Решение № 627 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13906/2017 г.

Решение № 627 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13906/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мегозор" ООД – гр. Варна срещу решение № 1484/26.09.2017 г. по адм. дело № 567/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ - 1179/18.11.2016 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), от орган по приходите при Община Несебър, В ЧАСТТА, с която на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, за периода 2011 г. - 2015 г., в общ размер от 1 183, 65 лева, от които 885, 60 лева главница и 298, 05 лева лихва. Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел за доказано реалното изпълнение на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както по отношение на територията на община Несебър, така и в района на местонахождение на имота на дружеството. Счита, че не е доказано, че местност "Кавак дере", където се намира имотът, попада в обхвата на представените по делото заповеди на кмета на община Несебър по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Претендира разноски по делото. Ответната страна – Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС - Бургас, В ЧАСТТА с която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД в частта, с която са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер, както следва: за 2011 г. – 216 лева, за 2012 г. – 162 лева, за 2013 г. – 162 лева, за 2014 г. – 172, 80 лева, за 2015 г. – 172, 80 лева или общо за периода 885, 60 лева, ведно с дължимата лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта, в размер на 298, 05 лева (изчислена с лихвен калкулатор на НАП). Първоинстанционният съд е приел за установено, че дружеството се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Обзор, Община Несебър, в местността "Кавак дере", с идентификатор 53045.503.269 с площ от 683. 00 кв. м., с начин на трайно ползване "за друг вид озеленени площи", с трайно предназначение - урбанизирана територия, съобразно представения нот. акт. № 140, вх. рег. № 1516, том VІ, дело № 1335 от 13.03.2008 година на Служба по вписванията - Несебър. Не се спори, че дружеството е подало декларация по чл. 17 ЗМДТ, вх. № 1524 от 04.08.2011 г., в която е декларирана земя с отчетна стойност 108 000. 00 лева и дата на придобиване 13.03.2008 г. Представена е и декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 57390 от 19.05.2010 година, в която са посочени характеристиките на имота. По делото са представени писмени документи отнасящи се до определянето на такса битови отпадъци за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., както следва: Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Несебър, изменена и допълнена с решения на Общински съвет-Несебър, касаещи процесния период 2011 г. - 2015 г. Заповеди на кмета на Община Несебър, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с които са определени районите на територията на Община Несебър, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната процесна година ще се извършват услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, ведно с приложения към тях, в които са определени границите на тези райони, а именно: № 1918 от 28.10.2010 г. за 2011 г., № 1651 от 28.10.2011 г. за 2012 г., № 1589 от 30.10.2012 г. за 2013 г., № 1216 от 30.10.2013 г. за 2014 г. и № 2189 от 31.10.2014 г. за 2015 г. Представени са и препис-извлечения от протоколи на Общински съвет-Несебър за одобряване план-сметки за дейност "Чистота" и определяне размера на таксата битови отпадъци - решение № 1205 по протокол № 34 от 31.01.2011 г. за 2011 година, решение № 47 по протокол № 4 от 21.12.2011 г. за 2012 г., решение № 667 по протокол № 20 от 18.12.2013 г. за 2014 г. и решение № 1003 по протокол № 28 от 19.12.2014 г. за 2015 г., с което са одобрени само план-сметки за дейност "Чистота" за 2015 г. На 18.11.2016 година е издаден акт за установяване на задължение по декларация №МДТ-1179 от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси"/МДТ/ при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел "МДТ" при Община Несебър, който е предмет на оспорване в съдебното производство. При преценка на материалната законосъобразност на акта, по отношение на обжалваната му в настоящото производство част, съдът е изложил, че по отношение на компонента – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, таксата не се дължи единствено, когато услугата не се предоставя от общината по арг. от чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Съобразил е, че за да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо, първо общината да е определила вида и териториалния обхват /границите/ на услугата, второ, имотът на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата и трето общината фактически да е предоставила услугата. Съдът е приел, че в конкретния случай, имотът е ситуиран в района на Южен плаж - гр. Обзор, местността "Кавак дере", в която съобразно представените заповеди на кмета на общината, се предоставя услугата по почистване и поддръжка на местата за обществено ползване, като е счел за ирелевантен факта, дали около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване. Съдът е посочил, че е достатъчно услугата да се предоставя в границите на района, определен в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, какъвто е конкретния случай. Въз основа на представените доказателства - справки за налични и закупени ДМА, консумативи, съдове за смет, трудови договори, длъжностни разписания на дейност БКС в кметство Обзор, пътни листи, съдът е направил извод, че общината е предоставяла и фактически услугата, тъй като е осигурила за това необходимия човешки и финансов ресурс. С тези доводи и с оглед приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице за съответствие на размера на начислените такси, съдът е приел, че установената ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима от дружеството. Решението в обжалваната му част е правилно. Съдът правилно е установил законовите предпоставки, обуславящи дължимост на ТБО - адресатът на акта да е носител на правото на собственост върху имотите, за които общината да е осигурила реално предоставяне на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, формиращи размера на публичното задължение. Неоснователни са доводите на касатора, за недоказаност на обстоятелството, че местност "Кавак дере", където се намира имотът, попада в обхвата на представените по делото заповеди на кмета на община Несебър по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Както съдът правилно е посочил, видно от доказателствата по делото, в това число и приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, процесният имот попада в местността "Кавак дере", находящ се в жилищна зона "Южен плаж", която попада в обхвата на заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Неоснователни са и доводите за недоказаност на реалното изпълнение на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Действително таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по услугите, за които се начислява ТБО (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ – в приложимата редакция). Наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, като органът трябва да докаже във всеки конкретен случай фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за плащане на ТБО. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата /което се реализира със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ/, но и фактически да я предоставя. В тежест на ответника е да представи доказателства, от които по надлежен ред да се установи извършване на услугата, което доказване в случая е проведено. Видно от доказателствата по делото, за процесния период, услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от управление "Благоустройство и комунално стопанство" в кметство Обзор. Кметство Обзор не е сключвало договори за извършване на услугите с трети лица. От доказателствата по делото е видно също, че за процесния период кметът на общината е утвърдил длъжностни разписания на дейност "Благоустройство и комунално стопанство", съгласно които щатната численост за периода се е увеличила от 53 щатни и 4 нещатни бройки за 2011 до 89 щатни и 2 нещатни бройки през 2015 г. Видно е също, че са утвърдени длъжностни характеристики на длъжността "чистач на улици", и на "събирач на смет"/"сметосъбирач", чиито задължения пряко включват почистване на публични пространства. Утвърдени са и длъжности ангажирани с ръководство и контрол на изпълнението по озеленяване и почистване на града. Представени са и трудови договори и допълнителни споразумения на заети в дейност БКС към кметство Обзор лица. Представена е и Справка за разходите в дейност БКС – Кметство Обзор за 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. Тези доказателства установяват, че общината не само е създала нормативни и административни предпоставки за предоставяне на услугата като кметът е издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и е утвърдил длъжностно разписание и длъжностни характеристики на необходимите длъжности, но и е осигурила необходимите човешки и финансови ресурси за нейното фактическо осъществяване като е назначила служители и предвидила в бюджета на общината необходимите разходи за заплати, осигуровки, работно облекло, техническо осигуряване досежно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът е установил правилно релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение