Решение № 9583 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15621/2013 г.

Решение № 9583 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15621/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Десислава Анкова срещу решение № 6133/10.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5354/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0047086/08.05.2013 г., издадена от заместник директора на същата дирекция - запечатване на търговски обект "магазин за сувенири", находящ се в гр. Банско на ЕТ "Джовани 98-Георги Лардев"- гр. София, и забрана за достъп до него за срок от един месец на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 187 ЗДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при извършената проверка в търговския обект е установено, че ЕТ "Джовани 98-Георги Лардев" не изпълнява задължението си за редовно издаване на фискални касови бележки съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на съда, че не било установено да е извършено посоченото в заповедта нарушение - снимане с кукер чрез заплащане, както и че неправилно е прието от съда, че действията на проверяващите органи не могат да бъдат изтълкувани по друг начин, освен като съзнателно създаване на обстановка с цел обвинение в извършване на нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да се потвърди заповедта за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). По делото са депозирани писмени бележки от юриск. Анкова. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Джовани 98-Георги Лардев" - гр. София в депозираните по делото писмени бележки я оспорва с искане решението на съда като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0047086/08.05.2013 г., издадена от заместник директора на ТД на НАП - гр. София - запечатване на търговски обект "магазин за сувенири" на ЕТ "Джовани 98-Георги Лардев", находящ се в гр. Банско и забрана за достъп до него за срок от един месец на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 187 ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че не е установено визираното в заповедта нарушение - неиздаване на фискална касова бележка за покупка на услуга "заснемане с кукер" на стойност 1,00 лв. Според съда кукерът е бил поставен пред магазина за сувенири с рекламна цел и не е установено да има под каквато и да е форма указание, че снимането с него следва да се заплаща. Освен това според съда начинът, по който проверяващите са оставили в магазина 1,00 лв., като са обявили това на излизане от него, че парите са за снимка с кукера, представляват действия на проверяващите, които не могат да бъдат изтълкувани по друг начин, освен като съзнателно създаване на обстановка с цел обвинение в извършване на нарушение. Според съда проверяващите не твърдят, че продавачката в магазина е поискала такса за снимка, поради което оставянето на 1,00 лв. е провокативно действие, за да се констатира неиздаването на фискален бон. При неустановена действително извършена продажба, съдът е счел, че при непредлагана и фактически непредоставена услуга, не може да се търси издаването на фискален бон. Обжалваното решение е правилно постановено. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Издаването на касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обекти при получаване на плащане от клиент, да издава такава касова бележка. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство, правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане. При налагането на процесната ПАМ правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано извършено нарушение. При недоказано нарушение, незаконосъобразно е издаването на заповед за ПАМ, поради което правилно административният съд я е отменил. Изложените оплаквания в касационната жалба са неоснователни, тъй като задължение на приходните органи е да установят наличието на извършено нарушение. Касаторът нито пред първоинстаницонния съд, нито в касационната жалба не е оспорил твърдението, изложено в писменото възражение до директора на ТД на НАП, че при проверката в магазина първоначално приходните органи са закупили магнит на стойност 1,00 лв. и на излизане от магазина, са оставили още 1,00 лв., казвайки на продавачката, че е за снимка с кукера. При неустановяване, че такава снимка е направена, т. е. че услугата е извършена, не може да се приеме, че е налице посоченото в заповедта за ПАМ административно нарушение. В този смисъл са свидетелските показания на Лиляна Попова - продавачка в магазина за сувенири в гр. Банско, стопанисван от ответника по касационната жалба, която е описала установената и впоследствие от съда фактическа обстановка. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка по реда на чл. 220 АПК не се установи да са налице сочените от касатора отменителни основния и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,