правилата, тъй като те не са подписали заявление за издаване на акта за въвеждане в експлоатация на строежа, както и поради липсата на редовно съставен акт образец № 15 за строежа и заверена екзекутивна документация досежно строежа след съставянето на акт обр. 15 без след одобряването на екзекутивната документация отново да е съставен такъв акт. Поради това твърдят неправилност на извода на съда за наличие на предпоставки за издаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, а напротив обосновават липсата на предпоставките по чл. 178, ал. 3, т. 1 и 2 ЗУТ, съответно наличието на пречка за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Искат решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да бъде отменено оспореното удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Претендират разноски за двете инстанции и правят евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответниците по касация възнаграждение. Ответникът Главният архитект на район "Приморски" на община Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответниците "А. инвест" ЕООД и "АПМ Груп България" ООД и двете дружества със седалище гр. Варна, чрез процесуалния им представител адв. Г., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответника Ц. С., чрез процесуалния си представител адв. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касаторите адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел и че оспореното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж е съответно на материалния закон. Позовал се е на трайна практика на ВАС, че за строежите от пета категория, е нормативно установен регистрационен режим за въвеждане в експлоатация, а от приобщените по делото доказателства и неоспорената от страните СТЕ е установено наличието на всички изискуеми документи по чл. 177, ал. 1 ЗУТ и липсата на пречки по чл. 178, ал. 3 ЗУТ за въвеждане на строежа в експлоатация. Посочил е, че на административния орган е вменено единствено задължение в чл. 177, ал. 3 ЗУТ за проверка на окомплектоваността на документите, но не и преценка за валидност и правилност на същите, поради което е приел, че в случая са изпълнени формалните изисквания на регламентираният в чл. 177, ал. 3 ЗУТ регистрационен режим, което правилно е отчетено от административният орган като основание за въвеждане на строежа в експлоатация при липса на данни за неизпълнение изискванията по ал. 3 на чл. 178 ЗУТ, съответно главният архитект не е могъл да издаде отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Посочил е, че не всяко несъответствие с проектите и неизпълнение на СМР е основание за отказ за въвеждане в експлоатация. Приел е за установено наличието на разминаване между площообразуването при учредяване правото на строеж и след промяна в инвестиционните проекти, което обаче не представлява някое от изчерпателно посочените основания по чл. 178, ал. 3, т. 1 до т. 7 ЗУТ за отказ, а подлежи на установяване и защита в самостоятелно исково производство, в частта на изграденото извън учреденото право на строеж и/или на място. Приел е и че не попадат в основанията на чл. 178, ал. 3 ЗУТ констатираните неизпълнени външни стълбища, тангиращи по фасадата на сградата от северозапад и югоизток, както и изграденото водопроводното отклонение и канализационната помпена станция изпълнени от западната страна на ПИ, вместо в югоизточната страна, доколкото е налице сключен окончателен договор за присъединяване на сградата към водопроводната и канализационна шахта. Съдът е посочил, че разграничителният критерий за същественост на отклоненията е даден в чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, като съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 са недопустими, а тези по чл. 154, ал. 2, т. 4-8 от ЗУТ могат да бъдат изпълнени. Приел е, че не се установява да е променяна строителната конструкция, вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, да се нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, да се отнемат или изменят съществено общи части на строежа или да се променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии. Като е посочил, че това сочи на липса на нарушения по чл. 178, ал. 3, т. 1 до т. 7 ЗУТ. Приел е и че подписването с особено мнение или неподписването от част от възложителите на акт обр. 15 и екзекутива, не води до незаконосъобразност на процесното удостоверение, тъй като в случая е била изпълнена процедурата с отправени нотариални покани, а споровете между възложителите са ирелевантни за настоящия спор и подлежат на уреждане в отделно съдебно производство. Посочил е, че по аргумент от чл. 5, ал. 5 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството дори липсата на подпис на поканена, но неявила се страна не е основание за обявяване на акта или протокола за недействителен. Приел е, че не е налице допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, свързано с подписването на заявлението за регистрация на процесния строеж от двама от възложителите и гл. архитект, доколкото е приложена разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от ЗУТ. По изложените съображения съдът е приел оспореното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж за законосъобразно и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж поставя край на административната процедура по разрешаване ползването на строежа, поради което засяга непосредствено права и