Решение № 7626 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас към Агенция Митници , чрез процесуалния си представител юрк. Д. Т. Илиева, против решение 1276 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело 1197/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение 32-221712/13.06.2023г. г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници . В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е направил разграничение между отделните процедури за осъществяване на последващ контрол съгласно чл. 84-84л от Закона за митниците /ЗМ/, поради което е достигнал до погрешен извод, че оспореното митническо решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в липса на заповед за възлагане. Изложена е фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че с оглед събраните в хода на административното производство доказателства, в това число и получената информация от митническите власти на Канада, безспорно се установяват предпоставките за определяне на нова митническа стойност на декларираната стока, предвид възникналите основателни съмнения относно действителната цена на същата. Развити са подробни съображения относно прилагането на методите, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза / Регламент (ЕС) 952/2013 /. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Р. Г. В., чрез пълномощника адв. Р. Василева, в писмено становище и писмени бележки по делото оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 650 лева. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е било решение 32-221712 от 13.06.2023г. на директора на ТД Митница Бургас, с което са отхвърлени митническата стойност по подадената митническа декларация, на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. с чл.144, §1 от Регламент (ЕС) 2015/2447 за стоките, поставена под режим допускане за свободно обращение е определена нова митническа стойност, на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, определено по MRN, на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на тарифните кодове за стоки от МД, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС определена данъчната основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС на стоките от съответните МД, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобилите по всяка една от МД, , на основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2 294,52 лв., от които мито в размер на 717,04лв. и ДДС в размер на 1577,48лв., ведно със задължение за лихви от уведомяването на длъжника. В хода на административното производство е установено, че на 03.02.2020 г. от Р. Г. В. е подадена в МБ Свободна зона Бургас митническа декларация с MRN 20BG001008016187R0, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение. В кл. 6/8 от декларацията стоката е описана като употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка BMW, модел 328, тип 328, първа регистрация 01.01.2015 г., цвят silver, работен обем 2000, двигател няма данни, шаси WBA3B3G56FNR89022. В същата са посочени и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ Канада (кл.5/14); условие на доставка CFR Стойност и навло (кл.4/1); метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (кл.4/16); цена на стоката и валута 3700.00 CAD; идентификационен номер на контейнера TGCU5008343. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: фактура RA-E19120401/04.12.2019 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc. , 4880 rue Berthiaume, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада (л. 82 от първоинстанционното дело), опаковъчен лист RA- E19120401, издаден от 9396-9053 QUEBEC Inc. (л. 83), морска товарителница MEDUMT810725 (л. 85). За извършения внос са начислени мито в размер на 500,28 лева и ДДС в размер на 1100,62 лева, при митническа стойност в размер на 5002,81 лева (3700 CAD), без отчетени разходи за транспорт и доставка. На основание чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 лицето е уведомено за извършването на последващ контрол на процесната митническа декларация, като му е предоставен 30-дневен срок да изрази становище (л. 64 и сл.). В отговор с писмо с рeг. 32-220443/13.06.2023 г. (л. 54 и сл. от първоинстанционното дело) Р. Г. В. чрез адв. Василева заявява, че в съобщението не е предоставена информация кое е основанието за извършване на последващ контрол единствено и само чрез проверка по линията на международно сътрудничество с Канада, без да са искани каквито и да е данни, сведения или документи от В.. В отговора е заявено, че са нарушени разпоредбите на чл. 8, § 1, буква а) и в) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015г. и чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, които са част от общата процедура във връзка с правото на изслушване. Като аргумент е посочено, че в съобщението липсват данни, че лицето има право на достъп до документите, които административния орган смята да използва при издаването на неблагоприятното решение, а също така и мястото, на което същите могат да бъдат достъпени. С оглед на това В. е приела, че директорът на ТД Митница Бургас е нарушил правото да изрази становище по основателността на доказателствата, които смята да използва при издаване на неблагоприятното за лицето решение. Подробно и мотивирано оспорва изводите на административния орган, изложени в съобщение рег. 32-46027/03.02.2023г. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения относно действителната цена на стоката е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество от митническите власти на Канада, от които се установява, че по отношение на декларираната стока е налице несъответствие в декларираната в процесната МД цена в размер на 3700 CAD /канадски долари/, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 8455 CAD. Въз основа на установените несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. С докладна записка с рег. 32-221190/13.06.2023 г., изготвена от ст.инспектор МБ Свободна зона Бургас, до директора на ТД Митница Бургас, е направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 20BG001008016187R0/03.02.2020г. В резултат на проведеното производство е издадено оспореното решение рег. 32 -221712 от 13.06.2023г. (л.32) на директора на ТД Митница Бургас, с което е отхвърлена декларираната с МД с MRN 20BG001008016187R0/03.02.2020г. митническа стойност и на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за декларираната стока е определена нова митническа стойност в размер на 12 173,16 лева, за която стойност е прието, че на основание чл. 77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация 03.02.2020 г. (чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.). В резултат на новата определена митническа стойност на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстващи на декларирания тарифен код, е определено ново митническо задължение в размер на 1217.32 лева. На основание чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 13390,48 лева, по отношение на която е прието, че на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77, §1, б. а) и чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, като на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 2678,10 лева. На основание чл. 105. §3 и §4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2294,52 лева, от които мито в размер на 717,04 лв. и ДДС в размер на 1577,48лв., ведно със задължение за лихви, считано от 03.02.2020 г. до уведомяването на длъжника. След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническите органи са приложили вторичните методи посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите посочени в букви а) и б) митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИСЗА за внос за периода 29.10.2019 г. 29.01.2020 г. за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви или сходни с внесената стока или са произведени в същата държава, и въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики. Прието е, че методът, посочен в буква в) се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки. При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 8455 CAD. За да определят окончателната митническа стойност, към приетата за достоверна цена на стоката са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 741.07 лева, представляващи средноаритметичен размер, съгласно информацията в база данни МИСЗА за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал, в приблизително същия период на разглеждания внос. Посочени са и декларациите, въз основа на които е извършено изчислението на приетите разходи за вноса. В хода на съдебното производство са представени допълнителни документи, приобщени от съда към доказателствения материал по делото. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ, в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му. За неоснователно е приел възражението на В. за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, изразяващо се в това, че от същия не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по разглежданата декларация. Административният съд е приел за основателно възражението на В. по отношение на липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ /съответстваща на чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г./ В този смисъл е посочил, че е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие със законоустановените изисквания, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. По отношение на възражението на лицето, че е изтекъл давностният срок по чл. 103, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, съдът е приел, че решението е издадено на 13.06.2023г., т.е. след изтичането на тригодишния срок. АС Бургас е достигнал до извод, че при издаването на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат неговата отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Също така е посочил, че неправилно е приложен и материалния закон, т.е. налице е основание за отмяна на решението и по чл. 146, т. 4 от АПК. След обсъждане на относимите правни норми първоинстанционният съд е достигнал по извод, че в мотивите на митническите органи за прилагане на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 по отношение на процесната декларация не се позовават на достоверни доказателства. Съдът е изложил, че за да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на спора. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа Канада. Обсъдил е, че приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представлява извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Достигнал е до заключение, че тази информация не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена, т.е. е декларирана съответната стока за износ. Административният съд е изложил, че по делото не е установено на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Посочил е, че липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Приел е, че обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно, за да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. Констатирал е, че за целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. При тези съображения, съдът е изложил, че не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. С оглед на това е достигнал до извод, че митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Като допълнение е изложил, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г). АС Бургас е констатирал, че в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Изложил е, че основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Констатирал е, че липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. При тези съображения, съдът е приел, че митническият орган необосновано и недоказано е достигнал до извод, че вторичните методи се явява неприложими и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. При тези съображения в решението е формиран краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, частично по други съображения, като не се установяват сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Първоинстанционният съд правилно е дефинирал основния спор по делото, концентриращ се върху въпроса дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и дали впоследствие са спазили процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесната МД. Основателно е поддържаното в касационната жалба възражение по отношение на изложените от първоинстанционния съд мотиви за проведения последващ контрол по смисъла на чл. 48 от Митническия кодекс. Необосновано съдът е приел, че при извършването на последващ контрол чрез проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи (чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ) и на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки (чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ) е приложима нормата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане. Изрично в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ е разписано, че проверката по, ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и 84м от ЗМ, т.е. при извършването на проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи, какъвто е настоящият случай, не е въведено изискване за издаване на заповед. Изложените в тази връзка мотиви обаче не променят достигнатия краен извод на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. На първо място, правилно административният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи. В случая митническата администрация се е справила с тази доказателствена тежест. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката, са основани на доказателствата, събрани в административното производство по линия на международното сътрудничество с митническите власти на Канада, според които за автомобил със същия номер на шаси е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 8455 CAD. Декларираната договорна стойност на стоката е в размер на 3700 CAD съгласно представената фактура от 04.12.2019 г., като освен фактурата, от вносителя не са представени други съпътстващи процесната покупко продажба документи, доказващи декларираната договорна стойност на употребявания пътнически автомобил, предмет на внос. Поради това и предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. Противно на твърденията на касатора обаче, декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което по аргумент от чл. 74, § 1 от същия Регламент остойностяването на внесената стока следва да се извърши чрез последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В този смисъл и Решение 1342 от 06.02.2024 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. дело 6738/2023 г. Касационната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа Канада. Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Тази информация обаче не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията, т.е. е декларирана съответната стока за износ. В случая, не е установено от административния орган на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази, посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. В този контекст е основателно и възражението на ответника по касация, че от представената по делото извадка (л. 152 и сл. от първоинстанционното дело) в колоната, съдържаща декларираната при износа сума, е наименувана Обща стойност ( Total value ). Не е установено в хода на административното производство дали тази стойност е продажна цена или е друг вид стойност, както и какви елементи са включени в нея. Още по силен аргумент към това твърдение е фактът, че в същата извадка касационната инстанция констатира, че в предпоследната колона, наименувана 4/14 Кл. 42 Фактурирана стойност е именно посочената във вноската декларация стойност 3700 CAD, която отговаря на представените по делото документи. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на митническите органи да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. В контекста на изложеното, правилно и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен редът и начинът, по който следва да се определи митническата стойност на процесната стока. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Без ангажирането на доказателства и само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от регламента не е открита информация за идентични и сходни стоки, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Неустановено остава и обстоятелството при извършения анализ съобразени ли са характеристиките на процесния употребяван пътнически автомобил, установени от представените към митническата декларация документи /като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос/ и налице ли е информация в националната база. Съгласно § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод , при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от същия регламент. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. В тази връзка съгласно даденото в т. 51, т. 54 и т. 55 от решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB тълкуване от Съда на ЕС на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Предвид гореизложеното, изводът на митническите органи, че данните, предоставени от канадските митнически власти представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 се явява незаконосъобразен. В оспорения акт липсват мотиви относно приложимостта на чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, респ. се препятства възможността за извършването на проверка спазена ли е предвидената в Регламента за изпълнение процедура при приложението на резервния метод, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В акта не се съдържат и каквито и да било налични данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74 § 2 и е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. От изложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU: C: 2017: 839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU: C: 2019: 519, т. 27). По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Р. Г. В. следва да се присъдят разноски за настоящото производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 650 лв., представляващи платено по банков път възнаграждение за един адвокат съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 31.02.2024 г. и платежно нареждане от 11.05.2024 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,