Решение № 8117 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) България - Сърбия 2014-2020 г. (Програмата), чрез процесуален представител, срещу Решение 192 от 10.11.2023 г. на Административен съд - Перник по адм. дело 38/2023 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-14-54/16.01.2023 г. на ръководителя на УО на Програмата, с което по отношение на Община Земен са определени две самостоятелни финансови корекции в размер на по 25 % от стойността на допустимите разходи по Договор Д-32/10.05.2017 г., с Трейс груп холд АД за две нередности за нарушения на чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), квалифицирани по т. 2 и по т. 4 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България - Сърбия 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По отношение на първото установено нарушение поддържа аргументите, изложени в оспорения акт, като твърди, че с действията си бенефициерът е извършил нарушение на принципите на икономичност и ефикасност, тъй като от наличните документи, удостоверяващи изпълнението на СМР, не се установява по несъмнен начин същите да са били извършени и приети, съответно за тях да е възникнало основание за заплащането им при договорените условия. Това според касатора е несъмнена индикация, че финансовите средства по проекта са предоставени несвоевременно - преждевременно на изпълнителя по договора, без да е ясен моментът, в който са били реално изпълнени актуваните строително-монтажни работи (СМР), както и без да е ясно дали те действително са реализирани към момента, в който са били извършени съответните плащания за тях, поради което се поставя под съмнение и ефикасността на целите по договора.

Твърди, че съдът не е анализирал обстоятелството, че актовете за изпълнение на строителството са подписани от лица, за които няма данни да са надлежно оправомощени от бенефициера да подписват документи във връзка с изпълнението на проекта, което поставя под съмнение изобщо тяхната компетентност да приемат за извършени и съответно подлежащи на плащане определени СМР. Счита, че в случая проверката установява, че е налице заплащане на актувани СМР, чието некоректно документиране поставя под съмнение точното им изпълнение съгласно договорените условия, което има пряко отношение към своевременността на предоставяне на ресурсите по проекта на изпълнителя по договора. Обосновава извод, че липсват надлежни доказателства за своевременно изпълнение на засегнатите СМР, описани в съответните документи, а именно - не се установява кога реално същите са завършени. Посоченият извод за несвоевременно изпълнение на дейностите според касатора се потвърждава и от констатацията, че е извършено предварително плащане в по-голям размер (30%), без валидно договорно и фактическо основание за това.

Оспорва извода на съда, че в договора за субсидия не е посочена конкретна цел, която се цели да бъде постигната, като сочи, че такива са заложени в проектното предложение. Поддържа твърденията, че предприетите действия от страна на бенефициера и разходваният финансов ресурс, не са извършени по начин, гарантиращ постигане в пълна степен целите на договора и на проекта, тъй като бенефициерът не е упражнил стриктен контрол върху изпълнението на договора и неговото документиране, така че да гарантира приключване на дейностите изцяло в съответствие с договорените условия. Счита, че констатациите в резултат на извършената проверка несъмнено показват, че контрол по изпълнение на договора не е ефективно упражнен от страна на бенефициера, което е довело до неговото неточно изпълнение, за което обаче не са наложени съответните санкции на изпълнителя.

По отношение на второто нарушение твърди, че е констатирано, че в архива на бенефициера не са налични конкретно посочени оригинални документи, свързани е изпълнението на СМР на обект Рехабилитация и реконструкция на читалище в с. Габров дол, община Земен, за подобряване на условията му и превръщането му в туристически информационен център и шоурум за традиционни кукерски обичаи по сключен Договор Д-32/10.05.2017 г. между Община Земен и Трейс груп холд АД. Сочи, че същевременно е констатирано, че подписването на актове и протоколи по време на строителството е възложено на лица, за които не се удостоверява да са били част от екипа по проекта, поради което съставените документи във връзка с отчитане и приемане на извършените СМР не са годни да послужат за извършване на плащане към изпълнителя по договора. Констатирано е още, че междинни плащания са извършвани по некоректно съставени разходооправдателни документи. Обоснован е извод, че за извършените СМР не е налична одитна следа.

