Решение № 9641 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2020 г.

Решение № 9641 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4987/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 670 от 05.02.2020 г. по адм. дело № 9309/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на М. К. е отменена издадена от касатора заповед № 1604/18.07.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. оспорва жалбата. Подробни съображения сочи в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на АССГ е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Правилно и обосновано съдът приема, че в оспорената заповед липсват изложени фактически основания - не са посочени конкретни доказани действия или бездействия на служителя, очертаващи допуснато дисциплинарно нарушение, а изводите на дисциплинарнонаказващия орган в оспорената пред първостепенния съд заповед за извършени от М. К. действия, представляващи дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), са несъответни на установените факти по делото и са в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението на АССГ е подробно мотивирано и в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ касационната инстанция препраща към правните изводи на решаващия съд, без да е необходимо цялостното им преповтаряне. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че привличането на К. като обвиняем и медийното разгласяване на това обстоятелство не са достатъчни, за да бъде дисциплинарно уволнен на посоченото правно основание, както законосъобразно и обосновано е приел АССГ. Съобразно доказателствата съдът правилно е счел, че процесният административен акт е издаден, без да са посочени факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Пред настоящата инстанция не се представят нови писмени доказателства и липсват фактически и правни основания за промяна на изводите на съда. Затова решението следва да се остави в сила като правилно. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение, платими от ДФЗ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,