Решение № 12084 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2018 г.

Решение № 12084 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Враца срещу решение № 210 от 23.05.2018 г. постановено по административно дело № 169 по описа за 2018 г. на Административен съд - Враца (АС - Враца). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че решението в оспорваната му част съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посоченото правно основание на чл. 4, ал. 4 от Закона за управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), само по себе си не е основание посоченият разход да не бъде признат за допустим. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който води до материална незаконосъобразност на акта. Сочи, че към момента на одобряване на лицата, посочени в т. 2. 1. от решението за лични асистенти, същите са отговаряли на изискванията и разходите за техните възнаграждения и осигуровки, са допустими. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ, конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона, се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Никъде не се споменава за указателни писма, подписани от министъра на труда и социалната политика. Отделно първоинстанционния съд не е взел предвид, че указателните писма на МТСП са от месец февруари, а разходите, които не се верифицират, са за месец януари. Предвид изложените аргументи прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, за които представя списък. Ответникът – Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП "РЧР") в Министерство на труда и социалната политика изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Първоинстанционното производство е образувано след връщане на делото за ново разглеждане с Решение № 3388/16.03.2018 г. по адм. д. № 14200/2017 г. по описа на ВАС, седмо отделение и отмяна на решение № 381 от 26.10.2017 г., постановено по адм. дело № 551 по описа за 2017 г. на Административен съд – Враца, в частта, с която е отменено решение за верификация на постъпило междинно плащане № BG05M9OP001-2. 002-0190/20 от 10.07.2017 г. на ръководителя на УО на ОП "РЧР" 2014 – 2020, в частта му по пункт 2. 1., с която на община Враца е отказано верифициране на сума в размер на 6 632, 00 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, и в частта, с която община Враца е осъдена да заплати на Министерството на труда и социалната политика деловодни разноски в размер на 200, 00 лв. С обжалваното решение съставът на АС - Враца е отхвърлил жалбата на Община Враца против т. 2. 1. от Решение за верификация на постъпило междинно плащане рег. № BG05M90P001-2. 002-0190/20 от 10.07.2017 г. на заместник-министъра на труда и социалната политика и ръководител на УО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. За да постанови решението си, съдът е изложил, че между Заместник-министъра на труда и социалната политика, като Ръководител на УО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и Община Враца е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG05M90P001-2. 002- 0190-С02 за изпълнение на проект "Предоставяне на интегрирани социално- здравни услуги в община Враца" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020. В рамките на изпълнението на този проект, от Община Враца е изпратено искане за междинно плащане № 5, регистрирано чрез системата ИСУН на 20.04.2017 г., касателно периода 1.11.2016 г. - 28.02.2017 г. Общата стройност на финансовите разходи съгласно финансовия отчет възлиза на 194 479, 74 лева, каквато е и стойността на исканите средства. От представените разпечатки от ИСУН относно кореспонденцията между бенефициера и УО, съдът е установил, че на 13.01.2017 г. УО е изискал от Община Враца справка за индикатори, касаеща броя деца с 90 и над 90% вид и степен на увреждане, включени в проекта, получаващи услуга "личен асистент", "домашен помощник" или "социален асистент". На 16.01.2017 г. от Община Враца е отговорено, че се предоставя само социалната услуга "личен асистент" на 23 деца с 90 и над 90% вид и степен на увреждане. На 22.02.2017 г. УО е изпратил на бенефициера становище на УО относно разходите за възнаграждение на лични асистенти, социални асистенти и домашни помощници на деца с 90 и над 90% вид и степен на увреждане. Видно от писмото, отправено до всички общини, бенефициери по схема "Независим живот", в същото е разяснено, че в приетия и обнародван Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. са налице изменения в държавната политика в областта на отпусканите месечни помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания. Конкретно са посочени законови разпоредби и тяхното съдържание, предвид което считано от 1.01.2017 г. родителите на деца с 90 и над 90% вид и степен на увреждане ще получават месечна добавка с финансиране от националния бюджет, дублираща дейностите, предоставяни в домашна и семейна среда с осигурено финансиране от ЕСФ по схемата "Независим живот". Предвид законодателните изменения и с цел недопускане на двойно финансиране УО на ОП РЧР е уведомил всички бенефициери, че деца с 90 и над 90% вид и степен на увреждане след 1.01.2017 г. са недопустими за финансиране по схема "Независим живот" за грижи, предоставяни в домашна и семейна среда, например "личен асистент", "домашен помощник" или "социален асистент". На 13.06.2017 г. във връзка с внесеното искане за пето междинно плащане УО е поискал допълнителна информация от Кмета на Община Враца. На 10.07.2017 г. е издадено оспореното в първоинстанционното производство решение, в т. 2. 1 от което е определен общ размер на верифицираните средства от 6632. 00 лева, представляващ сума за изплащане на възнаграждения и дължими осигуровки за м. януари 2017 г. на доставчици на социални услуги, поименно изброени. Към административната преписка са приложени трудовите договори и останалите документи на лицата, назначени за личен асистент по проекта. Въз основа на горното съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 29, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерство на труда и социалната политика и въз основа на заповеди № РД 01-362 от 17.05.2017 г. и № РД 01-365 от 18.05.2017 г. на министъра на труда и социалната политика. Приел е, че актът е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е посочил, че макар фактическите и правни основания за издаване на акта да са пестеливо изложени, от тях може да се направи извод каква е действителната воля на административния орган. След анализ на разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и ал. 2, чл. 58, ал. 2 и чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, както и на чл. 22, ал. 2 от Наредба № Н-3, съставът на АС Враца е обосновал извод за законосъобразност на административния акт в обжалваната му част, независимо, че тези правни норми не са посочени като основание за издаването му. От мотивите на акта е видно, че претендираните разходи са в нарушение на приложимото право на ЕС и българското законодателство, тъй като противоречат на нормата на чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца, в сила от 01.01.2017 г. В тази разпоредба се предвижда специален размер на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане от 90% и над 90%, като грижа и подкрепа в домашна и семейна среда, която се изплаща от бюджета на страната за 2017 г. За такава грижа и подкрепа са и заявените за верифициране разходи за заплащане на възнаграждения и осигуровки на "лични асистенти" за деца с посочените по-горе увреждания. При така констатираното, според съда, за една и съща грижа ще се получат две плащания - едното по проект "Предоставяне на интегрирани социално-здравни услуги в Община Враца" и второто, от държавния бюджет, което е недопустимо съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ. За неотносимо към предмета на спора е прието обстоятелството дали към датата на подаване на документите по петото искане за междинно плащане предоставящите грижата лица са получили дължимите суми от държавния бюджет. Решението е неправилно. Доводът на касатора, че административният акт в частта му по т. 2. 1. е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, е обсъден подробно в мотивите на решение № 3388/16.03.2018 г. по адм. д. № 14200/2017 г. по описа на ВАС, като съдът изрично е приел, че административният акт в тази му част не страда от порок във формата. Касационната инстанция, след анализ на съдържанието на решение за верификация на постъпило междинно плащане № BG05M9OP001-2. 002-0190/20 от 10.07.2017 г. на ръководителя на УО на ОП "РЧР" 2014 – 2020, е установила, че в пункт 2. 1. от същото са посочени фактически основания за издаването му, посочена е правна разпоредба от ЗУСЕСИФ, която УО е приел като основание за недопустимост на предявения за плащане разход, доколко обаче посоченото правно основание е съответно на материалния закон и отговаря на фактическата обстановка, е въпрос на материална законосъобразност. В обжалваната част на административния акт, като фактическо основание за отказ от верификация е посочено дублиране на финансирането на дейностите, предоставяни в домашна и семейна среда като личен асистент, социален асистент или други сходни услуги с осигурено финансиране от Европейския социален фонд по схема "Независим живот" с осигурено с промяна на чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейните помощи на деца финансиране от националния бюджет посредством месечна добавка за родителите на деца с 90 и над 90 % вид и степен на увреждане. Посочено е също, че разходите се приемат за недопустими с цел недопускане на двойно финансиране. На следващо място УО е посочил и избраното от него правно основание за отказ от верификация, а именно чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Според цитираната разпоредба безвъзмездната финансова помощ не се предоставя за финансиране на разходи, които вече са финансирани със средства от ЕСИФ или чрез други инструменти на Европейския съюз в съответствие с чл. 65, параграф 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, както и с други публични средства, различни от тези на бенефициента. Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Правно основание за отказа да се признаят направените по проекта разходи за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ органът не сочи в акта си. Противно на приетото от първоинстанционния съдебен състав, настоящият съдебен състав приема, че е недопустимо съдът да определя правните основания за издаване на обжалвания административен акт. Посоченото от органа правно основание на чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ не представлява правно основание за отказ за верификация. Разбира се, би могло дублирането на финансирането на дейностите в съответствие със законовата забрана на чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ да обоснове наличието на някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, но органът не е определил твърдяното нарушение на чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ коя от хипотезите на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ счита, че осъществява. Следователно, административният акт в обжалваната му част няма годно правно основание, въз основа на което органът отказва верификация на процесните разходи. Липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен, защото не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. В случая липсата на годно правно основание прави оспорения акт материално незаконосъобразен, тъй като не е налице пълна липса на правни основания, за да се приеме, че е нарушено изискването за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а сочените за правни основания разпоредби не са годни да постигнат разпореденото. На следващо място следва да бъде отбелязано, че административният орган не е доказал наличието на допуснато двойно финансиране на заявените с искането за междинно плащане дейности. С изменението на разпоредбата на чл. 8д, ал. 1 във вр. с ал. 5, т. 2 от Закона за семейните помощи за деца от 2017 г., Държавен вестник бр. 98/2016 г., в сила от 01.01.2017 г., е предвидено родителите на деца с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане, да получават месечна добавка, с финансиране от националния бюджет на дейностите предоставяни в домашна и семейна среда като личен асистент, социален асистент или други сходни услуги. Получаването на тази месечна помощ обаче не се получава автоматично с влизане в сила на изменението в ЗСПД от 01.01.2017 г. Механизмът за получаване на тази помощ е създаден едва с изменението на Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, ДВ бр. 34 от 28.04.2017 г., като в чл. 24а, ал. 4 от Правилника изрично е предвидено, че месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено заявлението декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца.