Решение № 41 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2869/2008 г.

Решение № 41 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2869/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (от 1952 г.). Образувано е по две касационни жалби на две от страните по въззивно гр. д. № 301/2007 г. на Софийски окръжен съд срещу решение № 554/1.02.2008 г., с което е отменено първоинстанционно решение на Сливнишкия окръжен съд по извършване на делба и вместо това е постановено извършването на делбата чрез изнасяне на публична продан на процесния имот: дворно място с площ 768 кв. м., съставляващо УПИ с посочен номер по плана на с. П., заедно с построената в дворното място масивна триетажна жилищна сграда и стопанска сграда-навес. В. Н. Т. обжалва решението и твърди, че е неправилно, защото неправилно въззивният съд не е уважил нейната претенция за възлагане на имота по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (от 1952 г.), като твърди, че изводите на съда за предпоставките за възлагането са необосновани и в нарушение на материалния закон. А. Д. И. обжалва решението с твърдение, че е неправилно, като твърди, че в действителност тя претендира имотът да и бъде възложен по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (от 1952 г.) и че отговаря на изискванията за това и че неправилно и в резултат на процесуални нарушения въззивният съд е определил действителната пазарна цена на недвижимия имот, като не е допуснал петчленна СТЕ. Ответниците в това производство Н. А. Н. и Д. А. Н. с писмени бележки, подадени от двамата и от А. И. след провеждане на съдебното заседание, (тримата) поддържат касационната жалба на А. И. (тяхна майка) и твърдят, че претенциите им за възлагане на имота са основателни, а жалбата на В. Т. оспорват като неоснователна. Настоящият състав намира че жалбите са допустими, тъй като са подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване решение, жалбата на В. Т. е от 28.02.2008 г., поради което и съгласно § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (от 1952 г.). По основателността: Жалбата на А. Д. И. е неоснователна. Тя не е предявила претенция за възлагане на имота и следователно въззивният съд не е следвало да разглежда такава претенция. Въззивният съд е определил действителната стойност на процесния имот въз основа на прието във въззивното производство неоспорено заключение на тричленна СТЕ, допусната и назначена след оспорване на заключение на единична СТЕ, прието в същото производство. Въззивният съд не е допуснал твърдените процесуални нарушения, защото заключението на тричленната СТЕ не е оспорено при приемането му от А. И., която е присъствала лично и с процесуалния си представител в съдебното заседание на 12.12.2007 г., когато заключението е прието. Въззивният съд е изложил съображенията си поради които кредитира заключението. Отделно от това и само за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 157 ГПК (отм.) не предвижда процесуална възможност за приемане на петчленни заключения, както и че действителната пазарна цена на изнесен на публична продан имот се формира при самата публична продан. Жалбата на В. Н. Т. е неоснователна. Тя не е предявила претенция за възлагане на процесния имот в първото съдебно заседание по извършване на делбата, проведено от районния съд на 01.02.2005 г. (л.60), а в шестото съдебно заседание, проведено на 22.11.2005 г. (л.93 и л.91 - молбата). Въпреки противопоставянето на останалите съделители първоинстанционният съд е приел претенцията за разглеждане и я е уважил, а въззивният съд я е намерил за неоснователна и е изнесъл имота на публична продан. Настоящата инстанция намира, че претенцията не е предявена в срок, поради което и не е следвало да бъде разглеждана в производството по делото. Трайната съдебна практика на ВКС (I г.о.), приема, че изискванията за предявяване на исканията (претенциите) за възлагане на неподеляем недвижим имот в преклузивния срок по ал. 5 на чл. 288 ГПК (от 1952 г.) се отнасят и за двете алинеи, които уреждат претенции за възлагане - ал. 2 и ал. 3 на същия чл. 288, двете алинеи уреждат един и същ способ за извършване на делбата при различни предпоставки. Тази практика е отразена в решение № 401/2004 г. по гр. д. № 803/2003 г. на ВКС, I г. о. и в т. 7 и т. 12 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС (в което се приема, че възлагателните претенции и по двете алинеи - 2-ра и 3-та трябва да бъдат направени по реда и в срока на ал. 5-та), на което се позовава и жалбоподателят В. Т. при обосноваване на основателността на претенцията си. След като претенцията на В. Т. не е следвало да бъде разглеждана, а претенциите на Н. А. Н. и Д. А. Н. не са били предмет на разглеждане във въззивното производство (защото техният и на А. И. процесуален представител е поискал извършването на делбата чрез изнасянето на имота на публична продан - с.з. на 09.05.2007 г. на въззивния съд), и тъй като по делото е установено и не се спори, че процесният имот е неподеляем, крайният извод на въззивния съд, че делбата следва да се извърши чрез прилагане на разпоредбата на чл. 288, ал. 1 ГПК (от 1952 г.), е правилен и решението, с което е постановил изнасянето на имота на публична продан е правилно. Поради неоснователността на касационните жалби обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а жалбоподателите нямат право на разноски. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение