Решение № 10723 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2023 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ В.- Ц. Иванова , чрез пълномощник адв. И. Митова, против решение 382 от 31.03.2023 г., постановено по адм. дело 982/2022 г. по описа на Административен съд София област. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение 23/312/02986/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/833#14 от 27.04.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и е осъден за направените разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон и при неправилно приложение на съдопроизводствените правила основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение не страда от релевираните пороци, налагащи неговата отмяна и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ В.- Ц. Иванова против решение 23/312/02986/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/833#14 от 27.04.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което им е определена финансова корекция в размер на 29 566,33 лв. за неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана за три цели финансови години, съгласно т. 30 предложение първо от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките на ПРСР 2007-2013 г. За да отхвърли жалбата на ЕТ В.- Ц. Иванова срещу оспорения индивидуален административен акт на ДФЗ административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от релевираните пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. При постановяването на първоинстанционното съдебно решение са обсъдени конкретните доводи на жалбоподателя с детайлно посочване на относимите за спора факти, че при извършената в периода 19.06.2019 г. 25.06.2019 г. проверка на място след плащане по проект 23/312/02986, е констатирано неизпълнение на задължения по одобрения с договор 23/312/02986 от 29.10.2014 г. бизнес план, изразяващо се в непостигане на нивата на показатели предвидени в плана, за всяка от следните три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За 2016 г. били реализирани приходи от 29 507,63, при заложени приходи в одобрения бизнес план 91 564 лева, съставляващо 32,23% изпълнение на бизнес плана. За 2017г. били реализирани приходи от 28 434,22, при заложени приходи в одобрения бизнес план 99 604,10 лева, съставляващо 28,55% изпълнение на бизнес плана. За 2018г. били реализирани приходи от 33 458,14, при заложени приходи в одобрения бизнес план 108 148,10 лева, съставляващо 30,94% изпълнение на бизнес плана за годината, което като реално изпълнение на приходната част на одобрения бизнес план за трите последователни пълни финансови години е 15 %, от размера на получената финансова помощ по договора. Съдът е установил сключен между страните договор от 29.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с предмет Изграждане на къща за гости за селски туризъм в община Костенец , по който била изплатена субсидията в размер на 197 108,88 лева. От доказателствата по делото съдът е установил, че във финансовата част на бизнес плана, ползвателят на помощта е заложил приходи и разходи за всяка една година от срока за изпълнение. Съдът приел, че ЕТ В.- Ц. Иванова" не е изпълнила заложените финансови параметри относно приходите от дейността в бизнес плана за посочените от органа три финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 29/2008 г.; Наредбата). Приел, че е установено нарушение на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора. Констатирал, че при извършената проверка за изпълнение на бизнес плана от страна на ползвателя, органът е изследвал планираните приходи за финансовите години, като е констатирал изпълнение на същите, равняващото се средно аритметично на 15 % от заложеното. Съдът е приел, че определената за нарушенията финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г., изм./ Административен съд приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, относно възможността за издаване на оспорения административен акт на основание влязлото в сила решение 6406/05.11.2021г. постановено по адм.д. 8459/2020 г. по описа на Административен съд - София - град. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата против решението за налагане на финансова корекция на ДФЗ като неоснователна и е присъдил разноски в тежест на жалбоподателя. Обжалваното решение правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение е поставеното в противоречие с материалния закон. Административен съд -София - област подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Основните оплакванията в касационната жалба са изложени и пред първоинстанционния съд, като същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Обоснован е извод на съда, че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели следва да се счита за неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и представлява нередност, която е основание за определяне на финансова корекция. Съдът е установил, че между страните е сключен договор от 29.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с предмет на който е Изграждане на къща за гости за селски туризъм в община Костенец , по който е изплатена субсидията в размер на 197 108,88 лева. От доказателствата по делото съдът правилно е констатирал, че във финансовата част на бизнес плана, ползвателят на помощта е заложил приходи и разходи за всяка една година от срока за изпълнение. От извършената проверка, е установено по безспорен начин, че ползвателят на помощта не е изпълнил заложените финансови параметри относно приходите в бизнес плана за посочените от органа три финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По делото е доказано и нарушение на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора. Съгласно посочената клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4. 12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29/2008 г. Видно е, че при извършената проверка за изпълнение на бизнес плана от страна на ползвателя, органът е изследвал планираните приходи за финансовите години, съотв. 2016 г. - 2018 г., като е констатирал изпълнение на същите, като реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години е определена по т.30, предложение първо от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установено нарушение по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-20013г. Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4. 18 от договора, съгласно който ползвателят е длъжен да спазва проекта за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. до 29.10.2019 г. При това нарушение т. 8. 1 от договора разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46 от Наредба 29/2008 г. С реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Следователно първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че определената финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Правилен е извода на административния съд относно действителността на акта спрямо приложението на чл. 177, ал. 2 от АПК. Административното производство за налагане на финансова корекция в случая е открито в изпълнение на влязлото в сила решение 6406/05.11.2021г. постановено по адм. д. 8459/2020 г. по описа на Административен съд - София град. В цитираното решение са формирани мотиви, съобразно които неизпълнението на показателите, заложени в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и обуславя издаване на решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, а не на АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, т. е. в случая съдът е указал друг процесуален ред за издаване на акта без да се е произнесъл по съществото на спора. Отмененият по съдебен ред АУПДВ 23/312/02986/3/01/04/01 от 28.07.2020 г., издаден от изп. директор на ДФЗ, безспорно предхожда издаването на сега разглежданото решение за налагане на финансова корекция, както и няма спор, че и с двата акта касаторът е обвинен в нарушения, базирани на сходна фактическа обстановка във връзка с подпомагането му като ползвател на финансова помощ по договор с ДФЗ-РА. В случая обаче отмяната на АУПДВ не е основание да се приеме, че е решен въпросът със сила на пресъдено нещо. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационните жалбоподатели за неправилност на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Предвид претендирането на разноски в полза на ответника, такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, определен съобразно чл. 37 от ЗПП - 100 лева, платими от касатора. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,