Решение № 396 от 6.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 409/2009 г.

Решение № 396 от 6.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 409/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов Главният прокурор е отправил на 26 юни 2009 г. искане по реда за възобновяване на наказателните дела (гл. тридесет и трета НПК) за отмяна на второинстанционното (въззивно) определение на Военно-апелативния съд, с което е било отменено (на практика - защото такъв диспозитив липсва в него) определението на първоинстанционния Софийски военен съд, определящо общо наказание на осъдения по няколко дела Е. С. С., и определено ново такова. С първоинстанционното определение - № 278 от 9 октомври 2008 г. по чнд № 278/2008 г., на С. е било определено за съвкупност от престъпления общо наказание 9 години лишаване от свобода, което е увеличено на 12 години (с 3 г.), и постановено освен това да изтърпи отделно още 1 г. лишаване от свобода. Общото наказание е резултат от групирането на санкциите по шест самостоятелни дела, водени срещу осъдения: по 455/1997 г., 90/1998 г. и 112/1998 г. - на Пловдивския военен съд, и по 72/1998 г., 400/1999 г. и 28/2008 г. на СВоС; наказанието за отделно изтърпяване е наложеното по нохд № 378/1997 г. на ПВоС. С второинстанционното определение - № 20 от 18 ноември 2008 г. по вчнд № 72/2008 г., общото наказание на осъдения С. е сведено по негова жалба до 4 години лишаване от свобода, но то се получило като резултат от групирането само на четири от делата: 455/1997 г. 112/1998 г., 72/1998 г. (което участва само с едно от трите наказания, наложени по него) и 28/2008 г. За отделно изтърпяване останало наказанието 1 г. лишаване от свобода по нохд № 378/1997 г., но от мотивите на съдебния акт става ясно, че С. трябва да изтърпи освен него и 15 години лишаване от свобода - сбор от наказанията, сведен до този размер от действителния (25 г. и 6 м.) по силата на § 90 от преходните разпоредби на ЗИДНК (ДВ, бр. 92/2002 г.), сбор, получен от наказанията по нохд №№ 90/1998 г., 400/1999 г. и от другата част от наказанията по нохд № 72/1998 г., и определен още през 2005 г. - с определение № 12 от 23 юни по чнд № 19/2005 г. на същия, ВоАС. Определението, предмет на искането на главния прокурор, не е проверявано във ВКС. Главният прокурор оспорва определение № 20 от 18 ноември 2008 г., като посочва два главни негови недостатъка: позоваването на силата на пресъдено нещо на предишното определение № 12/2005 г. и групирането не по най-благоприятния за С. начин на наложените му наказания; иска ново разглеждане на делото във ВоАС, което ще доведе до изтърпяване на по-кратко с 10 месеца наказание лишаване от свобода. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно отчасти. I. Оспореното определение, което е всъщност решение (арг. от чл. 32, ал. 1, т. 2 и 3 НПК; вж. и т.р. 2/05-ОСНК) наистина е засегнато от посочените в искането на главния прокурор недостатъци. Силата на предишното- от 2005 г., определение на ВоАС неправилно е сметнато за пречка при цялостното (пълно) групиране на всички наказания на осъдения, след като към онзи момент нохд № 28/2008 г. все още не е съществувало (в този смисъл е трайната практика на ВКС); именно това неправилно разбиране е попречило наказанието от 4 години лишаване от свобода по дело № 28/2008 г., наложено за престъпление при опасен рецидив по чл. 199 НК, извършено на 29 септември 1997 г., също да бъде обхванато от приложението на § 90 ЗДИНК и така фактически също да бъде погълнато от сбора от наказания, сведен до 15 години лишаване от свобода, вж. и т.р. 1/06 - ОСНК. Изключването на наказанието по нохд № 28/2008 г. от приложението на § 90, от друга страна, е позволило то да се окаже най-тежкото между наказанията по останалите дела за престъпленията в съвкупност (455/1997 г., 112/1998 г., 72/1998 г. - само наказанието 5 месеца лишаване от свобода по чл. 274 НК) - иначе най-тежкото между тях е 3 години и 2 месеца лишаване от свобода по нохд № 112/1998 г. По такъв начин вместо да изтърпи в резултат от групирането на наказанията си общо 4 години и 2 месеца лишаване от свобода (извън приложението на § 90 ЗДИНК), осъденият С. трябвало да изтърпи 5 години лишаване от свобода (с 10 м. повече). II. Неоснователна е онази част от петитума на искането, която свързва изхода на делото с ново разглеждане на делото във ВоАПС - чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК изрично позволява в случаи като сегашния, "когато основанията... [за възобновяване]... са в полза на осъдения", ВКС сам "да измени. въззивното решение". Ето защо и с оглед останалите приложими разпоредби от гл. тридесет и трета от НПК, съставът на I наказателно отделение