Решение № 4656 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 600/2011 г.

Решение № 4656 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 600/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "Аидатур" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, представлявано от изпълнителния директор Ф. Г., срещу решение № 3219/11.03.2010 г., по адм. д. № 13702/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, в частта му, с която жалбата на дружеството срещу Решение № 926/15.09.2009 г., по преписка № КЗК-451/2009 г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ по т. 1 е отхвърлена. В нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се иска решението в обжалваната му част да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени изцяло решението на КЗК. Ответникът КЗК, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на "Аидатур" АД срещу решение № 926/15.09.2009 г., по преписка № КЗК-451/2009 г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ по т. 1, с което комисията е приела, че е извършено нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗЗК (отм.) от оспорващото дружество. В останалата част тричленният състав с решението си е отменил оспореното решение по т. 2 относно размера на наложената санкция и върнал преписката на КЗК за ново произнасяне, след съобразяване на дадените в решението указания. За да постанови решението тричленният състав приел, че с оглед събрания доказателствен материал законосъобразно комисията е приела, че е налице извършено нарушение от дружеството при придобиване на капитала на "Кърджали-табак" АД през 2008 г. на 90.564%, и че в тази част решението е законосъобразно. Приел също така, че наложената санкция е изчислена съгласно разпоредбите на новия ЗЗК, а не по отменения такъв, поради което върнал преписката за ново произнасяне само в частта за изчисление на дължимата санкция. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени правните изводи. Оплакванията, които се правят в касационната инстанция като отменителни основания, са правени от дружеството и пред първоинстанционния съд като такива за нарушаване на материалноправни и административнопроизводствени норми от административния орган, които са обсъдени от състава на съда, като са изложени подробни фактически и правни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция и не се налага приповтарянето им. Спор по фактите не е налице. С оглед на безспорно установената фактическа обстановка при правилно прилагане на материалния закон и обосновано тричленният състав е приел, че решението на КЗК е законосъобразно и не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяната му. Правилно първоинстанционният съд е приел, че производството пред КЗК е следвало процесуалния ред, предвиден в ЗЗК, на основание § 6, ал. 2 ПЗР на ЗЗК, тъй като не са установени основания, изключващи образуване на производството в комисията, а стеснителното /дословно/ тълкуване на употребената в разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗЗК дума "молби" е неправилно, с оглед предвидените в чл. 38 ЗЗК множество основания за образуване на производство. Производството в случая е започнало по решение на КЗК по протокол № 846/28.05.2009 г. и е редовно образувано. Съдебното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон - изводът за наличие на задължение за нотификация съответства на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗЗК (отм.), предвид безспорно установената възможност за непряк контрол на физическото лице-притежател при вземане на стратегически решения за управлението на компанията да формира пазарно поведение на предприятието - цел, именно, предвид многостранния характер на дейностите на засегнатите предприятия, при безспорно определения географски пазар. Решението се обосновава от приетите по делото доказателства - договор за продажба от 28.03.2008 г. на поименни акции, представляващи 90,564% от капитала на придобиваното предприятие и данните от финансовите отчети на участниците в концентрацията, видно, от които е, че общият оборот за предходната година на участниците в концентрацията на съответния пазар на територията на страната надхвърля 15 млн. лв. В тази връзка е обсъден и Регламент № 139/2004 г. на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия, който е пряко приложим към момента на сключване на сделката. При установените и приети факти и обстоятелства, правилно е прието, че жалбата по отношение на т. 1 от решението на КЗК е неоснователна и като такава е отхвърлена. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. На КЗК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 лв., съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 3 АПК. По отношение на решението на тричленния състав в отменителната му част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне относно размера на санкцията, не е налице жалба от страните в същата част и поради това не се обсъжда законосъобразността му от настоящата инстанция. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК