Решение № 5879 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12521/2013 г.

Решение № 5879 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12521/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мега Сайн" АД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Сан Стефано" № 51, ет. 5, против решение № 1382 от 17.06.2013 г. по адм. дело № 3420 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписанията, дадени с протокол за извършена проверка с изх. № 2648 от 5.08.2012 г. на старши инспектор и инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив, потвърдени с решение от 9.10.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив са задължителните предписания, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив с протокол за извършена проверка с изх. № 2648 от 5.09.2012 г. (л. 30), потвърдени с решение от 9.10.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с които на "Мега Сайн" АД, гр. Пловдив, е предписано следното: 1. В съответствие с изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ да изплати начислените трудови възнаграждения на Маргарита Георгиева Баева - счетоводител - за 2012 г., а именно: за месеците от януари до юни - по 258.69 лв. месечно, за месец юли - 321.39 лв.; 2. В съответствие с изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ да изплати начислените трудови възнаграждения на Маргарита Георгиева Баева - счетоводител - за всички месеци на 2011 г. в размер на 258.69 лв. за всеки един от тях; 3. В съответствие с изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ да изплати начислените трудови възнаграждения на Маргарита Георгиева Баева - счетоводител - за всички месеци на 2010 г. в размер на 264.06 лв. за всеки един от тях. Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). От приложения в административната преписка трудов договор № 3 от 13.11.2009 г. се установява, че между "Мега Сайн" ООД, гр. Пловдив, като работодател и Маргарита Георгиева Баева от гр. Бургас като служител е възникнало трудово правоотношение на основание чл. 111 от КТ за изпълнение на длъжността "счетоводител" при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 330 лв. Производството по чл. 404 от КТ е инициирано от сигнал вх. № 0058-7980/6.08.2012 г., подаден от Маргарита Георгиева Баева след прекратяване на трудовото правоотношение със заповед на "Мега сайн" АД от 25.07.2012 г. В списъка на страните, представен от административния орган съобразно процесуалното му задължение по чл. 152, ал. 3 от АПК, Маргарита Георгиева Баева е посочена като страна в производството по издаване на акта. Съдът не се е произнесъл с акт по чл. 154 от АПК за конституиране на страните по делото и не е призовал Маргарита Георгиева Баева като заинтересовата страна, за която оспореният акт е благоприятен. Вместо това я е допуснал до разпит като свидетел за установяване на твърдяното отрицателно обстоятелство, че не е получавала договорените с трудовия договор и начисляваните по ведомости възнаграждения. В нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК съдът не е отчел личната заинтересованост на Маргарита Георгиева Баева, а е кредитирал дадените от нея показания като обективни и непротиворечиви. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ представлява принудителна административна мярка, която се прилага по отношение на работодателя при установен случай на нарушение на трудовото законодателство. В разглеждания случай работодателят е възразил срещу подадения сигнал за нарушение на трудовото законодателство с твърдение, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ и е платил на Маргарита Георгиева Баева уговорените трудови възнаграждения за извършената работа. Във ведомостите за заплати липсва подпис на служителя, защото местоработата му е била в гр. Бургас и плащането е било извършвано по електронен път. Това обстоятелство в оспорения акт не е изложено и коментирано, макар то да е било известно на контролните органи (становище на ст. инспектор Петранка Николова). В потвърдителния административен акт е прието, че представените от работодателя счетоводни документи (касова книга, част от годишния финансов отчет, годишни данъчни декларации) не удостоверяват по безспорен начин изплащането на трудовите възнаграждения. В съдебното производство в подкрепа на твърдяното обстоятелство жалбоподателят "Мега Сайн" АД е представил издадените на Маргарита Георгиева Баева служебни бележки по чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ за придобития облагаем доход от трудовото правоотношение и подадените от бившата счетоводителка годишни данъчни декларации. Представени са протоколи за възстановяване № 1101025/2011 г. и № 1201877/2012 г., в които органите на ТД на НАП са констатирали декларирани от Маргарита Георгиева Баева доходи от възнаграждения по трудово правоотношение с "Мега Сайн" АД за 2010 г. и 2011 г. Гореустановените обстоятелства сочат, че между "Мега Сайн" ООД и Маргарита Георгиева Баева съществува гражданскоправен спор, който не може да бъде разрешаван по пътя на чл. 404 от КТ с прилагане на принудителни административни мерки или в съдебноадминистративното производство по оспорване на издадените задължителни предписания. При неустановено по безспорен начин неизплащане в законния срок от страна на работодателя на договорените трудови възнаграждения наложената поправителна принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е незаконосъобразна. В случая от съществено значение е и обстоятелството, че административното производство по чл. 404 от КТ е започнало след прекратяване на трудовото правоотношение. В преобладаващата съдебна практика е възприето становище, че Инспекцията по труда не може да разрешава имуществени спорове между работници и работодатели по прекратени вече трудови правоотношения (решение № 15296 от 3.12.2012 г. по адм. дело № 10659/2012 г. на ВАС, VI отд., решение № 8519 от 13.06.2012 г. по адм. д. № 1770/2012 г. на ВАС, VI отд., решение № 6583 от 15.05.2013 г. по адм. д. № 1628/2013 г. на ВАС, VI о. и др.). Оспорените принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са приложени в нарушение на материалния закон, поради което подлежат на отмяна. Постановеното първоинстанционно съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде уважена, както също и искането за разноски за двете инстанции, които при непредставен списък се присъждат в установения от съда размер от 75 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,