Решение № 10271 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6044/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на „Беа“ ЕООД, подадена чрез адвокат В. Пиргозлиева, против Решение № 332/13.03.2026 г., постановено по административно дело № 208/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 466/22.05.2025 г. на Заместник-кмета на Община Севлиево, разпореждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, на процесуалните правила и немотивираност, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. Ответната страна, Заместник - кметът на Община Севлиево се представлява от адвокат М. Мотева, която оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Габрово е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е наредено на „Беа“ ЕООД да премахне строеж, представляващ „Пристройка към заведение за хранене в сграда с [идентификатор]“ в поземлен [имот номер] по КККР на гр. Севлиево. Строежът е квалифициран от органа като незаконно изграден без разрешение а строеж, непопадащ под приложното поле на § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, с посочен адресат „Беа“ ЕООД в качеството му на собственик на имота, който е и възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, след подробен анализ на събраните доказателства, извършени правилни фактически установявания и възприети правни изводи, които са обосновани и съответни на закона. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и предвид изслушаното заключение по съдебно - техническата експертиза, първостепенният съд правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и е отговорил на възраженията на оспорващия, част от които се поддържат и пред настоящата инстанция. Възприетите от съда правни изводи относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон при издаване на заповедта напълно се споделят от касационния съд. От фактическа страна по делото е установено, че в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Севлиево, собственост на касатора, е изградена пристройка към заведение за хранене, представляваща строеж с размери приблизително 15,50 м на 3,50 м. Същата е изпълнена с метална носеща конструкция, покрив и странични ограждащи стени от термопанели и остъкляване от западната страна, като е приобщена към съществуващата търговска зала и увеличава площта ѝ. При извършената от служители на общинската администрация проверка, обективирана в констативен акт № 8/13.05.2025 г., е установено, че за процесния строеж не са представени строителни книжа и не е издадено разрешение за строеж. Тези констатации се подкрепят от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. При така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за квалифициране на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона. Липсата на издадено разрешение за строеж, когато такова се изисква, представлява самостоятелно основание за незаконност по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В производството по чл. 225а ЗУТ административният орган следва да установи съществуването на строежа, неговата индивидуализация, категорията му и наличието на някоя от законовите хипотези на незаконно строителство. В случая тези обстоятелства са установени по несъмнен начин от административната преписка и събраните в съдебното производство доказателства. Неоснователно е оплакването за необоснованост на съдебното решение поради необсъждане на противоречие в констатациите на административния орган относно ползването на заведението и отклоненията от строителните книжа. От съдържанието на констативния акт и на оспорената заповед се установява, че правно релевантното нарушение, послужило като основание за разпореденото премахване, е изграждането на описаната пристройка без разрешение за строеж. Констатациите относно ползването на заведението и спазването на условията за въвеждане в експлоатация имат различен предмет и не променят фактическото и правното основание на заповедта. От административния акт и предхождащия го констативен акт се установяват както конкретният строеж, така и обстоятелството, че за него не е издадено разрешение за строеж. Не е налице противоречие, което да препятства адресата да разбере основанието за издаване на заповедта или да ограничава възможността му да организира защитата си. Правилно първоинстанционният съд е приел, че издадените за други строежи в имота разрешения за строеж и удостоверения за въвеждане в експлоатация не доказват законността на процесната пристройка. По делото са представени строителни книжа за различни обекти, изграждани в имота през периода от 2009 г. до 2023 г., но наличието на тези документи не е достатъчно, за да се приеме, че строежът, предмет на настоящия спор, е изпълнен въз основа на тях. Правното действие на разрешението за строеж се определя от неговия предмет и от одобрените инвестиционни проекти, към които то се отнася. Разрешението не може да бъде тълкувано разширително по начин, който да обхване строителни работи или обекти, непредвидени в него и одобрените проекти. Съдът е обсъдил представените строителни книжа и правилно е приел, че същите не се отнасят до пристройката, предмет на заповедта. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чл. 148, ал. 7 ЗУТ като основание да се приеме, че издаването на последващи разрешения за строеж за други обекти в имота препятства установяването и премахването на процесната пристройка. Посочената разпоредба установява ограничение при издаването на разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, по отношение на лицето, извършило незаконното строителство, до премахването или узаконяването му при предвидените в закона условия. От тази разпоредба не следва, че издаването на разрешение за строеж за друг обект в същия имот има правопогасяващо действие по отношение на правомощията на административния орган да установи и премахне незаконен строеж. Законът не свързва с издаването на разрешения за други обекти фикция за законност на вече съществуващи в имота строежи, като разрешенията за строеж и удостоверенията за въвеждане в експлоатация на други строежи не могат да заместят необходимите строителни книжа за предметната пристройка. Неоснователни са доводите за нарушение на принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Издаването на разрешения за други строежи и липсата на констатации при предходни проверки не представляват конкретно и безусловно уверение на компетентен орган относно законността на процесния обект. Бездействието на администрацията не замества изискуемите строителни книжа и не препятства установяването и премахването на незаконен строеж при наличие на законовите предпоставки. Самото съществуване на пристройката към определен момент, включително отразяването ѝ в геодезическо заснемане, не доказва законосъобразното ѝ изграждане. Геодезическото заснемане има значение за установяване на фактическото положение и пространствените характеристики на обектите, но не замества разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. На следващо място и след анализ на всички събрани по делото доказателства, правилно е установен периодът, в който е извършен строежът, а именно след 2011 г., който изключва приложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Правилен е и изводът, че заповедта е адресирана до надлежния правен субект. От доказателствата по делото се установява, че „Беа“ ЕООД е собственик на поземления имот, в който се намира процесната пристройка. Съгласно чл. 225а, ал. 5 и 6 ЗУТ правните последици от принудителното премахване на незаконния строеж са свързани с извършителя и възложителя, а при наличие на предвидените в закона предпоставки адресат на заповедта може да бъде и собственикът на строежа. Обстоятелството, че при проверката е присъствал представител на наемателя, посочен като извършител на строителството, не изключва само по себе си възможността собственикът да бъде адресат на заповедта. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон и при съобразяване на всички събрани доказателства, които са анализирани задълбочено. Постановения съдебен акт и съобразен с изискванията на чл. 172а АПК, както и е обоснован, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Севлиево следва да се присъдят сторените в хода на касационното съдебно производство разноски, които са в размер на 768 евро за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,