Решение № 7372 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2017 г.

Решение № 7372 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- С. област против решение № 323 от 24.04.2017 г. по адм. дело № 691/2016 г. на Административен съд С. област, с което е отменено решение № 1012-22-105#5 от 04.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-С. област, с което е отхвърлена жалбата на Д. Г. С. срещу Разпореждане № 2113-22-166#13 от 01.03.2016 г. на Началник "ОП" при ТП на НОИ-С. област, делото е върнато като преписка на ТП на НОИ-С. област за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагане на закона, и са присъдени разноски. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Д. Г. С., чрез пълномощника си адвокат М. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 200,00 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. област е отменил решение № 1012-22-105#5 от 04.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-С. област, с което е отхвърлена жалбата на Д. Г. С. срещу Разпореждане № 2113-22-166#13 от 01.03.2016 г. на Началник "ОП" при ТП на НОИ-С. област, върнал е делото като преписка на ТП на НОИ-С. област за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагане на закона, и е присъдил разноски. За да постанови това решение съдът е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е също, че в настоящия случай няма данни административния орган да е изпълнил задълженията по чл. 40 от НПОС с оглед установяване релевантния трудов и осигурителен стаж на С.. Приел е, че за периода 01.06.1986 г. - 13.07.1992 г. в приложената трудовата книжка № 966 е отразен трудов стаж за посочения период, което обстоятелство не е обсъдено от административния орган. Решение е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 2113-22-166 от 27.07.2015 г. Д. С. е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Към заявлението са приложени документи за стаж и възраст, включително Трудова книжка № 966.С Разпореждане № 2113-22-166#13 от 01.03.2016 г. Началник "ОП" при ТП на НОИ-С. област е отказал да бъде отпусната ЛПОСВ, тъй като лицето не отговаря на условията на § 4 от ПЗР на КСО, а именно няма необходимия стаж от първа и втора категория труд. Прието е, че молителят не отговаря и на условията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 и ал. 3 от КСО за 2015 г. Посочено е в разпореждането също така, че към датата на заявлението С. е навършил 56 г. 09 мес. и 17 дни и има следния осигурителен стаж: осигурителен стаж от първа категория труд - 03 г. 09 мес. и 00 дни; осигурителен стаж от втора категория - 00 г. 00 мес. и 00 дни; осигурителен стаж от трета категория труд - 14 г. 09 мес. и 27 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 - 05 г. 11 м. 14 дни. Общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 38 г. 11 мес. и 09 дни. В разпореждането е записано, че трудова книжка № 966/11.10.1974 г. за периода 01.06.1986 г. -13.07.1992 г. не е редовен документ и не може да удостовери осигурителен стаж и доход, и не следва да се взема предвид при преценка размера и правото на пенсия на лицето. Записано е също, че представените документи УП-30 № 309-3 от 27.12.1996 г. и УП-2 № 309-2 от 27.12.1996 г. също са нередовни, тъй като е установено при проверка на същите, че С. не фигурирал в разчетно-платежните ведомости, съхранявани в пенсионните архиви. Разпореждането е оспорено пред директора на ТП на НОИ С. област, който с Решение № 1012-22-105#5 от 04.07.2016 г. го е оставил в сила. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.06.1986 г. -13.07.1992 г. С. е бил осигуряван както следва: от работодателя СО "Вагоностроене"- ДФ "Строймашинженеринг", СМИ"Строймашремонт", прослужен трудов стаж 6 години1месец и 12 дни на длъжност "извочвач на гореща шлака в леярен цех". Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът в процесния случай е относно осигурителния стаж на С. във връзка с категорията труд, положен за периода 01.06.1986 г. -13.07.1992 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, като е отменил решението. Правилно е приел, че административният орган не е оборил доказателствената сила на Трудова книжка № 966, и необосновано не е съборазил отразяването в същата за трудовия стаж на С. за спорния период. Цитираните факти и обстоятелства от вещото лице също не са проверени от административния орган в хода на проведеното административно производство по заявлението на жалбоподателя, за да бъде установен релевантния стаж на С. При липса на такова поведение в административния орган правилно съдът е отменил решението и върнал преписката за извършване на необходимите процесуални действия по установяване на фактите в административното производство, тяхната преценка и постановяване на решение за разрешаване на случая. Правилно първоинстанционният съд е приел, че изводите на пенсионният орган за нередовност на отразяването в трудова книжка № 966 за процесния период, както и на останалите документи- УП-30 № 309-3 от 27.12.1996 г. и УП-2 № 309-2 от 27.12.1996 г., не съответстват на закона. В случая, в изпълнение на правилото по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, на л. 101-102 в Трудова книжка № 966 на С. с цифри и думи е посочена (вписана) продължителността на трудовия стаж, придобит от него при работодателя СО "Вагоностроене", към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Пак в изпълнение на същото правило, този запис е подписан от главния счетоводител и от директора, и е подпечатан с печата на работодателя СО "Вагоностроене". При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че отбелязванията в Трудова книжка № 966 от 11.10.1974 г. при изчисляването на трудовия стаж на С. следва да се вземе предвид при преценката за отпускане на ЛПОСВ, тъй като същата представлява надлежен документ по смисъла на чл. 40 от НПОС, По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника по касационната жалба за заплащане на направените разноски за един адвокат в размер на 200,00 лева, е основателно. Представени са доказателства за заплатени разноски в посочения размер, както и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,