Решение № 7929 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11663/2012 г.

Решение № 7929 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11663/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от "Серин Текстил" ЕООД и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Пловдив (ДД "ОДОП" с предишно наименование директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите) и една частна жалба, подадена от "Серин Текстил" ЕООД. Постъпила е касационна жалба от "Серин Текстил" ЕООД против решение № 1437/14.06.2012 г., постановено по адм. д. 987/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 161003154/12.01.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 250 от 17.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") относно извършено на основание чл. 78 от ЗКПО увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат със сумата 3 522,74 лв. за 2007 г. и със сумата 1 406,54 лв. за 2008 г. поради констатацията, че не са отчетени приходи от продажби на кашони, еластична лента, тиксо и транспорт по съставени инвойс фактури № № 40/7.08.2007 г., 41/7.08.2007 г., 101/16.02.2008 г. и 109/22.03.2008 г. Касационният жалбоподател твърди, че в обжалваната от него част на съдебното решение е неправилно поради необоснованост, противоречие с чл. 78, ал. 1 от ЗКПО, Закона за счетоводството (ЗСч) и СС-18 "Приходи" - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена оспорената част от съдебното решение и бъде отменен РА в посочените части. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба ДД "ОДОП", я оспорва по съображения, изложени в открито съдебно заседание и писмено възражение. Претендира разноски. По делото е постъпила касационна жалба и от ДД "ОДОП" против същото решение в частта, с която частично е отменен РА № 161003154/12.01.2011 г., потвърден с Решение № 250/17.03.2011 г. на ДД "ОУИ" относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 20 137,68 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 7 190,58 лв., за данъчни периоди м. 11.2007 г. - 04.2008 г. и извършените увеличения на декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат със сумите в размер на 77 347,34 лв. за 2005 г., 145 472,73 лв. за 2006 г., 198 157,40 лв. за 2007 г. и 65 334,30 лв. за 2008 г. и определените въз основа на тях допълнителни задължения за корпоративен данък и прилежащи лихви за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. и размер на декларираната загуба за 2008 г. Този касатор твърди, че в тази част решението на административния съд е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение в оспорената от него част по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба "Серин Текстил" ЕООД изразява становище за нейната неоснователност в писмени бележки. По делото е постъпила и частна жалба от "Серин Текстил" ЕООД против определение № 1868/16.07.2012 г., постановено по адм. д. 987/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта относно присъдените разноски. Частният жалбоподател оспорва това определение като неправилно, незаконосъобразно и поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски в негова полза в размер на 6660 лв. (за първата инстанция) и до размер на 10,30 лв. в полза на другата страна. Ответникът по частната жалба ДД "ОДОП" я оспорва по съображения в писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба на "Серин Текстил" ЕООД, недопустимост на касационната жалба на ДД "ОДОП, не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими. Неоснователни са доводите на представителя на Върховната административна прокуратура за недопустимост на касационната жалба на ДД "ОДОП" поради пропускане на срока за обжалване. Атакуваното съдебно решение е съобщено на представител на данъчната администрация на 30.06.2012 г., а касационната жалба е подадена на 4.07.2013 г., т. е. в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С решение 14.06.2012 г., постановено по адм. д. 987/2011 г. по описа на АС - Пловдив е прогласена нищожността на РА № 161003154/12.01.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 250/17.03.2011 г. на ДД "ОУИ" в частта относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 1.05.2005 г. до 31.10.2007 г. в общ размер на 85 787,40 лв., допълнително начислен ДДС за данъчен период 1.12.2006 г. - 31.12.2006 г. в размер на 14 339,09 лв. и прилежащи лихви в общ размер на 53 380,41 лв., отменен е РА в частта непризнат данъчен кредит в общ размер на 20 137,68 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 7 190,58 лв. за данъчни периоди м. 11.2007 г. - 04.2008 г. и относно извършени увеличения на декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат със сумите в размер на 77 347,34 лв. за 2005 г., 145 472,73 лв. за 2006 г., 198 157,40 лв. за 2007 г. и 65 334,30 лв. за 2008 г. и определените въз основа на тях допълнителни задължения за корпоративен данък и прилежащи лихви за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. и размера на декларираната загуба за 2008 г., като е отхвърлена жалбата на "Серин Текстил" ЕООД в останалата й част, както и са присъдени разноски в полза на данъчната администрация в размер на 370,87 лв. Съдебното решение не е обжалвано в частта, с която е прогласен за нищожен РА и в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Серин Текстил" ЕООД против РА относно извършените увеличения на декларирания финансов резултат за 2006 г. и 2007 г. до пълния размер на корекцията, поради осчетоводени разходи по доставки от ЕТ "София - Софийка Дичева" както следва за 2006 г. над 145 472,73 лв. до 155653,92 лв. (т. е. със сумата 10181,19 лв.), за 2007 г. над 198 157,40 лв. до 211151,30 лв. (т. е. със сумата 12993,90 лв.). Административният съд в обжалваните части от съдебното решение е приел, че оспореният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения, но с него незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит данъчен кредит в общ размер на 20 137,68 лв. и са определени лихви в размер на 7 190,58 лв. за данъчни периоди мм. 11.2007 г. - 04.2008 г. Решаващият съд е приел за установено, че от събраните доказателства се установява реално осъществяване на облагаеми доставки на услуги по спорните данъчни фактури, издадени от ЕТ "София - Софийка Дичева" в данъчните периоди м. 11.2007 г. - 04.2008 г., за които РА е действителен данъчен акт. Този извод е обоснован със събраните писмени доказателства, представляващи счетоводни документи, част от счетоводството на ревизираното лице и неговия доставчик, както и подавани справки, декларации и уведомления до държавни органи, влезли в сила ревизионни актове на доставчика и заключение на вещо лице Недялко Герджикова, прието без оспорване. При този извод първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, защото данъкът е начислен с основание от доставчик, регистриран по ЗДДС и за получателят "Серин Текстил" ЕООД е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Допълнително съдът се е позовал и на установеното извършване на последващи облагаеми доставки с предмета на спорните услуги. По отношение прилагането на ЗКПО (отм.) и ЗКПО в частта, с която е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството, респективно не са признати за данъчни цели разходите по фактурите, издадени от ЕТ "София - Софийка Дичева" административният съд е приел, че в по-голямата част от констатациите в РА не кореспондират със събраните по делото доказателства, които установяват наличие на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните услуги - т. е. разходите са реално направени, но в определени данъчни периоди са налице противоречиви данни относно отработените човекочасове и работниците на доставчика са изпълнявали и други поръчки. Поради тези противоречиви данни относно фактическата възможност да бъдат изпълнени всички услуги, за които са издадени фактури и осчетоводени разходи, АС - Пловдив е извършил сам изчисления как се отразяват върху извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2006 г. и непризнаването на разходите за 2007 г. и 2008 г. и е определил съответни суми в размера, на които РА е незаконосъобразен (респективно жалбата е неоснователна, но в тази част спорът не е висящ пред касационната инстанция). По отношение прилагането на чл. 78 от ЗКПО за 2007 г. и 2008 г. административният съд е приел, че РА е действителен, правилен и законосъобразен РА. С атакуваното определение е отхвърлена молба с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно в частта, с която е отменен РА и незаконосъобразно в обжалваната част, с която е отхвърлена жалбата против РА относно приложението на чл. 78 от ЗКПО, а оспореното определение е неправилно. По касационната жалба на "Серин текстил" ЕООД: По отношение обжалваната част от решението, с която е отхвърлена жалбата на "Серин текстил" ЕООД административният съд е приел, че РА е действителен, правилен и законосъобразен РА, защото органите по приходите правилно са съобразили принципа за текущо начисляване на приходите и разходите, независимо от момента на плащането на паричните средства или техните еквивалентни. В тази част обжалваното съдебно решение не съдържа подробни мотиви, поради възприетата от съда липса на конкретни оплаквания от страна на жалбоподателя и на практика не са обсъдени фактите, въз основа на които ревизиращият екип е приел, че са налице неотчетени приходи през 2007 г. и 2008 г. Действително съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи, като принципът на текущо начисляване изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. В случая неправилно ревизиращият екип е приел, че е налице възникнал приход само въз основа на съставените инвойси № № 40/7.08.2007 г., 41/7.08.2007 г., 101/16.02.2008 г. и 109/22.03.2008 г. с предмет кашони, еластична лента, тиксо и транспорт. По делото няма спор, че всички описани в тези инвойси стоки и транспорт не са заплатени от получателя им, с който "Серин Текстил" ЕООД има търговски взаимоотношение по повод доставка на други стоки, за които са