Решение № 10559 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1198/2013 г.

Решение № 10559 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1198/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново моли да бъде отменено решение № 638/11.12.2012 г. по адм. д. № 517/2012 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № 061102709/07.02.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 189,38 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Снепла" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 061102709/07.02.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 189,38 лв. за периода м. 4 и 5.2011 г. по 4 бр. фактури на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Едната фактура е с предмет вноска по лизингов договор, а останалите са с предмет доставка на дизелово гориво. Съдът е приел, че ревизираното лице има сключен лизингов договор с "Интерлийз ауто" ЕАД с опция за изкупуване на автомобил "Ситроен С 4", регистриран в КАТ като товарен, предвид сертификат за съответствие № 1, както е определен от производителя. Дружеството е ползвало частичен данъчен кредит по спорните фактури. Съдът е приел, че автомобилът е осчетоводен като актив на лизингополучателя и се използва за икономическата дейност на дружеството. Съдът правилно се е позовал на решението по дело С-118/11 на СЕС, според което ползваният по лизингов договор автомобил е нает дълготраен актив и щом се използва за икономическата дейност на лицето за извършване на облагаеми доставки за него възниква право на приспадане на данъчен кредит по лизинговите вноски. Съдът е разпитал незаинтересувана свидетелка, която е дала показания, че автомобилът се използва от дружеството за доставка на материали до базата в с. Гложене, където работи свидетелката. За да уважи жалбата съдът е приел за безспорно обстоятелство фактът, че автомобилът е осчетоводен като дълготраен актив и е включен в имуществото на предприятието. Констатации в РД и РА относно осчетоводяване на автомобила като дълготраен актив на ревизираното лице не са направени. Не е представена и сметка 205 - транспортни средства, от която би могло да се направи такъв извод. В приложените оборотни ведомости също не е показано какви са записванията по сметка 205, поради което изводът на съда, че автомобилът е осчетоводен като дълготраен актив е необоснован. Съдът следваше да укаже на страните по чл. 171, ал. 4 АПК да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се изпълни задължението по чл. 171, ал. 4 АПК и да се съберат доказателства как е осчетоводен автомобилът от ревизираното лице. Разноските следва да се определят от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,