Решение № 8429 от 3.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10033/2021 г.

Решение № 8429 от 3.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10033/2021 г., I о., докладчик председателят Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", представен от юрисконсулт Д. Петрова, срещу решение № 262/29.07.2021 г. на Административен съд Добрич по адм. д. № 638 по описа за 2020 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01-2600/6151#5 от 28.10.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправя упреци към познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, на която се основава констатацията му за мощността на котела – актив, придобит от адресата на акта с финансова помощ по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи". Изразява убеждение, че приобщените в хода на административното производство доказателства, представени от бенефициента за обосноваване на разхода за котел като допустим за подпомагане, установяват максимална мощност за производство на топлинна енергия от 1800 kWh. Отрича достоверността на цененото от съда заключение на съдебно-техническата експертиза. Настоява, че са установени фактическите основания за издаване на акта, представляващи материални предпоставки за разпоредената с него правна промяна, тъй като капацитетът на инсталацията надвишава мощността по чл. 26, ал. 2 от Наредба № 20/27.10.2015 г. и релевантна е максималната мощност на актива, а не номиналната. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски. С частна жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в предмета на инстанционния контрол е включено и протоколно определение от 24.03.2021 г. на Административен съд Добрич, с което е разпоредено спиране на предварителното изпълнение на акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01-2600/6151#5 от 28.10.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. Ответникът по касация "Екофрут" ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд Добрич АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 231 362.50 лева. Задължено лице е "Екофрукт" ЕООД. С първоинстанционното решение е отменен утежняващият административен акт. По констатациите на съда на "Екофрут" ЕООД е предоставена безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014 – 2020 г. по договор № 08/04/2/0.0.0127 от 16.12.2015 г., сключен от него с ДФЗ. Финансираният проект е "Модернизиране на съществуващо предприятие за плодови нектари и изграждане на нови мощности за замразяване на плодове и сушене на люцерна в ПИ 000086 в землището на с. Зърнево, общ Тервел". Одобрените разходи по проекта са в общ размер 4 213 878. 39 лева, от които одобрената субсидия е 2 106 939. 20 лева. Позиция № 6 от приложение № 1 към договора била променена с Анекс I от 14.03.2017 г., като одобрения по договора котел за производство на топлинна енергия бил заменен с нов работещ с отпадъчна биомаса. Като основание да се иска възстановяване на сумата, представляваща част от отпусната финансова помощ администрацията е възприела несъответствието на инвестицията с изискванията на чл. 26, ал. 2 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., доколкото първоначално одобреният за финансиране актив – котел е заменен с друг с мощност 1 800 кВч, а капацитетът на инсталациите не трябвало да надвишава мощността от 1 мегават. Съдът е концентрирал спора по фактите до характеристиките на котела в контекста на изискванията към капацитета на инсталациите по чл. 26, ал. 2 от Наредба № 20. Обсъдил е представени от производителя на котела "Сутех" ЕООД документи и заключението на СТЕ. Приел е за установено, че номиналната и максималната мощности на котела 1 000 киловата, като това е и мощността по техническите характеристики на котела. Очертал е отликата между понятията киловат и киловатчас, съответно като мерни единици за мощност и за енергия. Съпоставил е информационните източници. Представената от доставчика техническа документация сочела номинална мощност на котела 1 500 киловата и максимална 1800 киловата, но по техническия паспорт на котела, издаден от производителя мощността на котела е 1 000 киловата. Според съда понятието за "номинална топлинна мощност" по Регламент 2015/1189 на Комисията на противоречи на общоприетата дефиниция и на техническата литература. Правните изводи на инстанцията по същество са за издаване на АУПДВ от компетентен орган във формата за действителност и при спазване на административнопроизводствените правила. Мотивирал е отмяната на акта с противоречие с материалния закон. Приел е съжденията на администрацията отнасящи разходите за котела към приложното поле на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредба № 20. Опровергаването на установяването по акта за несъответствие с изискванията на тази разпоредба изключвало материалните предпоставки за възникване на установеното с акта публично държавно вземане. По касационната жалба: Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си. Касационният съдебен състав не споделя правния извод на административния съд за правомерно отнасяне от администрацията на изискванията на чл. 26, ал. 2, изр. последно от Наредба № 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. към актива, чието придобиване е одобрено за финансиране след изменението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с анекса от 14.03.2017 г. Въведеният с разпоредбата лимит на мощността от 1 мегават е за капацитет на инсталациите предмет на инвестициите, за които се предоставя финансовата помощ. По дефиниция инсталацията е система от уреди за извършване на определена работа или процес, съоръжение. Инсталацията е определена като система и в чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 2015/1189 на Комисията от 28 април 2015 година за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на котли на твърдо гориво. Активът котел по анекса от 14.03.2017 г. е един от елементите в системата в модулната конвейерна сушилна линия и дори без специални знания е несъмнен изводът за дължимо изследване на капацитета на инсталацията, който не е по необходимост равен /а по-скоро различен/ от този на отделните елементи в нея. Без твърдение за капацитет на инсталацията оспореният пред АС Добрич административен акт не съдържа фактическо основание, което да е в корелация с правното основание – чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от Наредба № 20/27.10.2015 г. и да е източник на установеното с акта публично държавно вземане. Затова и са неотносими доводите на касатора във връзка с констатациите на съда за мощността на котела като елемент от системата модулна конвейерна сушилна линия, тъй като соченият от него като спорен факт не е правнорелевантен. Преди първоинстанционния съдебен състав сам касаторът не е тълкувал и приложил правилно материалния закон при издаването на АУПДВ с избора си да ограничи проверката за капацитет до мощността на един от елементите от инсталацията. А иначе при мултирежимна работа на котела с ефект върху капацитета на инсталацията е от значение максималният капацитет, тъй като изискването е мощността да не надвишава 1 мегават. Ако изборът на режим зависи от оператор при бенефициента, то не от неговото решение, а от спецификациите на инсталацията се определя спазването на лимита. Те следва да са отразени в анализа на правоспособното лице по чл. 26, ал. 8 във вр. с ал. 2 от Наредба № 20/27.10.2015 г. Останалите решаващи изводи на първоинстанционния съд се възприемат от касационния съдебен състав и съдът препраща към мотивите на обжалваното решение /вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. По частната жалба: Частната жалба е недопустима. Предоставената с обжалваното определение защита чрез спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалния административен акт обезпечава оспорването му чрез препятстване на наредената с него правна промяна до приключване на съдебния контрол за законосъобразността му. С касационното съдебно решение са изчерпани редовните способи за съдебен контрол върху акта на администрацията. Отмяната на акта има конститутивно действие и поражда правни последици от момента на издаването му. Това лишава от правен интерес защитата срещу определението за спиране на предварителното изпълнение на ИАА, доколкото жалбата срещу съдебния акт не е спряла изпълнението му /вж. чл. 233, ал. 1 АПК/, спирането на изпълнението следва по необходимост издаването на административния акт, а отмяната на акта ретроагира. Частната жалба следва да бъда оставена без разглеждане, а образуваното по нея дело да бъде прекратено. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 3 000 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение