Решение № 8355 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5408/2014 г.

ВАСVI отделение19.06.2014 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1012 от 24.02.2014 г., постановено по адм. дело № 8300/2010 г. на Административния съд - София-град, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Диагностично-консултативен център-24-София" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Никола Жеков" № 3, ЕИК 121858220, подадена срещу писмена покана изх. № 29-07-25/06.07.2010 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса. ОСЪЖДА "Диагностично-консултативен център-24-София" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Никола Жеков" № 3, ЕИК 121858220, да заплати Столичната здравноосигурителна каса - гр. София, ул. "Енос" 12-14, представлявана от директора Росен Петков, сумата 1236,50 лв. (хиляда двеста тридесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8355 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5408/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичната здравноосигурителна каса, представлявана от директора Росен Петков, гр. София, ул. "Енос" 12-14, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Гергана Сотирова, срещу решение № 1012 от 24.02.2014 г., постановено по адм. дело № 8300/2010 г. на Административния съд - София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че поради неправилни изводи на съда при анализа и тълкуването на събраните по делото доказателства, неправилно тълкуване на относими към спора текстове от материалните закони, НРД, както и от АПК се стига до неправилни и необосновани изводи относно процесния административен акт - писмена покана № 29-05-25 от 06.07.2010 г. на директора на СЗОК. Поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 76а от ЗЗО, тъй като контролът по изпълнение на регулативните стандарти за първото, второто, третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. се осъществява в съответствие с раздел X от ЗЗО, чл. 72, ал. 2, чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, § 10 от НРД 2010 г., Инструкция № РД-16-/22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от ЗЗО (издадена и утвърдена от директора на НЗОК на основание чл. 72, ал. 5 от ЗЗО), като за целта се извършва проверка и за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. Поддържа също, че след като първоинстанционният съд не е могъл на базата на събраните по делото доказателства да формира правилно своето решение, е следвало да укаже на страните тяхното процесуално поведение, както и да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, като в този смисъл указанията на първоинстанционния съд са непълни. Счита, че приетото от първоинстанционния съд тълкуване за предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 76а от ЗЗО в насока, че същата изисква кумулативно наличие на три предпоставки; даване на суми, получаване на такива, както и даването и получаването да бъде без правно основание, е неправилно. Поддържа се, че обстоятелствата, посочени в писмената покана, са безспорно установени и същите не са оборени от доказателствата на "Диагностично-консултативен център-24-София" ЕООД ("ДКЦ-24-София" ЕООД). Иска се отмяна на обжалваното решение и по същество отхвърляне на жалбата на "Диагностично-консултативен център-24-София" ЕООД. Претендира се и заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Диагностично-консултативен център-24-София" ЕООД ("ДКЦ-24-София" ЕООД), чрез процесуалния си представител оспорва подадената касационна жалба, като счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: От данните по делото е видно, че с писмена покана № 29-05-25 от 06.07.2010 г. на директора на СЗОК "ДКЦ-24-София" ЕООД, представлявано от управителя д-р Силвия Янева, е поканено доброволно да възстанови общо сумата 9206,46 лв., представляваща стойността на заплатените средства за специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДЦ), възлизащи над разрешените надвишения спрямо определените на лечебното заведение регулативните стандарти за първото, третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. за СМД и за първото тримесечие на 2009 г. за МДЦ. За календарната 2009 г. на основание по чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК (обн., ДВ, бр. 8 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) и действащите разпоредби на Националния рамков договор между НЗОК, БЛС и БЗС за 2006 г. (НРД 2006) (обн., ДВ, бр. 106 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) между лечебно заведение "Диагностично-консултативен център-24-София" ЕООД ("ДКЦ-24-София" ЕООД) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) е сключен договор № 22-2248/06.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. За 2009 г. между "ДКЦ-24-София" ЕООД и СЗОК са подписани протоколи към споменатия вече договор за определяне на регулативни стандарти на изпълнител за специализирана извънболнична медицинска помощ за първото, второто, третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. на основание чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., чл. 166, 167, 168 и 169 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК и Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК. В Протокола за определяне на PC на изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ за тримесечие са определени броят на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД), които могат да бъдат назначавани от изпълнителите на медицинска помощ. Протоколът за PC за съответното тримесечие е предаден на изпълнителя на медицинска помощ, като при получаването на протокола за регулативни стандарти управителят е положил подпис и поставил печат на лечебното заведение. С получаването на протокола за PC лечебното заведение се е задължило да назначава СМД и МДД в рамките на стойността, респективно броя, посочени в протокола. Разпределението на регулативния стандарт за лечебното заведение и за лекарите в него е отразено в самия протокол, с който са определени стандартите на лечебното заведение и следователно с получаването му изпълнителят на медицинска помощ е уведомен за начина, по който PC следва да бъдат разпределени, и съответно реда, по който да бъдат отчитани и назначавани СМД и МДД. С подписването на протокола изпълнителят на медицинска помощ е поел задължението да възлага СМД, МДД в определените му стандарти. Съгласно чл. 42 и 43 от договор № 22-2248 от 06.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК и "ДКЦ-24-София" ЕООД, страните са уговорили условията и правилата, при които изпълнителят на медицинската помощ може да назначава специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД). Едно от основните правила е, че изпълнителят на медицинска помощ назначава посочените медицински дейности по брой или стойност на отделните видове, определени от възложителя (НЗОК) в индивидуални регулативни стандарти (PC) за всеки лекар от лечебното заведение изпълнител и общо за изпълнителя, чрез подписан от тях (от възложителя и от изпълнителя на медицинската помощ) протокол за определяне на PC за всяко тримесечие. Със заповед № РД-18-703 от 02.06.2010 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса е извършена пълна финансова проверка на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ "ДКЦ-24-София" ЕООД със задача: контрол по изпълнение броя на определените специализирани медицински дейности на назначаваните медико-диагностични дейности за I, III и IV тримесечие на 2009 г. на основание на данните, подадени в справки, изготвени в сектор "СИМП и ОМАРС" към отдел ИМП в СЗОК във връзка с § 10 от НРД 2010 г. За резултатите от направената проверка е съставен протокол за неоснователно получени суми № ФВ-94 от 04.06.2010 г., получен и подписан от управителя на лечебното заведение "ДКЦ-24-София" ЕООД д-р Силвия Янева на дата 04.06.2010 г. Констатирано е превишение на определените на лечебното заведение регулативни стандарти за първото, третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. за СМД и за първото тримесечие на 2009 г. за МДД извън разрешените надвишения. В срока по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО "ДКЦ-24-София" ЕООД, представлявано от управителя д-р Силвия Янева, е депозирало възражение № 22-2248-51/10.06.2010 г. срещу протокол за неоснователно получени суми № ФВ-94 от 04.06.2010 г. Директорът на СЗОК, след като се е запознал с доводите във възражението и събраните доказателства в административната преписка, е счел, че те са неоснователни, поради което е издал писмена покана № 29-05-25 от 06.07.2010 г. за възстановяване на сумите, получени без правно основание, в размер на 9206,46 лв., представляващи стойността на заплатените средства за специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДЦ), възлизащи над разрешените надвишения спрямо определените на лечебното заведение регулативни стандарти за първото, третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. за СМД и за първо тримесечие на 2009 г. за МДД. Надвишението на регулативните стандарти е констатирано на база съпоставка между извършените и отчетени от изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ СМД и МДД, съпоставени с определения PC за лечебното заведение "ДКЦ-24-София'" ЕООД (респ. всеки един от лекарите, работещи в него), които ги назначават. За календарната 2010 г. на основание по чл. 59. ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с Националния рамков договор между НЗОК, БЛС и БЗС за 2010 г. (НРД 2010) (обн., ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) между лечебното заведение "ДКЦ-24-София" ЕООД и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) е сключен договор № 22-2248/01.02.2010 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Нормативното основание за сключване на договори за 2010 г. между НЗОК и изпълнители на извънболнична медицинска помощ се съдържа в чл. 5, т. 8 от Закона за здравното осигуряване, съгласно която един от принципите при осъществяване на задължителното здравно осигуряване е договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Националният рамков договор 2010 г. е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок от време и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите (чл. 4а от ЗЗО). За осъществяване на дейностите по задължителното здравно осигуряване, предвидени в Закона за здравното осигуряване, през 2010 г. се прилага Националният рамков договор 2010 г. Условията за определяне на изпълнители на медицинска помощ, с които НЗОК сключва договори, както и редът за сключване на тези договори са част от законоустановеното съдържание на Националния рамков договор за 2010 г. - чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗО. Част от законоустановеното съдържание на НРД 2010 г. са и условията и редът, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ за сключване на договори с НЗОК, както и условията и редът за оказване на отделните видове медицинска помощ. Цялостният контрол по спазване на изискванията, установени в закона и в НРД 2010 г. относно изпълнението на договорите с НЗОК за оказване на извънболнична медицинска помощ, се упражнява от управителя на НЗОК - чл. 72, ал. 1 от ЗЗО, съгласно който управителят на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността на задължителното здравно осигуряване. Непосредственият контрол по спазване на изискванията, установени в закона и в НРД 2010 г. относно изпълнението на договорите с НЗОК за оказване на извънболнична медицинска помощ, се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови инспектори, лекари контрольори, въз основа на заповед на директора на РЗОК. Видно от разпоредбата на § 10 от преходните и заключителните разпоредби на НРД 2010 г., в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.12.2009 г. през период на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска/дентална помощ, глоби и имуществени санкции се налагат по реда на ЗЗО. Изхождайки от цитираните по-горе норми, Столичната здравноосигурителна каса е осъществила контрола по изпълнение на регулативните стандарти за първото, второто, третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. в съответствие с раздел X от ЗЗО, чл. 72, ал. 2, чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, § 10 от НРД 2010 г., Инструкция № РД-16-/22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от ЗЗО (издадена и утвърдена от директора на НЗОК на основание чл. 72, ал. 5 от ЗЗО), като за целта е съставен приложеният протокол за неоснователно получени суми и е издадена процесната писмена покана за възстановяване на сумите, представляващи превишение на определените регулативни стандарти. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отменил по жалба на "Диагностично-консултативен център-XXIV-София" ЕООД писмена покана с изх. № 29-07-25/06.07.2010 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса. Съдът е приел в мотивите си, че поканата е издадена по реда на раздел X "Контрол, експертиза и спорове" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и глава 20 "Условия и ред за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ", като редът и условията за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите с РЗОК за оказване на извънболнична медицинска помощ на здравноосигурените лица и налагане на санкции за констатирани нарушения са изрично и изчерпателно уредени в чл. 70, 80 и 105а-105з ЗЗО, като за целта е следвало нарушението на условията и реда за оказване на извънболнична медицинска помощ и работата с медицинска и финансова документация да се установи със съставянето на акт за установяване на административно нарушение по чл. 105а-105ж, а въз основа на него директорът на РЗОК да издаде наказателно постановление. Прието е, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по смисъла на ЗЗО (чл. 105а-105ж), както е в случая, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите по силата на изричната разпоредба на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО. Прието е, че в настоящия случай, макар да не е изрично посочено, от фактическите обстоятелства е видно, че оспорваният акт е издаден на основание чл. 76а от ЗЗО. Поканата е издадена във връзка с протокол за неоснователно получени суми, поради което и цитираното в него правно основание - чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, следва да се приеме като правно основание на административния акт. От друга страна е прието, че в случая разпоредбата на чл. 76а от ЗЗО е неприложима и не може да служи за правно основание на акта. Същевременно съдът е приел, че от анализа на текста на разпоредбата и по аналогия с гражданскоправния институт на неоснователното обогатяване - чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), фактическият състав на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО изисква кумулативното наличие на три предпоставки: 1/ даване - преминаване на определена парична сума от НЗОК към изпълнител на медицинска и/или дентална помощ; 2/ получаване - увеличаване на имуществото на лицето - изпълнител на медицинска и/или дентална помощ, с дадената сума; 3/ даването и съответно получаването да е без основание (независимо от това дали е налице първоначална липса или последващо отпадане на основанието). Следователно, за да е налице хипотезата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, абсолютно необходимо условие е изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ да се е обогатил без основание чрез реално получаване на определена сума от НЗОК. Приел е също, че в процесния случай нито се твърди, нито са ангажирани доказателства жалбоподателят да е получил от НЗОК сума в размер на процесната, представляваща средства за извършени медико-диагностични дейности и специализирани медицински дейности. Следователно нормата на чл. 76а ЗЗО е неприложима поради липса на една от основните предпоставки от фактическия й състав. Съдът е приел също, че нормата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО е неприложима и по други съображения. Тя е в сила от 01.01.2010 г. и няма обратно действие за периода на проверката. Счел е, че процедурата по възстановяване на неоснователно получени суми до 01.01.2010 г. е била уредена с разпоредбите на чл. 233-235 от НРД 2006 г. и Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20 