издавани фактури. Няма спор, че издадените фактури, със съответстващи инвойсите, номера и дати, не съдържат в описанието на стопанските операции кашони, еластична лента, тиксо и транспорт и тяхната стойност не е включена в цената, подлежаща на плащане (и заплатената цена). Няма спор, че стоките са отписани от стоковите наличности на "Серин Текстил" ЕООД към датите на съставяне на инвойсите. На практика спорът е доколко инвойсите отразяват само изписване на материални запаси, извършени транспортни услуги, предоставени в полза на получател по други доставки и невключването им в първичните счетоводни документи - фактури със същия получател, е в резултат на постигнато съгласие между страните по основаната доставка пакетирането и транспорта да са за сметка на доставчика, както твърди данъчнозадълженото лице, или поради грешка в сумирането, както се поддържа данъчната администрация. С оглед характеристиките на отделните документи и издаването на фактури, които съдържат всички необходими реквизити по ЗСч, настоящият съдебен състав намира, че не е доказана констатацията в РА, че в тези фактури са допуснати грешки, поради което те не отразявали цялото вземане на "Серин Текстил" ЕООД така, както е описано в съответстващите им инвойси. Липсата на остойностяване на изписаните стоки в издадените фактури, които са надлежно осчетоводени в съответствие с принципа на текущото начисляване, представлява пречка да бъде определена стойността на стоките (транспорта) като приход в полза на "Серин Текстил" ЕООД, който подлежи на осчетоводяване според СС-18, независимо от липсата на плащане. Счетоводният стандарт изисква възможност за стойностно определяне на икономическата изгода, за да бъде призната като приход, а в случая срещу получаването на опаковъчните материали и транспорти услуги получателят не се е задължил да заплати определена сума или извърши друга престация. По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение в тази част, с която е отхвърлена частично жалбата на "Серин Текстил" ЕООД против РА е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна, след отмяна на съдебното решение трябва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА № 161003154/12.01.2011 г., издаден старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 250/17.03.2011 г. на директора на ДД "ОУИ" относно извършено на основание чл. 78 от ЗКПО увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат със сумата 3 522,74 лв. за 2007 г. и със сумата 1 406,54 лв. за 2008 г. поради констатацията, че не са отчетени приходи от продажби на кашони, еластична лента, тиксо и транспорт по съставени инвойс фактури № № 40/7.08.2007 г., 41/7.08.2007 г., 101/16.02.2008 г. и 109/22.03.2008 г. По касационната жалба на директор на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Пловдив. Касационната жалба е изключително подробна, но на практика съдържа фактически и правни доводи, които са част от констатациите в РА и мотивите на решението на ДД "ОУИ", поради което са обсъдени и анализирани от първоинстанционният съд подробно и задълбочено. Законосъобразно решаващият съд е разграничил ревизираните периоди и е съобразил действащия през всеки от тях материален закон, за да извърши преценка относно констатациите в РА и определените въз основа на тях данъчни задължения. Неоснователно е възражението касационната жалба, че незаконосъобразно АС - Пловдив е обосновал изводите си въз основа на заключението на вещото лице Герджикова. В съдебно заседание на 28.03.2012 г. в присъствието на процесуални представители на двете страни АС - Пловдив е прието заключението на вещото лице счетоводител, на което не са поставяни допълнителни въпроси. В протокола не са отразени възражения срещу констатациите и изводите на съдебния експерт. При така извършените процесуални действия, касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал процесуално нарушение като е кредитирал заключението на вещото лице, включително и в частта, с която е посочено, че ЕТ "София - Софийка Дичева" е разполагала с материална и кадрова обезпеченост за изпълнение на услугите по спорните фактури. Тези изводи на експертизата са подкрепени с писмени доказателства, от които се установява, че едноличният търговец е разполагал с нает персонал (в различните периоди от 74 до 41 работника), за който са подавани редовно уведомления за сключване и прекратяване на трудовите договори, начислявани са трудови възнаграждения, здравни и социални осигуровки, които са и изплащани (с известно закъснение, като в края на 2007 г. задълженията са "изчистени"). През спорните периоди доставчикът е разполагал с активи, които съответстват на необходимите за изпълнение на фактурираните услуги. По отношение помещенията, в които са извършвани услугите, правилно АС - Пловдив е приел, че от констатациите в ДРА и РА на ЕТ "София - Софийка Дичева" се установява, че в спорните периоди едноличният търговец е упражнявал търговска дейност в наето помещение в гр. Любимец. Непредставянето на договор за наем не може да бъде възприемано еднозначно само като установяващо липсата на помещения и поради това, че не е налице изискване за писмена форма за доказване или действителност на договора за наем. Доводите в касационната жалба относно правното значение на липсващите реквизити върху част от стоковите разписки не са достатъчни, за да се приеме, че от останалите доказателства не се установява реално изпълнение на договорените услуги. При съвкупен анализ на всички доказателства, съдът правилно е приел, че стоковите разписки кореспондират със счетоводните записвания, които са редовно отразявани, поради което може да се обоснове извод за предаване на материалите, съответно готовите изделия така както са описани стопанските операции по спорните данъчни фактури. представените от него писмени доказателства. Фактически основните възражения в касационната жалба са относно заключението на вещото лице и представляват по своята същност негово оспорване, което е процесуално недопустимо на тази фаза на съдебното производство. При преценка доказателствената стойност на събраните по време на данъчната ревизия доказателства, съдът не е допуснал процесуални нарушения. Следва изрично да бъде посочено, че доводите на ДД "ОДОП", че доставчикът не разполага с кадрова обезпеченост, защото наетите от него работници са упражнявали труд в отделни непродължителни периоди от време или на четиричасов работен ден, а заедно със спорните доставки ЕТ "София - Софийка Дичева" е отчитала и други доставки със същия или сходен предмет, са неоснователни. През всички ревизирани периоди ЕТ "София - Софийка Дичева" е разполагала с нает персонал на трудов договор, като броят на заетите лица е варирал в различните периоди от 74 до 41 души. Фактическите констатации в РА, че тези работника не са достатъчни за изпълнение на декларираните доставки с получател "Серин Текстил" ЕООД не са обосновани на никакви конкретни доказателства. Ревизията, чийто резултати отразява обжалвания пред административния съд РА, е проведена по общия ред, а не по чл. 122 от ДОПК, поради което всички констатации е необходимо да са въз основа на конкретни данни и не могат да почиват на статистически данни или друга обобщена информация за обичайните търговски практики. В конкретния случай дори и да се приеме за доказано в достатъчна степен невъзможността за изпълнение на целия обем от услуги, декларирани от ЕТ "София - Софийка Дичева", то от нито едно доказателство по делото не може да се обоснове извод, че тя изпълнявала поръчките на третите лица, а не е изпълнила услугите, предмет на спорните доставки с получател "Серин Текстил" ЕООД. Следва изрично да бъде посочено, че от значение за възникване на право на данъчен кредит, респективно документално обосноваване на извършените разходи, не е необходимо да бъде доказано с преки доказателства от кое точно физическо лице, наето от доставчика, са извършени физическите действия, представляващи изпълнение на облагаемата доставка на услуга. Достатъчно е да се установи, че доставчикът е изпълнил стопанската операция, посочена в спорната данъчна фактура и тя отговаря на изискванията да бъде определена като облагаема доставка, респективно свързана е с дейността на ревизираното лице и отговаря на формалните изисквания на счетоводното законодателство, за да възникне право на приспадане на данъка и възможността да бъдат признати осчетоводените разходи по нея. В този смисъл е необоснован и изводът на АС - Пловдив, че частично следва да не бъдат признавани разходи на ревизираното лице ( в частта по ЗДДС първоинстанционният съд не е разглеждал РА по същество, поради неговата нищожност в тези периоди) и извършените от съдът преизчисления на база дневниците за продажби на ЕТ "София - Софийка Дичева" са неправилни, но поради липса на оспорване на съдебното решение в тази част, е ограничен възможния касационен контрол. Тези съображения имат правно значение само дотолкова доколкото представляват аргументи за становището, че касационната жалба на ДД "ОДОП" по този пункт е неоснователна. Неоснователни са твърденията ДД "ОДОП", че липсва конкретно задание като предмет на услугите, както и че не е установено приемане на матиралите/готовите изделия и транспортирането им. Договорените и заплатени услуги са много подробно описани в самите фактури, включително с номера на моделите, брой и единична стойност, поради което не може да се приеме, че е налице неяснота относно договорените и изпълнени стопански операции. По отношение липсата на част от реквизитите на складовите разписки, правилно АС - Пловдив е приел, че не са съществени, поради точната им кореспонденция с други документи и счетоводни записвания. По делото са представени достатъчно доказателства за извършен транспорт за сметка на "Серин Текстил" ЕООД, за което е получавал данъчни фактури, по които няма данни да са извършвани корекции на деклариран данъчен кредит в съответните периоди. Доводите, че липсата на рекламации съставлява доказателство, че договорът между