Решение № 4925 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12036/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. 9 ЕООД-гр.София, ЕИК 203573498 чрез процесуалния си представител адв.Видолов против решение 18215/27.09.2024г., постановено от Административния съд София град по адм. д. 8101/2022г. По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалния закон от съда касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК се иска се отмяна на решението и уважаване на иска. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения в депозиран писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото пред първоинстанционния съд, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол и което е неблагоприятно за касатора. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд София град е сезиран с иск, предявен на осн.чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15 000лв., изразяващи се в заплатена цена за покупката товарен автомобил, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на сектор "Пътна полиция" при СДВР. Съдът е преценил иска като допустим, като предявен от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от предявяването, срещу правосубектен ответник. За установено от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел следното: на 16.04.2019г. ищецът е закупил от А. Х. И. товарен автомобил "Форд Транзит" с номер на рама WF0XXXTTGXGK07016, двигател N GK07014 за сумата от 15 000лв. , изплатена по банков път на същата дата. На 20.06.2022г., след като е спрян за проверка от органите на МВР е установено, че автомобилът е обявен за издирване в чужбина от действителния му собственик- лизингово дружество. Автомобилът е иззет с протокол за доброволно предаване на вещ от 21.06.2022г. Процесното МПС е било регистрирано в Р.България от отдел Пътна полиция към СДВР на 16.04.2019г. Ищецът твърди, че при извършване на първоначалната регистрация, служители при ответника не са положили дължимата грижа, като не са извършили необходимата проверка в системата ШИС, за да проверят дали лицето , подало документите за регистрация е действителният собственик на МПС-то. От правна страна, първоинстанционният съд е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, нито е налице пряка причинно-следствена връзка между евентуално такова бездействие и вредоносния резултат. Изложени са мотиви, че вредата е настъпила в резултат на сключения впоследствие договор за покупко-продажба на МПС. Решението е правилно. Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва освен незаконосъобразен акт, действие или бездействие и вредоносен резултат, който да е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Задължително условие за ангажиране отговорността на държавата за причинени вреди е елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да са установени в кумулативна даденост, в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца. В процесния случай, товарният автомобил Форд Транзит е регистриран със заявление за първоначална регистрация от 19.08.2016г., подадено от пълномощник на продавача. Към заявлението са приложени : копие от разрешение за ползване на ППС N 17-01969313, както и договор за продажбата му в писмена форма, сключен с лице-испански гражданин и купувач- А. Х. Й.. В договора са вписани същите номера на рама и двигател, а именно: рама N WF0XXXTTGXGK07016, двигател N GK07014. По силата на препращащата разпоредба на чл. 140, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, условията за регистрацията на моторни превозни средства се съдържат в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., в приложимата й редакция към ДВ., бр. 30 от 15.04.2016 г., предвид датата на първоначалната регистрация на автомобила . Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че първоначалната регистрация на автомобила е извършена в съответствие с приложимата законова уредба, регламентираща тези отношения, а именно чл.12, ал.1, т.3 и т.5 от Наредбата. Към заявлението са приложени и приети като доказателства всички изискуеми се документи, установяващи, че собственик е лицето А. Й.. Предвид разпределението на доказателствената тежест, правилно съдът е приел, че не е доказано от страна на ищцовото дружество по безспорен начин дали при първоначалната регистрация на автомобила е извършена или не проверка в системата ШИС, а и не е спорно, че към този момент автомобилът все още не е бил обявен за издирване. В случая, служителите от ОПП- СДВР са заверили документите за регистрация, с което са удостоверили, че са извършили дължимата проверка на документите по чл.5 от Наредбата. Извън горното, твърдяното бездействие категорично не е в пряка причинно-следствена връзка с причинените вреди- загуба на сума в размер на 15 000лв., представляваща стойността на закупения автомобил. Претендираната сума е платена по договор за покупко-продажба на МПС от 16.04.2019г., страна по който е ищцовото дружество. Извършеното впоследствие прехвърляне на МПС , касае гражданско-правни отношения и по никакъв начин не е обвързано с действия или бездействия на служители при ответника. Вредите, чието обезщетяване се иска в настоящия спор не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно поведение на длъжностните лица на ответника, а са резултат от сключения от ищцовото дружество договор за покупко-продажба на автомобила и заплатената стойност на автомобила, договорена между страните. Пряка и непосредствена е тази вреда, за която неправомерното поведение на административния орган би било необходимо и достатъчно условия за настъпването й. В конкретния случай обаче, това не е така, тъй като само и единствено установените незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, не са довели до твърдяното намаляване на имуществото на ищцата. Твърдяното намаляване на имуществото с конкретизираните от ищцата разходи е резултат от сключения от нея договор за покупко-продажба на автомобила . Липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното поведение на длъжностните лица на ответника и твърдените от ищцата вреди в конкретния случай. По изложените мотиви, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски, които са своевременно заявени в депозирания отговор и Д. 9 ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение