Решение № 5154 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2011 г.

Решение № 5154 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Александър Кирилов Радулов от гр. Видин срещу решение № 85 от 8.07.2011 г., постановено по адм. д. № 132/2011 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-74 от 17.05.2011 г. на началника на РУ "Полиция" при ОД на МВР - Видин за отказ да му се издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед. Ответникът началникът на Районно управление "Полиция" - Видин не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Установено е, че административното производство е започнало по искане на жалбоподателя от 19.04.2011 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие с мотив за самоотбрана във връзка с качеството му на управител на фирма, занимаваща се с търговска дейност. Административният орган е приел, че не са събрани доказателства за основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение, поради което е постановил своя отказ. След като е обсъдил представените по делото доказателства и доводите на страните, съдът е заключил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. Александър Радулов не е установил наличие на основателна причина за притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради което и отказът по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е законосъобразен. Решението е правилно. Съдът е обсъдил и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните доводи на жалбоподателя, по същество преповторени и в касационната жалба. В настоящото производство не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, които да сочат на различно фактическо положение от възприетото от съда, респ. обуславящи други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения отказ. Правилно е заключението за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касатора. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Неоснователен е доводът на Радулов, че съдът не е съобразил предходно издадено му разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Административният орган е длъжен да съобрази наличието на всички изискуеми се от закона предпоставки, респ. заявителят е длъжен при всяко отправено свое искане да проведе пълно и главно доказване на релевантните по закон обстоятелства. В оспорения административен акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона. Не са представени доказателства за заплахи срещу жалбоподателя или негови близки, както и за посегателство спрямо имуществото му, т. е. липсва обоснована необходимост от защита с исканото оръжие. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на касационния жалбоподател са свързани с твърдения за евентуална опасност за живота и здравето на него, произтичаща от развиваната от Радулов търговска дейност. Така визираните обстоятелства не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които касаторът изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Изводите на решаващия съд в тази насока са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съдът е постановил правилен съдебен акт. По останалите, наведени от касатора доводи, съдът не следва да се произнася, тъй като са неотносими към предмета на съдебната проверка. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд