Решение № 12047 от 8.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу Решение 2169/02.04.2024г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 2733/2022 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на Заповед 8121к-962/24.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която е изменена Заповед 8121К-9604/19.08.2021 г. за еднократно удължаване срока за временно преназначаване на старши комисар Д. Р. Б. - заместник-директор на Главна Дирекция Борба с организираната престъпност (ГДБОП) МВР, временно преназначен на ръководна длъжност - заместник- директор в Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т.1 от ЗМВР към Ръководство на МВР, като текстът с още 6 месеца, да се чете с още 1 година. С решението министъра на вътрешните работи е осъден да заплати разноски по делото, които следва да бъдат възстановени от бюджета на Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че след като е бил налице висящ съдебен процес по оспорването на Заповед 8121К-9604/19.08.2021 г., то министърът на вътрешните работи не е притежавал правомощия да извършва промени и да изменя заповедта, както и че оспорвания административен акт е законосъобразен. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Михайлова. Ответникът по касация Д. Р. Б. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Ковачева и адв. Томова, чиито пълномощия за осъществяване на процесуално представителство са оттеглени от ответника преди първото по делото заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: Със Заповед 8121К-7084/04.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи Д. Р. Б. заместник-директор на ГДБОП, е временно преназначен за срок от три месеца на ръководна длъжност - заместник-директор Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т.1 от ЗМВР към Ръководство на МВР, считано от деня, следващ деня на запознаването му със заповедта. С Решение 3351/27.05.2022 г., постановено по адм. дело 6315/2021 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Д. Р. Б. срещу Заповед 8121К-7084/04.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение 2661/14.03.2023 г. по адм. дело 6609/2022 година по описа на ВАС, Пето отделение. Със Заповед 8121к-9604/19.08.2021 г. министърът на вътрешните работи еднократно удължава срока на временното преназначаване с още 6 месеца на старши комисар Д. Р. Б. - заместник-директор на ГДБОП, временно преназначен на ръководна длъжност - заместник- директор в Звено за подпомагане на Министъра по чл. 33, т.1 от ЗМВР към Ръководство на МВР считано от 05.09.2021 година. Д. Р. Б. депозира жалба срещу тази Заповед пред АССГ, като на дата 15.09.2021 г. е образувано адм. дело 9018/2021 г., приключило с Решение 268/10.01.2024 г., с което е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу заповедта. Решението е влязло в сила на 03.02.2024 г. В хода на съдебния процес по обжалване на Заповед 8121к-9604/19.08.2021 г., министърът на вътрешните работи издава Заповед 8121к-962/24.02.2022, с която е изменена Заповед 8121К-9604/19.08.2021 г. за еднократно удължаване срока за временно преназначаване на старши комисар Д. Р. Б. - заместник-директор на ГДБОП МВР, временно преназначен на ръководна длъжност - заместник-директор в Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т.1 от ЗМВР към Ръководство на МВР. Разпоредено е текстът с още 6 месеца, да се чете с още 1 година. За да постанови обжалваното решение и обяви нищожност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от некомпетентен орган. Последното АССГ е обективирал с извода, че за административния орган не е съществувала процесуалната възможност да внася промени в издаден вече административен акт, подлежащ на съдебен контрол и обжалван пред съд, тъй като органът не е разполагал с материална и времева компетентност за това. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора. По фактите страните не спорят. При правилно установени факти, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е бил компетентен да изменя Заповед 8121к-9604/19.08.2021 г., тъй като същата е била обжалвана пред съда и към датата на изменението е бил налице висящ съдебен процес. Правилно е посочил, че изменението е недопустимо и не почива на посоченото правно основание чл. 33, т. 9 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Правилно е приел, че органът не е разполагал с правомощието на преразгледа акта по реда и условията на чл. 91, ал. 1 АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно бил приел, след като е налице висящ съдебен процес, то министърът на вътрешните работи не е притежавал правомощия да извършва промени и да изменя заповедта. Решаващият съд подробно е обосновал защо това е недопустимо и към изводите му, настоящият касационен състав препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. Възможността да се изменя административен акт по време на неговото оспорване пред съд, би довело до правна несигурност относно разпоредените с акта правни последици, чиято законосъобразност е оспорена пред съд и би обезсмислило самото обжалване, защото ако адресатът на акта не е съгласен и с новото изменение, както е в процесния случай, то той отново следва да води дело за преценка законосъобразността и на новото изменение. Правилно решаващият съд е посочил, че единствената възможност пред органа е била тази по чл. 156 АПК при вече образуваното дело по оспорване законосъобразността на изменената заповед. По изложените съображения, обжалваното решение на АССГ е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски би била основателна, ако бе доказана. В настоящия случай не са представени доказателства за договорени и реално заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. При липсата на такива доказателства претенцията за разноски се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основания чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение