Решение № 11536 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4474/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Русе, подадена чрез пълномощника гл.юрк. С. Тодорова, срещу Решение 402/28.02.2023 г., постановено по адм. дело 2052/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Никсолар ЕООД е отменено Решение 32-215288/29.06.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Русе. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва приложимостта на вторичните методи при определяне стойността на вноса, противно на възприетото от съда. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Никсолар ЕООД, чрез управителя Н. Чолаков в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съдПловдив е Решение 32-215288/29.06.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Русе, с което по повод подадени от жалбоподателя 4 бр. митнически декларации /МД/ с МRN 21BG004205019875R1; МRN 21BG004205019876R0; МRN 21BG004205019877R0; МRN 21BG004205019878R9 от 30.12.2021г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в общ размер на 1 078,04лева - мито и 2 371,71лева ДДС, ведно с начислена лихва за забава. Според фактическите установявания, оспорения административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадените 4 бр.декларации от жалбоподателя във връзка с внос от Канада на 4 бр. употребявани автомобили: марка Кадилак, модел Ескалад, марка BMV, модел 320I xDrive, марка Фолксваген, модел Гоф S, марка Субару, модел Легаси 2,5, при която е установено, че митническата стойност на стоката допусната за свободно обращение по МД 21BG004205019875R1 е в размер на 7 551.00 лева, по МД 21BG004205019876R0 в размер на 7 278,84 лв.; по МД 21BG004205019877R0 7 032,60 лв. и МД 21BG004205019878R9 3 669,48 лв., определена на основание ч.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, предвид декларирания в посочените МД метод за определяне на стойността с код 1 "Договорна стойност на внасяните-стоки", като е взета предвид цената на автомобилите по приложените към МД 4 бр. фактури/Invoice. При извършена проверка в конкретно посочен интернет сайт, по отношение на автомобилите със същите характеристики и идентичен номер на шаси е установена извършена сделка на стойност 4 500 щатски долара за употребяван автомобил марка Кадилак, модел Ескалад; за 10 900 канадски долара лек автомобил марка BMV, модел 320I xDrive; за 6 350 щатски долара л.а марка Фолксваген и за 5 000 щатски долара л.а. модел Гоф S, марка Субару, модел Легаси 2,5 , във връзка с което са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и ценообразуващите елементи. На основание чл. 48 от Регламент 952/2013 митническите органи са започнали проверка на пълнотата и точността на посочената в митническите декларации информация, като е установено, че липсват доказателства в подкрепа на декларираната цена, приложената към тях фактури не съдържат всички необходими реквизити като условия на доставка, условия на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение, поради което е прието, че същата не може да служи в подкрепа на декларираните данни. За да отмени административния акт първоинстанционния съд е приел, че в случая органа не е изпълнил задължението си да обоснова основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Наред с това съдът е приел, че дори да се приеме, че митническите органи са установили липсата на предпоставки за приложение на метода по чл. 70 от Регламента, то те де факто отново са приложили същия метод, но при завишаване на стойността на вносната стока, какъвто подход би бил обоснован само в съответствие с вторичните методи съгласно чл.74, §2 и §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. което не е осъществено в настоящият казус. В заключение съдът е приел, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на митническите декларации е договорната стойност, т. е. тази която е действително платена и подлежаща на плащане, която в случая съответства на всички предоставени документи, които касаят сделката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е спазил поредността на методите при определяне на митническата стойност, когато у него са възникнали съмнения за декларираната договорна стойност. Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то се прилага редът по чл. 74 от същия Регламент по т. нар. вторични методи, като се прилагат последователно посочените в тази разпоредба методи, докато се стигне до първата от посочените хипотези, по която може да се определи митническата стойност. Цитираната разпоредба се прилага, когато при основателни съмнения на митническите органи не може митническата стойност да бъде определена съобразно договорната стойност, така както и в случая деклараторът е посочил при вноса на процесната стока общата платена или подлежащата на плащане цена. Видно от митническото решение, за да не се приеме декларираната митническа стойност и да се определи нова, митническият орган е приел за установено обстоятелството, че процесните автомобили са закупени на онлайн търг. Както вече бе посочено, в случай че основният метод на договорната стойност не може да се приложи при определянето на митническата стойност, т.е. когато не може да се установи по безспорен начин, че декларираната от лицето стойност е реално платената или подлежащата на плащане сума по съответното правоотношение, то административният орган следва да приложи залегналите в Регламент (ЕС) 952/2013 г. вторични методи. В тези случаи митническият орган е длъжен да изложи достатъчно мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки, като е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В контекста на изложеното и с оглед липсата на извършен анализ за осъществени сходни доставки/внос на същата стока или подобна такава със същото предназначение или прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то обосновано и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен редът и начинът, по който следва да се определи митническата стойност на процесната стока. Настоящият съдебен състав споделя и мотивите на административния съд досежно приложените по делото разпечатки от електронните страници с домейн www.autoauctions.io, като същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, тъй като не са официално писмено доказателство по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК или такова, събрано редовно по предвидения в закона ред, тъй като по делото няма данни тази информация да е предоставена по линия на международното сътрудничество. Тези доказателства не са достатъчни да обосноват основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната митническа стойност на процесните автомобили, нито доказват, че действително платената или подлежаща на плащане цена на тези автомобили по смисъла на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., е в общ размер на 25 531,92 лева, както е прието от митническите органи. В тази връзка следва да бъде взета предвид и формираната практика на ВАС по аналогични дела. С оглед изложените правни съображения, решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: Въпреки изхода от спора, разноски няма да бъдат присъдени, тъй като такива не се претендират от ответника по делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,