Решение № 11633 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Хусейн, гражданин на Ирак против решение 260/10.04.2023г., постановено по адм. дело 288/2023г. на Административен съд Хасково, с което е потвърдено решение 3347/16.02.2023 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Наведени са възражения за неправилност на съдебното решение поради неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение. Ответната страна заместник- председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ чрез процесуален представител - юрисконсулт Георгиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява становище за неоснователност на същата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Х. Хусейн, гражданин на Ирак, срещу решение 3347/16.02.2023г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Въз основа данните от събраната административна преписка, първоинстанционния съд приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и направил извод, че решението е издадено от компетентен орган, в писмена форма, отговаряща на изискването за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, както и че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. След извършена проверка на материалната законосъобразност на атакувания акт е приет за правилен извода на административния орган за липса на материалноправни предпоставки по чл. 8, ал.1 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, респективно хуманитарен такъв. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че не може да се установи наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на Х. Хусейн, поради безогледно насилие в резултат на въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставените от ДАБ при МС справки за ситуацията в Република Ирак е направен извод, че не се разкрива наличието на безогледно насилие, достигащо до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност на цивилно лице, върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия. Установено е, че по отношение на чужденеца не е установен специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалнто положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщането му. Първоинстанционния съд е обосновал извода, че не са налице хипотезите на чл. 8, ал.9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Предвид посоченото, съдът е приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. Правилно Административен съд - Хасково, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Видно от доказателствата по делото, чужденецът не съобщава да е бил заплашван или преследван, единствените твърдения за заплаха са свързани с упражняваната от чужденеца професия - полицай на границата. Правилен е изводът на съда, че бежанската история на Х. Хусейн , съпоставена с представените документи е вътрешнопротиворечива, поради което не може да се приеме за относима при преценка на основанията за предоставяне на закрила, тъй като липсват данни, които да водят до извода, че се отнасят до акт на преследване по реда на ЗУБ. Въз основа на посоченото следва да се приеме, че изнесените факти от Х.Хусейн не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Жалбоподателят не навежда твърдения за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и за риск от бъдещо такова. Не се установява в страната му по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Х.Хусейн, за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните и твърденията, съдържащи се в интервюто на чужденеца, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история на касатора не се установява същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт, позовавайки се на представената справка. Пред настоящата съдебна инстанция е представена актуална справка от вх. Цу-1379/13.09.2023г., която потвърждава липсата на вътрешен или международен въоръжен конфликт и към момента. В настоящия случай следва да бъде обсъдено решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Х.Хусейн не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател, че административния съде постановил съдебния акт единствено въз основа на представена справка. Настоящият състав счита, че представената справка съдържа информация за страната на произход на чуждия гражданин. Същата е изработена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, от длъжностни лица в кръга на службата им и отразяват, посочвайки стриктно източника на информация, актуалната политическа и икономическа обстановка в съответната "страна по произход" на кандидатстващия за статут по ЗУБ. Справката представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и съставлява годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по този закон и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая това не е сторено. Чуждия гражданин пред административния съд не е депозирал искане за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае установената информация за държавата му на произход, съответно да заяви липса на конкретна информация. Въз основа на което следва да се приеме, че административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора и напълно точно е приложил материалния и процесуалния закон, противно на твърдението на касационния жалбоподател. Видно от мотивите на съдебното решение, административния съд е извършил анализ на представената справка, въз основа на което обосновано е достигнал до извода, че не следва да сриеме, че е налице въоръжен конфликт и обстановка в страната усложнена до такава степен, че да предпоставя предоставянето на международна закрила на гражданите на тази държава. Неотносим е последният релевиран от касационния жалбоподател довод отнасящ се до приложното поле на чл.9, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, тъй като нито в съдебното решение, нито в административния акт е извършен анализ на възможността за вътрешно разселване на чуждия гражданин. Поради всичко изложено, като е приел решението на зам.-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,