януари 2009 г., а след 01.01.2010 г. същата се урежда от ЗЗО. От 01.01.2010 г. е в сила НРД 2010 и с оглед § 10 от ПЗР на НРД 2010 само за определени случаи приложимият закон е ЗЗО. Съдът е приел, че конкретният случай обаче не попада в приложното поле на § 10 от НРД за 2010 г., тъй като видно от събраните доказателства, а и от оспорената покана, не е налице констатирано нарушение. Нормата на чл. 76а от ЗЗО е неприложима, тъй като е материалноправна и действа занапред. По отношение на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор съдът е приел, че тази разпоредба също е неприложима. За да е налице фактическият състав на така посочената разпоредба обаче, на първо място следвало да се докаже: 1. назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на дейности, т. е. наличието на превишение; и на следващо място: 2. заплащане от НЗОК на средства за специализирана медицинска дейност и медико-диагностична дейност, назначени извън разрешените. Счел е, че от събраните в хода на производството доказателства не се установява както констатираното в оспорваната покана превишаване, така и извършено от ответника заплащане на претендираните за възстановяване суми. Съдът служебно е назначил по делото изслушване на съдебна експертиза със задача вещото лице да установи налице ли са установените в оспорената покана превишения на назначените СМД и МДД за съответните периоди, но поради противопоставяне на изслушването на такава както от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, така и от този на ответника, които заявяват, че не желаят да се слуша такава, в съдебно заседание на 13.10.2011 г. същата е била заличена. Съдът е приел, че в случая представените извлечения от електронните отчети на изпълнителите на МД дори и да са подписани от служителя, който ги е разпечатал, не представляват документи, съставени от длъжностното лице в кръга на службата му, а представляват само извлечение от софтуерния продукт, с който касата обработва данните, следователно те нямат доказателствената сила на официален документ. На практика обобщени, данните от електронния отчет са пренесени в табличен вид на акта. Електронният отчет като част от административната преписка представлява мотиви към административния акт и следователно също подлежи на проверка. Освен това последните не биха могли да докажат извършването на реално плащане, съответно получаването на сумите от изпълнителите. Съдът е приел, че липсата на елементите от фактическия състав на сочената разпоредба на чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор е основание за материална незаконосъобразност на оспорената покана. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя направените изводи от първоинстанционния съд, че фактическият състав на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО изисква кумулативно наличие на три предпоставки: 1/ даване - преминаване на определена парична сума от НЗОК към изпълнител на медицинска и/или дентална помощ; 2/ получаване - увеличаване на имуществото на лицето - изпълнител на медицинска и/или дентална помощ, с дадената сума; 3/ даването и съответно получаването да е без основание (независимо от това дали е налице първоначална липса или последващо отпадане на основанието), т. е. за да е налице хипотезата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, абсолютно необходимо условие е изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ да се е обогатил без основание чрез реално получаване на определена сума от НЗОК. С чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е възложено задължението всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с размерите на определените за тях средства. За календарната 2009 г. на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване

330

и в съответствие с Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК (обн., ДВ, бр. 8 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) и действащите разпоредби на Националния рамков договор между НЗОК, БЛС и БЗС за 2006 г. (НРД 2006) (обн., ДВ, бр. 106 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) между лечебното заведение "ДКЦ-24-София" ЕООД и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) е сключен договор № 22-2248/06.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. За 2009 г. между "ДКЦ-24-София" ЕООД и СЗОК са подписани протоколи към споменатия вече договор за определяне на регулативни стандарти на изпълнител за специализирана извънболнична медицинска помощ за първото, второто, третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. на основание чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., чл. 166, 167, 168 и 169 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК и Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК. Определяйки регулативните стандарти за 2009 г. на лечебното заведение жалбоподател, НЗОК чрез своето териториално звено в гр. София е изпълнила това свое законово задължение и така е заявила, че за всяко едно от тримесечията на 2009 г. ще заплати на това лечебно заведение - изпълнител на специализирана медицинска помощ, средствата по определените му регулативни стандарти. Като е превишило тези стандарти, лечебното заведение "ДКЦ-24-София" ЕООД е станало причина РЗОК да изплати сума, по-голяма от тази, която е определена в бюджета, и е нарушило поетото задължение по чл. 42 и 43 от индивидуалния договор за 2009 г. да назначава