интереси на заявителя. Съгласно приложимата редакция на ал. 3, чл. 177 ЗУТ (ДВ бр. 13/2017 г. преди изменението от 2021 г.) "Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на окомплектоваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място". Разпоредбата недвусмислено сочи на регистрационен режим за строежите от четвърта и пета категория, какъвто е спорният, като контрола за законосъобразност на оспорения отказ обхваща наличието на изискуемите документи по ал. 1, чл. 177 от ЗУТ и липсата на пречки по ал. 3, чл. 178 ЗУТ за въвеждане в експлоатация, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Това е така, тъй като в случая на административния орган по ал. 3, чл. 177 ЗУТ е вменено единствено задължение в ал. 3, чл. 177 ЗУТ за проверка "на окомплектоваността на документите", но не и преценка за валидност и правилност на изискуемите документи. В този смисъл е и предложение последно на ал. 3, чл. 177 ЗУТ, което предоставя възможност за извършване проверка на място, но по преценка на органа - главния архитект, а не му вменява такова задължение. Чл. 177, ал. 1 разписва, че "След завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5". Правилно съдът е приел и въз основа на приетата по делото СТЕ, че в случая не се установява липса на някои от изискуемите се документи. Съответно редът и условията за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи от категорията на спорните са определени в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в чл. 19 а ал. 3 (в относимата редакция от ДВ бр. 87/2017 г.) са разписани изискуемите се документи. Правилно съдът е посочил, че отказ съобразно чл. 19 в ал. 1 от посочената наредба се издава, когато се установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 ЗУТ, както и когато не е упражняван строителен надзор или е упражняван от нелицензирано или нерегистрирано за това лице за строежите от четвърта категория и не е упражнявано техническо ръководство за строежите от пета категория. Правилно съдът е приел, че в случая не се установява нито едно от посочените обстоятелства. Правилно съдът е приел, включително позовавайки се на приетата СТЕ, че констатираните неизпълнени външни стълбища, тангиращи по фасадата на сградата от северозапад и югоизток, както и изграденото водопроводното отклонение и канализационната помпена станция изпълнени от западната страна на ПИ, вместо в югоизточната страна, доколкото е налице сключен окончателен договор за присъединяване на сградата към водопроводната и канализационна шахта, не не попадат в основанията на чл. 178, ал. 3 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че разграничителният критерий за същественост на отклоненията е даден в чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, като съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 са недопустими, а тези по чл. 154, ал. 2, т. 4-8 от ЗУТ могат да бъдат изпълнени. Правилно е прието, че с допуснатите изменения не се установява да е променяна строителната конструкция, вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, да се нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, да се отнемат или изменят съществено общи части на строежа или да се променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии. Т. е. не се установяват отклонения от одобрените проекти от категорията на съществените, които обосновават отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, като следва да се посочи и че допуснатите отклонение са извършени въз основа на одобрена екзекутивна документация, като твърдяното разминаване в датите не е основателно, тъй като одобрената екзекутивна документация след издаване на акт обр. 15 е такава по чл. 175 ЗУТ, а не такава по чл. 154 ЗУТ. Изложеното налага извод за липса на нарушения по чл. 178, ал. 3, т. 1 до т. 7 ЗУТ. Неподписването от част от възложителите, включително жалбоподателката, на акт обр. 15 и екзекутивната документация също не води до незаконосъобразност на оспореното удостоверение, тъй като е изпълнена процедурата с отправените нотариални покани, а споровете между възложителите подлежат на уреждане в отделно съдебно производство по общия ред и са ирелевантни в настоящето, както правилно е приел и съдът. За пълнота следва да се посочи и че е недопустимо да се упражнява инцидентен контрол за законосъобразност в настоящото производство по отношение на предхождащите издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж актове. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗУТ изисква единствено тяхното наличие, а възраженията за валидността им и законосъобразността им не са в компетентността на административният орган. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а исканията на ответниците по касация "А. инвест" ЕООД, "АПМ Груп България" ООД в тази връзка макар и основателни като недоказани не следва да бъдат уважени, тъй като не са представени доказателства за сторени разноски в касационната инстанция. Искането за присъждане на разноски на ответника по касация Ц. С. като основателно и доказано, представен е договор за правна помощ за сторени разноски в размер на 800 лв., което е под минималния такъв по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за представителство по дела по ЗУТ, от която категория е делото, следва да бъде уважено в пълния претендиран размер. Възражението на касаторите за прекомерност във връзка с изложеното е неоснователно.