Решение № 576 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2016 г.

Решение № 576 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - В. против решение № 753/7.04.2016 г., постановено по адм. д. № 2983/2015 г. по описа на Административен съд -В., с което частично е отменен Ревизионен акт № Р-03001714001775-091-001/16.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 425/7.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС - В. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ "В. М." чрез процесуалния с представител адв. Славов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС- В. е бил Ревизионен акт № Р-03001714001775-091-001/16.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 425/07.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за д. п. 05, 06, 08, 09, 11 и 12.2010 г. и за д. п. 12.2012 г. във връзка с констатации за липса на реално осъществени доставки в общ размер 36 626,67 лева и лихви в общ размер 10 610,70 лева, както и задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. в размер съответно на 1550,35 лева и лихви 494,28 лева, и 1865,42 лв. и лихви 403,45 лв. и допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 11 594,27 лв. и лихви 5 379,06 лв. и за 2012 г. в размер на 22 331,16 лв. и лихви 6 777,25 лв. С решението си първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по издадени фактури от "Немесис груп" ООД и са установени задължения за ДДС за д. п. 12.2012 г. в размер на 29 774,88 лева и 7 318,99 лихви, задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 1550,35 лева, ведно с лихви в размер на 494,28 лева и за 2012 г. в размер на 1865,42 лева и лихви в размер на 403,45 лева до датата на ревизионния акт, задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. за размера над 48 063,06 лева, от които за внасяне 11 040,74 лева и съответните им лихви, задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. и съответните им лихви и задължения за лихви за невнесени авансови вноски по чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ, вр. чл. 83 от ЗКПО за 2012 г. за размера над 1047,48 лева, като е отхвърлил жалбата на търговеца против РА, в останалата му обжалвана част. За установеното с ревизионния акт задължение по ЗДДС във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Немесис груп" ООД съдът е приел, че от представените при ревизията доказателства и от констатациите в издадения на доставчика РА и РД се установява, че РЛ законосъобразно е упражнило право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Немесис груп" ООД, поради което е отменил РА в тази му част. Относно установеното задължението по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. първоинстанционният съд е възприел като законосъобразна извършената корекция в увеличение на финансовия резултат със счетоводните разходи за амортизация. Приел е, че правилно е преобразуван в увеличение данъчния финансов резултат с отчетната стойност на наличните в края на 2011 г. количества пшеница и слънчоглед, като размера на продукцията, реализирана през 2012 г. съобразно заключението на вещото лице е изчислен на 58 703.85 лв., а не както е прието при ревизията 62 394.02 лв. Определените с РА задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и задължения по ЗДДС за 2012 г. са отменени, поради това, че е приет за неправилен извода за неосчетоводени приходи от продажби. Според съда неправилно с РА са установени и задълженията за ДДФЛ по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. вследствие на установени превишения на разходите над приходите вследствие на съпоставка на направени разходи от съпрузите с доходите на семейството, тъй като са включени единствено доходите на съпругата, като в приходната част не фигурират доходите на съпруга. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно частично е отменен ревизионния акт. Според настоящият състав съвкупната преценка на събраните доказателства - фактури, доказателства за извършено плащане по банков път, аналитични регистри по сч. сметка 411, 702, 503, 304, 401, свидетелство за регистрация на МПС Trica /цистерна/, удостоверение за одобрение на ППС, трудови договори, инвентарна книга сочат, че доставките на дизелево гориво, фактурирани от "Немесис груп" ООД са реално извършени. Дизеловото гориво е транспортирано от "Немесис груп" ООД до ревизираното дружество със собственото МПС цистерна. За предходен доставчик е посочен "Астра ойл" ООД. Доставчика е издал на ревизираното дружество три фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 от ЗДДС. С оглед гореизложеното обосновано е приел съдът, че жалбоподателят е представил доказателства, които обосновават правото му на ползване на данъчен кредит по издадените 3 бр. фактури, от доставчика "Немесис груп" ООД. Правилно е приел съда, че материалната и кадрова обезпеченост на доставчика е несъществен аргумент, на който приходните органи основават тезата си. В подкрепа на изложеното дотук касационният съд съобразява и се позовава на даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка /макар и за услуги/ е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. Правилно съдът е отменил и установените с РА задължения за ДДФЛ по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г., както и задълженията за лихви за невнесени авансови вноски за 2012 г. Органите по приходите са извършили съпоставка на направените от съпрузите разходи с доходите на семейството, но неправилно са включили единствено доходите на съпругата и някои негови доходи от сдружение, в което той участва, вследствие на което е установено превишения на разходите над приходите. Както правилно е посочил съдът единствените събрани в хода на ревизията доказателства са приобщените, събрани при ревизията на съпругата доказателства за извършени разходи за придобити недвижими имоти, разходи за комунални услуги, данъци, такси и вноски по съответната банкова сметка, без да се вземат предвид доходите на ревизираното лице от дейността му като ЕТ "В. М.". Относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. за размера над 48 063.06 лв. съдът е възприел заключението на съдебно счетоводната експертиза, приета без възражения от страните. Експерта е установил, че към края на 2011 г. са били налице количества пшеница и слънчоглед, поради което съдът е приел, че извършената корекция в увеличение на финансовия резултат със счетоводните разходи за амортизации и констатираното несъответствие на отразената в разход отчетна стойност на продадена продукция е законосъобразна. Отчетната стойност на продукцията, реализирана в следващия отчетен период, но отписана през 2011 г. е изчислена от експертизата в размер на 58 703.85 лв. Правилно съдът е отменил определените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. и ДДС за м. 12 2012 г. Изводите за реализирани количества продукция, приходите от които не са отчетени органите по приходите основават единствено върху даннните от годишната оборотна ведомост и баланса към 31.12.2012 г., в които счетоводната сметка за отчитане на продукцията е нулево салдо. Въз основа на оборотите по сметка 303 през 2012 г. е формиран извода, че крайното салдо по сметката би следвало да е 13 240 кг слънчоглед и 344 713 кг пшеница. За да приемат, че продукцията е изцяло реализирана, органите по приходите са събрали данни от дневниците за продажби на търговеца за 2013 г., от които е установено че фактурираните стоки са единствените реколта 2013 г. Гореизложеното не кореспондира нито със събраните доказателства нито със заключението на съдебно счетоводната експертиза, назначена и приета без възражения от страните, която установява наличие на технически грешки при заприхождаването на наличности на продукция към края на 2012 г. Вещото лице задълбочено е изследвало всички счетоводни записвания, не само оборотите по сметка 303, като е сравнило добитите количества със средните добиви на съответната култура в района и е посочило, че действително се касае за техническа грешка при отразяване на количеството, тъй като от обработваните от търговеца площи не е възможно получаване на заприходения добив. Правилно е приел съда, че с оглед допусната техническа грешка не може да се възприеме предположението на приходните органи, че става въпрос за реализирани количества, приходите от които не са отчетени. В случая освен анализ на счетоводните регистри на търговеца, в РА и РД не се съдържат никакви други обстоятелства, които да говорят за неотчетени продажби - данни от насрещни проверки, инвентаризации и други. С оглед на изложеното, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" В. се явява неоснователна. Разноски: С оглед изхода на спора на ЕТ "В. М." като ответник по касация следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 4200 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, договор за процесуално представителство и фактура № 929/21.11.2017 г. за заплатен адвокатски хонорар по банков път. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,