медико-диагностични дейности по стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Това нарушение има за последица задължението за лечебното заведение да възстанови на НЗОК (чрез РЗОК) това, което тя е заплатила в повече от определеното - чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор за 2009 г., т. е. в този случай не се касае за възстановяване на неоснователно получени от "ДКЦ-24-София" ЕООД суми, а за поправяне на причинена от него с превишаването на регулативните стандарти щета (преразход на бюджетни средства). В този смисъл е формираната след решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 16/2006 г. на Конституционния съд константна съдебна практика. Настоящият съдебен състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за издаване на атакуваната от "ДКЦ-24-София" ЕООД писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за специализирани медицински дейности и стойностите на назначените медико-диагностични дейности за I, II и IV тримесечие на 2009 г. Оспорваната покана е издадена съобразно всички правила за реда и условията за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите за оказване на СИМП, уредени в разпоредбата на чл. 76а от ЗЗО. Данните категорично сочат, че проверката е започнала с надлежна заповед на директора на СЗОК, за резултатите от нея е бил съставен протокол за неоснователно получени суми, връчен срещу подпис на ръководителя на жалбоподателя в деня на издаването му съгласно правилата на чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО. От доказателствата по делото безспорно се установява, че финансовата проверка касае I, II и IV тримесечие на 2009 г. По този факт не се спори. Ето защо са неоснователни оплакванията на представителя на "ДКЦ-24-София" ЕООД, че проверката изначално е назначена извън периода на цитирания в заповед № РД-18-703/02.06.2010 г. договор № 22-2248/2010 г. В цитираната заповед изрично е фиксиран периодът I, II и IV тримесечие на 2009 г. Следва да се съобрази и обстоятелството, че индивидуалните договори за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център/диагностично-консултативен център за 2009 и 2010 г. са с един и същ номер - № 22-2248/06.03.2009 г. и № 222248/01.02.2010 г. В заповед № РД-18-703/02.06.2010 г. за назначаване на проверката, в докладната записка вх. № 93-05-85/08.06.2010 г., в протокола за неоснователно получени суми № ФВ-94/04.06.2010 г. и в обжалваната писмена покана изх. № 29-07-25/06.07.2010 г. изрично е посочен проверяваният период I, II и IV тримесечие на 2009 г., както и договор № 22-2248, но вместо 2009 г. е посочена 2010 г. В протокола за неоснователно получени суми № ФВ-94/04.06.2010 г. и в писмената покана тази неточност се съдържа само във връзка с цитирането на заповед № РД-18-703/02.06.2010 г., след което в изложението изрично е посочен договор № 22-2248/06.03.2009 г. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че проверката безспорно касае изпълнението на договор № 22-2248/06.03.2009 г., а не договор от 222248/2010 г. Последният номер не е посочен в нито един от изброените по-горе документи във връзка с проверката. Непрецизното записване на годината на договора в цитираните по-горе документи не може да доведе до изводи, че проверката касае друг период от време извън I, II и IV тримесечие на 2009 г. Ето защо в случая са били охранени правата и интересите на лечебното заведение, като му е била изрично указана възможността да оспорва констатациите в протокола в 7-дневен срок от връчването; възражението на управителя на от "ДКЦ-24-София" ЕООД е било разгледано и съобразено, но прието за неоснователно. След изтичането на съответния срок е била издадена оспорената покана, поради което съдът намира за несъстоятелни доводите на "ДКЦ-24-София" ЕООД за процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразността на индивидуалния административен акт. Настоящия съдебен състав счита, че са несъстоятелни и твърденията на пълномощника на "ДКЦ-24-София" ЕООД за противоречия на процесната покана с материалноправните разпоредби на Закона за НЗОК за 2009 г, на ЗЗО, на НРД-2010 г. и Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК. В изпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. за определяне стойността на назначаваните медико-диагностични дейности и утвърждаване на ред за прилагането им УС на НЗОК е приел Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, представляващи приложение към Решение № РД-УС-04-17 на УС на НЗОК от 20.01.2009 г. Тези правила са залегнали и при сключването на договора на "ДКЦ-24-София" ЕООД за 2009 г. с оглед действието на Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК, съгласно което районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. В индивидуалния договор № 22-2248/2009 г. на "ДКЦ-24-София" ЕООД са били определени регулативните стандарти по отношение на жалбоподателя за I, II, III и IV тримесечие на 2009 г. Реализираното превишение на определените регулативни стандарти за I, II и IV тримесечие на 2009 г. като нарушение на визираните по-горе правила за определяне на РС безспорно подлежи на санкциониране. Оспорената покана кореспондира и с разпоредбата на чл. 42 от индивидуалния договор на жалбоподателя за 2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от лечебното заведение, в която изрично е уредено задължението на изпълнителя по договора да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. С оглед констатираното неизпълнение на поетите договорни задължения жалбоподателят основателно следва да търпи санкции. Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай, макар да не е изрично посочено в писмената покана, с оглед приетите фактически обстоятелства следва да се приеме, че оспорваният акт е издаден на основание чл. 76а от ЗЗО. Поканата е издадена във връзка с протокол за неоснователно получени суми, поради което и цитираното в него правно основание - чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, следва да се приеме като правно основание на административния акт. Този извод се налага и с оглед § 10 от ПЗР на НРД 2010 г. Видно от цитираната разпоредба, в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.12.2009 г. през период на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска/дентална помощ, глоби и имуществени санкции се налагат по реда на ЗЗО. Националният рамков договор 2010 г. е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок от време и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите (чл. 4а от ЗЗО). Изхождайки от цитираните по-горе норми, Столичната здравноосигурителна каса е осъществила контрола по изпълнението на регулативните стандарти за първото, второто, третото и четвъртото тримесечие на 2009 г. в съответствие с раздел X от ЗЗО, чл. 72, ал. 2, чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, § 10 от НРД 2010 г., Инструкция № РД-16-/22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от ЗЗО (издадена и утвърдена от директора на НЗОК на основание чл. 72, ал. 5 от ЗЗО), като за целта е съставен приложеният "Протокол за неоснователно получени суми" и е издадена процесната писмена покана за възстановяване на сумите, представляващи превишение на определените регулативни стандарти. На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя "ДКЦ-24-София" ЕООД за недоказаност на неоснователно получените суми в резултат на констатираните превишения на РС. Следва да се има предвид, че надвишението на регулативните стандарти е констатирано на базата на съпоставка между извършените и отчетените от изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ СМД и МДД, съпоставени с определения PC за лечебното заведение "ДКЦ-24-София' ЕООД (респ. всеки един от лекарите, работещи в него), които ги назначават. От електронните отчети на всички изпълнители на извънболнична медицинска помощ е видно на кои пациенти какви изследвания са назначавани през процесния период, въз основа на кои медицински направления (направления за СМД-бл. МЗ-НЗОК № 3 и направления за МДД-бл. МЗ-НЗОК-4) са извършени изследванията и дейностите, данни за пациента, лекарите, които са ги назначили, назначените и извършените изследвания и дейности. Цитираните данни се представят в СЗОК от изпълнителите на СМД и МДД лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ на електронен носител и този отчет е един от финансово-отчетните им документи за заплащане на дейността, посочен и в договора на жалбоподателя "ДКЦ-24-София" ЕООД. Следователно в извлечението от електронните отчети на лечебните заведения се съдържат данни за всички реално назначени от лекарите на "ДКЦ-24-София" ЕООД направления, които реално са извършени и отчетени. Следователно така изготвените извлечения от електронните отчети на изпълнителите на медицинска помощ представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. При това положение, ако жалбоподателят по първоначалното дело е оспорвал тези отчети - извлечения, то негова е била доказателствената тежест да установи чрез съдебномедицинска експертиза или други доказателствени средства, че данните, съдържащи се в тези справки, са неверни. Това не е било сторено от жалбоподателя. Във връзка с поисканата пред първоинстанционния съд от страна на жалбоподателя "ДКЦ-24-София" ЕООД проверка на тези отчети съдът изрично е указал на жалбоподателя в съдебно заседание, че за доказването на това обстоятелство същият не сочи доказателства и проверката изисква специални знания. Законосъобразно в случая съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на "ДКЦ-24-София" ЕООД, че следва да докаже тези твърдения. Съдът служебно е назначил по делото изслушване на съдебна експертиза със задача вещото лице да установи налице ли са установените в оспорената покана превишения на назначените СМД и МДД за съответните периоди, но поради противопоставяне на изслушването на такава от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание на 13.10.2011 г. същата е била заличена. След като жалбоподателят "ДКЦ-24-София" ЕООД не е доказал твърденията си във връзка с отразеното в електронните отчети, следва да се приемат за неоснователни наведените в тази насока оплаквания и твърдения за неточно отразяване на сумите в атакуваната писмена покана. В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената писмена покана изх. № 29-07-25/06.07.2010 г. на директора на СЗОК е издадена от компетентен административен орган при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде решено по същество, като жалбата на "ДКЦ-24-София" ЕООД срещу посочената по-горе писмена покана изх. № 29-07-25/06.07.2010 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса, се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважено за сумата 1236,50 лв. (хиляда двеста тридесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща дължимо се юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1