ЕТ "София - Софийка Дичева" и "Серин Текстил" ЕООД не е изпълняван реално и не е прието изпълнение на договорените услуги, не могат да бъдат приети като кореспондиращи на действащите правни норми или правилата на логическото мислене. Възможностите на изправния кредитор по възмезден двустранен договор, включващи и правото на да откаже да приеме неточно изпълнение ("рекламация") и да изиска точно изпълнение/намаляване на договореното възнаграждение, се упражняват само при неизпълнение от страна на длъжника, което е нежелано развитие на облигационните отношения. Неизправност на изпълнителя не може да се предполага, а още по-малко да се очаква като обичайна в търговската практика, поради което липсата на доказателства, че е имало констатирано неточно изпълнение, изискващо позоваване на чл. 6 или чл. 8 от договора между ЕТ "София - Софийка Дичева" и "Серин Текстил" ЕООД не може да бъде възприета като доказваща неупражняване на контрол и неприемане на готовата продукция. Законосъобразният правен извод на АС - Пловдив, че спорните фактури отразяват реални облагаеми по ЗДДС доставки е довел и до правилна отмяна на РА в частта по ЗДДС, с която е отказано право на данъчен кредит по тези доставки на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и в частта по ЗКПО (отм.) и ЗКПО относно определяне на различен финансов резултат от декларирания в отделните периоди поради непризнаване на осчетоводените разходи по тези фактури. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение в тази част следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения. По отношение решението в частта относно присъдените разноски, с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, трябва да бъде отменено решението в частта, с която са присъдени разноски в полза на Д "ОУИ" и бъдат определени различни по размер дължими разноски в полза и на двете страни с оглед крайния резултат от спора. По водене на делото пред двете инстанции "Серин Текстил" ЕООД е направил разноски в размер на 12 210 лв., които претендира, поради което съобразно уважената част от жалбата против РА (включително и относно прогласената за нищожна част от РА, която е влязла в сила без касационно оспорване), Д "ОДОП" му дължи 12 189 лв. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по съображения, които за прецизност следва да бъдат изложени в частта на мотивите по повод подадената частна жалба, чийто основен предмет за разрешаване е именно приложението на тази разпоредба и не е необходимо да бъдат повтаряни. ДД "ОДОП" не е направил разноски за съдебното производство, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане "Серин Текстил" ЕООД му дължи разноски общо за цялото съдебно производство в размер на 11 лв., съобразно отхвърлената част от жалбата. По частната жалба на директор на "Серин Текстил" ЕООД Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на АС - Пловдив, че "Серин Текстил" ЕООД няма право на разноски за съдебното производство. В конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, независимо, че в съдебната фаза на производството са събирани множество доказателства, защото те представляват писмени документи, с които данъчната администрация при упражняване на правомощията си в изпълнение на принципите на обективност (чл. 3 от ДОПК) и служебно начало (чл. 5 от ДОПК) са имали възможност да се запознаят като част от проверявано счетоводство, включително и изрично да изискат от ревизираното и проверяваното лице. Друга част са актове са изходящи от органи на приходната администрация и съответно също са били достъпни за ревизиращия екип и по време на ревизията. По отношение на заключението на вещото лице не може да се приеме, че представлява доказателство, което е следвало да бъде ангажирано в административното производство, доколкото, видно от неговото съдържание, с него се прави анализ на писмени документи от гледна точка на лице със специални знания, с които и ревизиращият екип е следвало да разполага. По отношение втората част от мотивите на АС - Пловдив относно размера на отхвърлената част от жалбата, следва да бъде посочено, че предмет на съдебния спор е законосъобразността на РА, с който се установяват данъчни задължения, т. е. материалният интерес е размерът на данъчните задължения, а не сумите, с които е извършено увеличение на финансовия резултат и в този смисъл изчисляването на размера на юрисконсултско възнаграждение от решаващият съд не е правилно. По изложените съображения обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта относно разноските е неправилно. С оглед изхода на спора по същество пред касационната и промяна на съотношението между уважена и отхвърлена част от жалбата против РА, включително и присъждането на разноски от настоящата инстанция за цялото производство, не следва необходимост от нарочно произнасяне по молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, след отмяна на оспореното определение, с което е отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,