Решение № 9425 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 161/2011 г.

Решение № 9425 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 161/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 513 от 22.11.2010 г., постановено по адм. д. № 814/2010 г. Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил като неоснователна жалбата на Цветана Дянкова Гайдарова от гр. Елена против решение № 52 от 23.09.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № С-04-999-03-00024816 от 09.08.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ, с което е отказано отпускане на парично обезщетение по болнични листи за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст на Цветана Дянкова Гайдарова от гр. Елена по болничен лист № 2409652, серия А, вх. № 04-999-05-00037706/03.08.2010 г. за времето от 23.07.2010 г. до 31.07.2010 г. - 6 работни дни и за времето от 01.08.2010 г. - 12.08.2010 г. - 9 работни дни. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Цветана Дянкова Гайдарова с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът не е разграничил понятието "общо заболяване" от призната по надлежния ред в процесния случай инвалидност. Следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, а не приетата от съда норма чл. 45 от КСО. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което органът бъде задължен да изплати паричното обезщетение по представените болнични листи за придружаване и гледане на малко дете. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и допустима, а по изложените в нея доводи за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните по делото писмени доказателства и възраженията на жалбоподателката по приложението на релевантната за спора материално правна норма. Правилно с обжалваното решение АС-Велико Търново е отхвърлил жалбата на Цветана Гайдарова против Решение № 52/23.09.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № С-04-999-03-00024816 от 09.08.2010 г. ръководителя на при ТП на НОИ, отказващо отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 2409652, серия А, вх. № 04-999-05-00037706/03.08.2010 г. за времето от 23.07.2010 г. до 31.07.2010 г. - 6 работни дни и за времето от 01.08.2010 г. - 12.08.2010 г. - 9 работни дни. за придружаване и гледане на дете до 18 годишна възраст. Както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, касаторката развива съображения за приложимостта на нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, която отменя Наредбата за експертиза на работоспособността, считайки същата за специална по отношение нормата на чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО, на която се е позовал съда. Правилно и обосновано в мотивите на обжалваното решение е прието, че приложимата норма в случая е чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО. Според текста на същата - парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството; в този срок не се включва времето за гледане на дете по т. 3 - 5. Тази разпоредба се съдържа в КСО, който нормативен акт е от по-висока степен в сравнение с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредбата, в която е отразено издаване на болничен лист за гледане на болен чл. от семейството в дома, както и за гледане на болно дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето: т. 1. от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина - еднолично до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания; т. 2. от ЛКК - до 30 дни наведнъж, но за не повече от 6 месеца, а след 6-ия месец - след решение на ТЕЛК. За да откаже изплащането на парично обезщетение за част от отразени в него дни по представения болничен лист, административният орган е изложил в мотивите на решението хронология за представените и изплатени обезщетения по чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст и заключил, че има надвишение на максималния срок, допустим по закон - 60 календарни дни за една календарна година. Решаващият съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел за законосъобразни доводите на органа по приходите, че не следва да бъде изплатено исканото обезщетение за дните по представения болничен лист, надхвърлящи 60 календарни дни в рамките на една календарна година. В закона няма отделна норма, регламентираща обезщетение за гледане на дете с призната инвалидност, поради което се прилага нормата, уреждаща обезщетение при условията и в размера за временна неработоспособност поради общо заболяване. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,