Решение № 1210 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5339/2007 г.

Решение № 1210 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5339/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура - гр. Кюстендил срещу въззивно решение от 21.06.2007 г. на Кюстендилски окръжен съд постановено по гр. д. № 198/2007 г., с което е обезсилено решение № 821 от 12.10.2006 г. по гр. д. № 453/2006 г. на Районен съд-Дупница, с което на основание чл. 431, ал. 3 ГПК е отменен нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 98, т. 3, р. № 4703 от 14.12.2004 г., с който на основание чл. 483, ал. 1 ГПК и ЗСПЗЗ, Х. А. Й. е призната за собственик на 521/577 ид.ч. от следния недвижим имот- лозе с площ 0,465 дка, а по графични данни 521 кв. м., VIII категория, находящо се в строителните граници на гр. Р., в м."С", съставляващо урегулиран поземлен имот с пл. № 1*, парцел ****, в кв.110 по действащия регулационен план на гр. Р. В жалбата са развити бланкетни оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение-касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди се, че различните и недостоверни дати на стр. 2 и 3 от оспореното решение на ОбСЗГ, което е административен акт, представлява липса на задължителен реквизит, което води до нищожност на акта, който не поражда никакви правни последици за адресатите. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи предявения иск. Ответницата в производството - Х. А. Й. оспорва касационната жалба и счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Моли да бъде оставена без уважение. Ответника в производството О. с. з. и гори-гр. Кочериново не взима становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да прекрати производството и обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че предявения от Районна прокуратура -гр. Дупница иск с правно основание чл. 431, ал. 3 ГПК (отм.) за отмяна на констативния нотариален акт № 98/2004 г., с който Х. Й. се легитимира като собственик на земеделски земи по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ, извършена с влязло в сила решение на ОбСЗГ, за което се твърди, че представлява неистински документ е недопустим, тъй като искът е несамостоятелен по отношение на този, свързан със спора за материално право, породен от засягане на правата на трети лица с акта за собственост и се явява последица от неговото уважаване. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения и правилно е приложен материалният закон . В конкретния случай районният прокурор е предявил иск в защита на едно чуждо право, т.е.неговото право на иск се напластява към правото на иск на носителя на материално право съгласно чл. 27, ал. 1 от ГПК (отм.). Обвързващата сила на решението, постановено по иска, произтича от правото на прокурора като орган на държавна власт да предяви иска за чужди субективни права. Искът по чл. 431, ал. 2 и ал. 3 ГПК обаче няма самостоятелен характер, тъй като представлява правна последица от уважаването на петиторен иск при реализиране защитата на собственика, чийто права се накърняват от обективираните с нотариалния акт права на лице, легитимиращо се с него. Това е така, защото отмяната на нотариален акт цели отпадането на удостоверителната му доказателствена сила, тъй като той не се ползва със сила на присъдено нещо, като охранителен акт и искането за отмяната му не представлява иск за разрешаване на материалноправен спор. Ето защо разглеждането и произнасянето на съда по искане за отмяна на нотариален акт на основание чл. 431, ал. 3 ГПК (отм.) е допустимо, само при предявен ревандикационен или установителен иск за защита на конкретно материално право, но не и като самостоятелно искане. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящата инстанция не се търсят, поради което и не следва да се присъждат. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение