Решение № 6992 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3223/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационната жалба на директора на ТП на НОИ – Монтана чрез пълномощник юрк. Р. К. – Александрова против Решение №194/19.02.2026 г. на Административен съд – Монтана по адм. д. №419/2025 г., с което е отменено издаденото от него Решение №2153-11-67/28.11.2025 г., потвърждаващо задължителни предписания №ЗД-1-11-02079645/14.10.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Монтана.

С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на разноски. Иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на противната страна до размера по Наредба №1/2004 г.

Ответникът по касационната жалба – „ДЕ – СИЛ – АМГ“ ЕООД, ЕИК 202818585, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, [улица], [адрес] – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Цветков по съображения, изложени в писмен отговор, и в хода на устните състезания. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят разноски за касационната инстанция, посочени в списъка по чл. 80 ГПК – адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността и допустимостта на решението в изпълнение изискванията на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

С оспореното от „ДЕ – СИЛ – АМГ“ ЕООД пред Административен съд – Монтана Решение №2153-11-67/28.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-11-02079645/14.10.2025 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО от контролен орган при ТП на НОИ – Монтана осигурителят да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на лицето М. Ю. К. за периода от 13.02.2025 г. до 19.08.2025 г. с вид осигурен 01, декларация образец 1. В решението и в потвърдените с него задължителни предписания са изложени мотиви за това, че при извършената проверка на дружеството, за която е съставен Констативен протокол №КП-5-11-02076919/13.10.2025 г., въз основа на събраните доказателства е обоснован извод, че лицето фактически не е осъществявало трудова дейност и за него не е възникнало осигурително правоотношение.

Безспорно са установени от съда следните факти:

1. Между М. Ю. К. и „ДЕ – СИЛ – АМГ“ ЕООД е сключен трудов договор №002/12.02.2025 г. на основание чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ, с който работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността технолог при осем часа работно време със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя.

2. Подадено е уведомление за сключването на трудовия договор по реда на чл. 62 КТ с вх. №30Е001959137/12.02.2025 г.

3. М. Ю. К. постъпва на работа на 13.02.2025 г., когато е проведен с него начален инструктаж по безопасност (служебна бележка №002/13.02.2025 г.). На същата дата му е връчена и длъжностната характеристика за длъжността технолог.

4. Според фишовете за заплати и присъствените форми М. Ю. К. има отработени 12 дни през м. февруари 2025 г.; 10 дни през м. март 2025 г. и 4 дни през м. април 2025 г.

5. По реда на чл. 10 НПОПДОО от „ДЕ – СИЛ – АМГ“ ЕООД за М. Ю. К. са представени документи за изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност във връзка с издадени болнични листове от 17.03.2025 г. до 30.03.2025 г. и от 06.04.2025 г. до 18.08.2025 г. На лицето е изплатено обезщетение. Болничните листове не са оспорени. Представена е по делото и епикриза от болница „Саофиямед“ за операция на [заличен текст] на 07.04.2025 г.

6. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със Заповед №001/19.08.2025 г., считано от 19.08.2025 г.

7. Във връзка с подаденото от М. Ю. К. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица и по искане на началник сектор „Краткосрочни плащания“ със заповед на ръководителя на ТП на НОИ – Монтана е възложена проверка по разходите на ДОО на „ДЕ – СИЛ – АМГ“ ЕООД. Същата приключва с Констативен протокол №КП-5-11-02076919/13.10.2025 г., съдържащ констатация, че М. Ю. К. не е осъществявал реално трудова дейност, която да е основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО и за него не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 КСО.

8. С позоваване на данните от констативния протокол са издадени задължителните предписания на „ДЕ – СИЛ – АМГ“ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на лицето М. Ю. К. за периода от 13.02.2025 г. до 19.08.2025 г. с вид осигурен 01, декларация образец 1.

9. По оспорването от „ДЕ – СИЛ – АМГ“ ЕООД на задължителните предписания е издадено Решение №2153-11-67/28.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана, което е предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Монтана.

10. Безспорно е установено по делото, че в процесния период от време „ДЕ – СИЛ – АМГ“ ЕООД е осъществявало търговска дейност в изпълнение на сключения с „ТЕКА ЕКС“ ООД рамков договор за изработка от 28.09.2012 г., свързана с шиене на ишлеме на облекла на база поръчки по модели и материали, изпратени от възложителя.

11. Управител и едноличен собственик на капитала на „ДЕ – СИЛ – АМГ“ ЕООД е М. К., баба на М. Ю. К.. Според данните в Констативния протокол и свидетелските показания в дома на госпожа К. дружеството осъществява дейността си, а машините се намират в помещение (гараж) от 20 кв. м.

Административният съд приема, че оспореното решение и задължителните предписания са издадени от компетентни органи в предвидената от закона форма и че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Снети са обяснения както от управителя на дружеството, така и от лицето. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Монтана, съдът обосновава изводи за неговата материална незаконосъобразност.

От една страна първостепенният съд счита, че съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО и според определението на понятието "осигурено лице“ в § 1, ал. 1, т. 3, изр. 1 ДР КСО наличието на валидно трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение, а е необходимо лицето действително да упражнява трудова дейност. От друга страна обаче приема, че решението на директора на ТП на НОИ-Монтана и потвърдените с него задължителните предписания са незаконосъбразни, тъй като контролният орган на ТП на НОИ – Монтана не е изпълнил задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключения трудов договор.

Независимо от така застъпената от него теза, той обсъжда свидетелските показания и приема, че те доказват осъществяването на трудова дейност от М. Ю. К.. Според него административният орган не оспорва, че К. е работил във фирмата на баба си (помагал на баба си), но счита че не е изпълнявал длъжността, на която е назначен. Обосновава извод, че според свидетелите той е изпълнявал задължения, припокриващи се с посочените в длъжностната характеристика. Освен това от представения план за обучение става ясно, че лицето е обучавано от баба си за длъжността технолог.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно. Счита за основателни доводите на касационния жалбоподател за неправилност на същото поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Както беше посочено по-горе, съдът обосновава извода си за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, излагайки противоречиви мотиви.

Според изложеното в мотивната част на решението на директора на ТП на НОИ възникналото трудово правоотношение между страните по трудовия договор не се оспорва. Оспорва се осъществяването от страна на К. на реална трудова дейност на длъжността, на която е назначен, и съответно качеството му на осигурено лице по определението в § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО.

Въпреки че приема тази теза на административния орган, съдът обосновава незаконосъобразност на административния акт и с мотиви за това, че в противоречие с чл. 74, ал. 2 и ал. 3 КТ не е призната действителността на сключения трудов договор.

След като с мотиви за недействителност на трудовия договор между М. Ю. К. и „ДЕ – СИЛ – АМГ“ ЕООД касационният жалбоподател не обосновава оспорения акт, то отмяната му на това основание от съда е неправилна. Съществуването на валидно сключен трудов договор не е спорно между страните, а само изпълнението на реалните трудови функции по този договор от страна на лицето, чиито осигурителни права са били предмет на оспорените задължителни предписания. Административното производство по издаване на задължителни предписания не е обусловено от процедура по обявяване недействителност на трудовия договор, въз основа на който осигурителят подава данни по чл. 5, ал. 4 КСО. Поради това неправилен е изводът на първостепенния съд, че преди да издаде предписанията административният орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и да сезира районния съд с искане за произнасяне относно недействителността на трудовия договор.

Основателен е и доводът на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил гласните доказателства заедно и в съпоставка с представените по делото писмени доказателства, както и всички доводи на административния орган, мотивиращи издадения от него административен акт.

Липсват фактически установявания и правни изводи относно изложените в констативния протокол мотиви за недоказана от страна на дружеството необходимост от назначаването на технолог, свързана с увеличаване обема на работа или разширяване на дейността и контакти с чуждестранни фирми. Установено е при проверката, че от м. януари 2014 г. до назначаването на К. на длъжността технолог в „ДЕ – СИЛ – АМГ“ ЕООД не са назначавани други лица. Не са обсъдени констатациите и изводите на административния орган, че в периодите, в които са изпълнявани поръчките от „ТЕКА ЕКС“ ООД М. К. или не е бил назначен на длъжността технолог или е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, т. е. тезата на ответника по касация е, че той е работил по изработването на мостри, потвърдено и от неговите показания. Според контролния орган на ТП на НОИ, изготвил констативния протокол, липсват доказателства за получаването, изработването и изпращането на мострите. Освен това според него изготвянето на технологична документация за съответния модел и проследяването на изпълнението на моделите изисква професионална квалификация и опит като технолог, каквито безспорно лицето не притежава. В съдебното производство вече се твърди от ответника по касация, че то е обучавано от баба си и във връзка с това се представя план за обучение от 13.02.2025 г.

По така изложените съображения настоящият касационен състав приема, че в оспореното първоинстанционно решение липсват на мотиви със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, което е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди доводите и възраженията на страните и всички събрани по делото доказателства и да обоснове правните си изводи за материалната законосъобразност или незаконосъобразност на административния акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК той дължи произнасяне и по разноските за водене на делото пред ВАС.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,