Решение № 10381 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Мегастрой 2015" ЕООД срещу решение 311/13.03.2024 г., постановено по адм. дело 773/2023 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт 22221017007370-091-001/14.09.2018 г., издаден от НАП - гр. София, частично потвърден и изменен с Решение 558 от 14.04.2022год. на заместник - директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Националната агенция за приходите. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Възведените с касационната жалба възражения на касатора са неоснователни. От представените по делото доказателства правилно съдът е възприел за недоказано твърдението на жалбоподателя за реално извършени услуги, документирани с издадените му от АГРОС БИЛД ЕООД, НЮ КЛИЙН ЕООД и МУЛТИ ИНВЕСТ 2016 ЕООД фактури. Това се установява, както от административната преписка, така и от заключението на съдебно счетоводната експертиза, според което не са представени доказателства нито от ревизираното лице, нито от доставчиците му АГРОС БИЛД ЕООД, НЮ КЛИЙН ЕООД и МУЛТИ ИНВЕСТ 2016 ЕООД за сключени между страните договори, осчетоводяване, извършени плащания и т. н., както и за реалното престиране на фактурираните доставки. Действително, не се потвърждава фактическото извършване на процесните доставки от сочените доставчици. При условие, че има издадена фактура и е начислен ДДС, без да е налице фактически извършена стопанска операция от доставчика, няма основание за ползване правото на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Споделя се, изводът на първоинстанционния съд за липса на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, тъй като не е формиран на база отделни неблагоприятни за касатора факти, каквито са липсата на съпътстваща документация за покупката, кадровата обезпеченост на доставчика или представянето на приемо-предавателни протоколи в хода на съдебното производство. Отговорите на вещото лице по ССчЕ са показателни за невъзможността за установяване реалността на доставките. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във връзха с §2 ДР ДОПК, заключението на ССчЕ е обсъдено заедно с другите доказателства при постановяване на крайното решение. Съгласно нормата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. При издадени фактури и начислен данък, без да е установено наличие на фактически извършени стопански операции, няма основание за ползване право на данъчен кредит, предвид разпоредбите на чл.68, ал.1, т.1 и т.2 ЗДДС във връзка с чл.6, ал.1, затова законосъобразно ревизиращият орган по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно в размер на 12 506 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,