Оспорва изводите на съда и по отношение на определения размер на корекцията, като твърди, че същият е определен правилно в съответствие с чл. 8 от Наредбата.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Прави възражение на прекомерност на евентуално претендираните от насрещната страна разноски с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът по касационната жалба Община Земен, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излага възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

По делото от фактическа страна е установено следното:

На 22.11.2016 година между УО по Програмата и Община Земен, е сключен договор за субсидия в максимален размер на 471 099,15 евро за изпълнение на проект Пътеки на здравето и срещи за обмен - насърчаване на туризма в региона (Health Pathways and Exchange Meetings Promoting Tourism in the Region).

За целите на изпълнение на проекта, във връзка със сключения договор за субсидия Община Земен, в качеството си на водещ партньор е провела ограничена процедура по правилата на Ръководството за възлагане на договори за външни дейности на EC (Practical Guid to contract procedures of European. Union external actions - PRAG) c предмет Строителни работи на читалище в Габров дол, по проект СВ007.1.11.307 Пътеки на здравето и срещи за обмен- насърчаване на туризма в региона.

На 10.05.2017 г. между Община Земен и Трейс груп холд АД е сключен Договор Д-32 с предмет: Рехабилитация и реконструкция на читалището в с. Габров дол с цел подобряване на условията в него и превръщането му в туристически информационен център и изложбена зала за традиционните обичаи кукери, поставяне на подходящо осветление и изолация, доставка и монтаж на подходящо оборудване, на стойност 158 250,17 евро без ДДС. Към договора са сключени две допълнения.

На 09.12.2022 г. Община Земен е уведомена за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 29.12.2022 г. Община Земен е представила възражение.

На 16.01.2023 г. с Решение РД-02-14-54 на ръководителя на УО на Програмата, на Община Земен са определени две самостоятелни финансови корекции в размер на по 25 % от стойността на допустимите разходи по Договор Д-32/10.05.2017 г., с Трейс груп холд АД за следните нарушения:

1. Нарушение на принципа за добро финансово управление, в частност принципите на икономичност и ефикасност нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3ЗУСЕФСУ, чл. 33, § 1, буква а от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046, във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезиониия фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезиониия фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013 г.), квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.

1. Липса на одитна следа нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 4 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.

Представена е Заповед РД-02-14-789 от 17.08.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което издателят на акта е определен за ръководител на УО на Програмата.

В хода на съдебното производство са приети писмени и гласни доказателства.

При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

На първо място съдът е приел, че административният орган неправилно се позовава на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, като това несъответствие в правното основание за издаване на решението и изложеното в мотивите е довело до неяснота и е засегнало правото на защита на Общината.

По отношение на първата нередност, според съда, мотивите на органа, свързани с издаването на Акт обр.12 от 04.08.2017 г. преди да е издаден Протокол обр. 2 от 08.08.2017 г., нямат отношение към това дали средствата са своевременно представени или не. Приел е, че спазването на изискванията на чл. 7, ал. 3 от Наредба 3 от 31.07.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство (Наредба 3) има значение само за законосъобразното осъществяване на тези действия, доколкото наличието на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа представлява предпоставка за законосъобразното започване на строителството, което обаче не е предмет в съдебното производство. Въз основа на представените по делото писмени доказателства - протоколи обр. 19, фактури и платежни нареждания е приел за неправилни изводите на органа, че средствата, които са предоставени за извършване на определени действия не са своевременни. Обосноваван е извод, че релевантно с оглед доказване на факта за своевременно предоставяне на средства се явява датата на съставяне на протокол обр. 19 и датата, на която е извършено разплащането, защото именно в този момент на документална основа е видна размяната на двете престации по облигационния договор в този сложен фактически състав. По тези съображения е приел, че не е доказано нарушението на принципа на икономичност.

По отношение на твърденията за нарушение принципа на ефикасност, обосновани от органа с неосъществен контрол върху изпълнението на договора и документирането, съдът е приел, че не става ясно как това се е отразило върху въпросния принцип, т.е. как това е допринесло за наличие на разрез между поставената цел и предприетите действия.

Въз основа на изложеното съдът е приел, че не е налице твърдяното от административния орган нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ.

По отношение на втората нередност - липса на одитна следа, обоснована от органа с липса на оригинални строителни документи и некоректно съставени разходооправдателни документи, съдът е приел, че некоректното съставяне на протоколи обр.19 съответно с дати 13.11.2017 г., 16.02.2018 г. и 26.04.2018 г. не могат да доведат до извод за липса на одитна следа. Приел е, че разходооправдателният документ се явяват съответните три фактури, които по силата на чл. 4, ал. 2 от Закона за счетоводството са първичен счетоводен документ. Същите са издадени въз основа на протоколи обр. 19, който обаче по своята същност е съпроводителен документ, по подобие на приемо-предавателните протоколи към фактурите, което според съда означава, че същият може да бъде съставен към момента на съставяне на въпросната фактура или преди нея, тъй като той обосновава съответното плащане. Според съда от мотивите на административния орган не става ясно, дали приема, че в случая изобщо такъв протокол обр. 19 липсва, като по този начин приравнява този факт на липса на одитна следа по отношение на съответните фактури или по начало приема този протокол за съществуващ, но некоректното съставен. Обоснован е извод, че не е налице нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ, доколкото и предвид характера на административното производство, тежестта на доказване пада върху административния орган, който следва да докаже, че наистина лицето, което е подписало съответните протоколи обр. 19 не е било оправомощено и компетентно да го направи, което в настоящият случай не е направено. Според съда позоваването на констатации, които са обективирани в доклад, изготвен от финансов инспектор при Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) не е достатъчно, за да докаже наличието на фактическия състав по чл. 70, ал. 1 т. 5 ЗУСЕФСУ.

Въз основа на горното, съдът е направил извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил.

Решението е частично неправилно.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за които е определена финансова корекция.

По нарушението на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ:

Видно от оспорения административен акт едно от правните основания за определяне на процесната финансова корекция е чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 във вр. с чл. 33, § 1 от Регламент 2018/1046.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Съгласно чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013, Комисията и държавите-членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с член 30 от Финансовия регламент.

Съгласно чл. 33, § 1 от Регламент 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Съгласно § 2 от същата разпоредба, в съответствие с принципа на добро финансово управление, използването на бюджетните кредити се съсредоточава върху ориентираното към резултатите изпълнение и за тази цел: а) целите на програмите и на дейностите се определят предварително; б) напредъкът по отношение на постигането на целите подлежи на мониторинг посредством показатели за изпълнението; в) напредъкът по постигането на целите, както и проблемите във връзка с това, се съобщават на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 41,§ 3, първа алинея, буква "з") и член 247, § 1, буква "д"). Според предписанието на чл. 33, § 3 Регламент 2018/1046, когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, постижими, относими и обвързани със срок (SMART) цели, посочени в параграфи 1 и 2, и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели.

Цитираната нормативна регламентация показва, че финансовата подкрепа, осигурявана от Европейския съюз, и по-специално тази, включваща средствата от ЕСИФ, е такава част от бюджета на Съюза, която представлявайки резултат от осъзната необходимост, е винаги предназначена за реализирането на конкретни цели. Израз на тази концепция е включването в описанието на съответната процедура по предоставяне на БФП на специфичните цели, които се очаква да се постигнат при реализирането й, както и задължението на всеки бенефициер да посочи своите виждания, в рамките на тези основни очертания, относно начина, по който именно неговото проектно предложение ще допринесе за реализирането на предвидените на национално ниво приоритети. Така бенефициерът детайлизира през своята призма заложените от съответния УО цели, като предлага изпълнение на дейности, които според него ще доведат до постигането им. Чрез принципите на ефективност и ефикасност европейският законодател е създал механизъм за двуетапно проследяване начина на взаимодействие между предлаганите от бенефициера дейности, заложените цели и предоставените финансови средства, а чрез въвеждането на принципа на икономичност е предвидена проверка на начина, по който се предоставя помощта, с оглед нейната своевременност, подходящо количество, качество и най-добра цена.

В конкретния случай, в оспорения административен акт е прието, че са нарушени принципите на икономичност и ефикасност.

Принципът на икономичност изисква ресурсите, използвани от институцията за осъществяване на нейните дейности, да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и при най-добра цена. Следователно този принцип би бил нарушен ако ресурсът не е разходван за одобрена по проекта дейност или не разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена.

Органът е приел, че е налице заплащане на актувани СМР, чието некоректно документиране поставя под съмнение точното им изпълнение съгласно договорените условия. Приел е, че са актувани като извършени СМР преди откриване на строителната площадка, както и е подписан Протокол обр. 19, предшестващ актуване на конкретни СМР с Акт обр. 12, включени в съответния Протокол обр. 19. Обосновал е извод, че липсват надлежни доказателства за своевременно изпълнение на засегнатите СМР, описани в съответните документи, а именно - не се установява кога реално същите са завършени. Посоченият извод за несвоевременно изпълнение на дейностите обосновава и с констатацията, че е налице извършено предварително плащане (междинно) в по-голям размер, без валидно договорно и фактическо основание за това.

Тези изводи са неотносими хипотезата на принципа на икономичност.

Въпреки изложените фактически основания, бенефициерът е избрал офертата, която отговаря на заложения разход за съответната услуга по проекта. В случая при направения избор е спазен принципът на икономичност избрана е най-добрата цена. От доказателствата по делото е безспорно, че дейностите са изпълнени в срок, не се твърди, че не са изпълнени с исканото качество или на най-добра цена. Фактът, че е налице некоректно документиране и неспазване на правилата за изготвяне на актовете и протоколите по време на строителството няма връзка с принципа на икономичност.

Принципът на ефикасност изисква публичният финансов ресурс да бъде използван по начин, който гарантира съответната степен на постигане на поставените цели посредством предприетите дейности. От органа не е обосновано как това съотношение между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целите на проекта.

Органът приема, че констатираните факти, касаещи неточното документиране на приети за изпълнени СМР; ненадлежното подписване на актове за приемане на СМР от страна на упълномощени служители/представители на бенефициера; фактурирането на по-високи стойности на единични дейности, спрямо актуваните в протокол обр. 19 и извършването на плащания, които не съответстват на уговорената схема на плащане по договора, показват несъмнено, че предприетите действия от страна на бенефициера и разходваният финансов ресурс, не са извършени по начин, гарантиращ постигане в пълна степен целите на договора и на проекта. Обосновал е извод, че контролът по изпълнение на договора не е ефективно упражнен от страна на бенефициера, което е довело до неговото неточно изпълнение, за което не са наложени съответните санкции на изпълнителя.

Този извод е неправилен. Органът не е посочил защо счита, че действията на бенефициера водят до непостигане на заложените цели, като не е обсъдено какви са тези цели. Не е анализирана, с оглед предписанието на чл. 33, § 1, б. в Регламент 2018/1046 и степента, в която са постигнати заложените цели, а декларативно е посочено, че е налице неточно изпълнение.

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че от издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата.

По нарушението на чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ:

В съответствие с 70, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато за проекта или за част от него не е налична одитна следа.

Като фактически основания за издаване на процесния административен акт за да се обоснове липса на одитна следа, административният орган се е позовал на няколко констатации:

На първо място органът е констатирал, че в архива на бенефициера не са налични оригинални документи, свързани е изпълнението на СМР на процесния обект, както следва: Протокол образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 08.08.2017 г.; Актове образци 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта; Заповедна книга на строежа заверена от Стройнорм ООД, гр. София; Протокол образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството; Протокол образец 11 за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството; Декларации за съответствие и сертификати на вложени материали; Протоколи от проведени измервания и изпитания; приемо-предавателен протокол за приемане на документите от възложителя свързани с изпълнение на СМР на обекта - Констативен акт образец 15 от 26.04.2018 г.

Този извод частично е опроверган от приетите в първоинстанционното производство доказателства, че част от оригиналните документи са изпратени за послужване по д. п. 15 от 2020 г. по описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура по пр. пр. 1290 от 2020 г.

На следващо място е констатирано, че подписването на актове и протоколи по време на строителството е възложено на лица, за които не се удостоверява да са били част от екипа по проекта, поради което съставените документи във връзка с отчитане и приемане на извършените СМР не са годни да послужат за извършване на плащане към изпълнителя по договора.

Този извод е правилен. Констатациите касаят подписване на актове и протоколи по време на строителството от лица, за които няма данни да са надлежно оправомощени от бенефициера да подписват документи във връзка с изпълнението на проекта и по-конкретно - подписалия Протокол обр. 19 1/13.11.2017 г. координатор на проекта А. Г. П., който не е с техническо образование и не е служител за Община Земен, и който няма задължения по проекта, свързани със инвеститорски контрол, както и подписалият Протокол обр. 19 1 от 13.11.2017 г., Протокол обр. 19 2 от 16.02.2018 г., Протокол обр. 19 3 от 26.04.2018 г. и Констативен протокол 15 от 26.04.2018 г. за възложител - инж. Х. К., който не е лице от екипа на проекта.

Следващата констатация на административния орган е, че е извършено плащане по Фактура оригинал 1000013698/17.11.2017 г. за СМР по Протокол обр. 19 1 от 13.11.2017 г., при налични некоректно съставени първични разхрдооправдателни документи - Протокол обр. 19 1 от 13.11.2017 г. без подписи на възложител и строителен надзор и Акт обр. 12 от 04.08.2017 г., съставен и подписан преди Протокол обр. 2 от 08.08.2017 г., както и подписан Констативен протокол за предварителен контрол от 21.11.2017 г. без имена на финансов контрольор, че разходът е законосъобразен.

На първо място следва да се посочи, че Акт образец 12, съгласно чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба 3/2003 г., е акт за установяване на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта (приложение 12) - съставя се от строителя, проектантите по съответната част и технически правоспособните физически лица по съответните части към лицето, упражняващо строителен надзор; съдържа данни за всички извършени строителни и монтажни работи (скрити работи), които подлежат на закриване или чието количество и качество по-късно не може да бъде установено при закриването им с последващите технологични операции, процеси, работи и др.; съставя се за тези видове скрити работи, необходими за правилната оценка на строежа, етапа или на частта от него по спазване на изискванията за безопасност и за експлоатационната му пригодност съобразно действащата нормативна уредба; с акта се приемат и видовете СМР, предписани от проектанта в заповедната книга.

Акт обр. 19 за извършени строително монтажни работи, от друга страна, е документ, с който се документират извършени строително монтажни работи на съответен етап на строителство. Реквизитите не са нормативно регламентирани и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно. Съставя се при необходимост, при искане на една от страните. В него извършените СМР се описват по видове, количество, единична цена и обща стойност. Описва се също и наличие на недостатъци и оспорените СМР ако има такива. Той дава възможност да се проследи отговарят ли извършените СМР на сключения между страните договор. Датата, на която е подписан акт образец 19 и от двете страни е датата, на която строително монтажните работи се признават за извършени.

Правилен е изводът на органа, че след като Акт обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи е подписан на 08.08.2017 г. , т.е. след съставянето на Акт обр. 12 от 04.08.2017 г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта е налице несъответствие и некоректно съставяне на един от двата документа. Извършените 4 броя дейности от Акт обр. 12 от 04.08.2017 г., отразени в Протокол обр. 19 1/13.11.2017 г. са извършени преди да се открие строителната площадка или Протокол обр. 2 е изготвен с по-късна дата, като и в двата случая не е налице адекватна одитна следа за направения разход.

Правилен е и изводът за некоректно съставени разходооправдателни документи и с оглед липсата на името на финансовия контрольор, доколкото не може да бъде установено авторството на контролния лист, а контролният лист е задължителен елемент от Системата за финансово управление и контрол.

Неправилно като нарушение е констатирана липсата на подписи на възложител и строителен надзор на Акт. обр. 19, доколкото, както беше посочено по-горе, реквизитите на този документ не са нормативно регламентирани.

Следващата констатация на административния орган касае извършено плащане по Фактура оригинал 1000014912/16.02.2018 г. за СМР по протокол обр. 19 2 от 16.02.2018 г., при налични некоректно съставени първични разходооправдателни документи - Протокол обр. 19 2 от 16.02.2018 г. без подписи на възложител и строителен надзор и 3 броя Акт обр. 12 от 16.04.2018 г., 20.04.2018 г. и 25.04.2018 г., съставени след датата на съставен и подписан Протокол обр. 19 2 от 16.04.2018 г., както и подписан Констативен протокол за предварителен контрол от 21.02.2018 г. без имена на финансов контрольор, че разходът е законосъобразен, с извършен превод на евро средства 2 месеца предварително, без да са извършени 6 броя дейностите.

Този извод също е правилен.

От гледна точка на финансовите условия по договора, Акт обр. 19, който удостоверява извършените СМР, подлежащи на плащане, следва да е съставен след Акт обр. 12 за установяване на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване и въз основа на него. Актовете и протоколите по време на строителството се съставят последователно, като следват технологичното изпълнение на строежа, т.е. етапите на строителния процес. Неспазването на регламентираната последователност, ненадлежното им съставяне или липсата на някой от тях не може да обоснове извод, че строителството е извършено съобразно устройствените норми, съответно води до извод за липса на одитна следа, която да докаже, че разходът е за реално и законосъобразно извършено строителство.

В настоящия случай от представените доказателства правилно е достигнато до извод, че възложителят е извършил плащане, без законосъобразно да е удостоверено завършването на подлежащите на приемане СМР.

Следващата констатация е свързана с плащане по Фактура оригинал 1000014543/26.04.2018 г. за трето междинно плащане на СМР по протокол обр. 19 3 от 26.04.2018 г., при налични некоректно съставени първични разходооправдателни документи - Протокол обр. 19 3 от 26.04.2018 г. без подписи на възложител и строителен надзор, както и подписан Констативен протокол за предварителен контрол от 18.05.2018 г. без имена на финансов контрольор, че разходът е законосъобразен. Протокол обр. 19 3 от 26.04.2018 г. за приемане на извършените дейности е по фиксирани количества и единични цени на обща стойност 92 834.20 лв. без ДДС, а издадената Фактура 1000014543/26.04.2018 г. е за обща стойност 92 852,91 лв. без ДДС.

Правилен е изводът, а и не е оспорено от страна на бенефициера, че за констатираното несъответствие не е налична одитна следа.

Предвид изложеното правилно административният орган е приел, че за констатираните несъответствия не е налична одитна следа. Налице е установеното в административния акт нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ.

Нарушението правилно е квалифицирано по т. 4 (за проекта или за част от него не е налична одитна следа) от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, като правилно е определен размер на финансовата корекция 25 %, с оглед естеството и тежестта на нарушението.

Предвид изложеното съдът следва да отмени съдебното решение в частта, с която е отменен оспореният административен акт, в частта, с която на Община Земен е определена финансова корекция в размер 25% от стойността на допустимите разходи, по Договор Д-32/10.05.2017 г., с Трейс груп холд АД за установена нередност по т. 4 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, както и в частта относно присъдените на Община Земен разноски, за сумата над 619,00 лв., съразмерно уважената част от жалбата.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Община Земен срещу решението в частта, с която на Общината е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи, по Договор Д-32/10.05.2017 г., с Трейс груп холд АД за установена нередност по т. 4 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, както и да осъди Община Земен да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноски в размер на 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Решението, в останалата му част, като правилно следва, да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направеното от страните искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да присъди разноски.

Касаторът претендира разноски за касационното производство за внесена държавна такса в размер на 1 485,65 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лв., в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 792,83 лв., съразмерно на уважената част от касационната жалба. Ответникът претендира разноски размер на 2 000,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1 000,00 лв. съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба. Възражението на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото във възражението изрично е посочено, че то се прави, ако платеното възнаграждението е над установените минимални размери.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,