Решение № 201 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 125/2010 г.

Решение № 201 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 125/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Делото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на внохд № 2648/2009 г., на Софийски градски съд. Твърди се, че съдебният акт - решение № 23/11.01.2010 г. е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от този съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитниците на оправданите лица и лично С. К., считат искането за неоснователно. Върховният касационен съд в пределите на проверката по 426 НПК и след като обсъди доводите в искането и обстоятелствата по делото, за да се произнесе съобрази следното: С решение 23/11.01.2010 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 11-ти въззивен състав, е потвърдил присъда от 13.03.2009 г., по нохд № 8401/2008 г., на Софийския районен съд, наказателна колегия, 98-ми състав, с която подс. С. К. К. е бил признат за невиновен и оправдан, за извършено на 16.09.2005 г., в гр. С., в нотариална кантора на бул. "Яворец" № 8, престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, а подс. П. Ц. С. - признат за невинен и оправдан за извършено на 21.10.2005 г., в гр. С., сградата на СГС - "Фирмено отделение", престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод лаконично се свеждат до твърденията, за неправилно приложение на закона с формираните правни изводи за липса на субективна страна и съставомерност на деянията, на двамата подсъдими. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на контрол и по реда на настоящото производство, съгласно препращащите норми на чл. 426 НПК и ограничителните основания по чл. 348 НПК направените изводи, че подс. С. К. и П. С. не са осъществили съставите на престъпленията за които са били обвинени, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от доказателствата по делото и на техния сериозен и задълбочен анализ. Приложени са законите, които е трябвало да бъдат приложени. Следователно, вътрешното убеждение на този съд не се основава на произволно приети фактически положения. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не са осъществени съставите на престъпленията, съответно по чл. 311, ал. 1 НК и по чл. 316 , пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК. При установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите, че не се касае за извършени престъпления по посочените текстове от НК, са законосъобразни. Второинстанционният съд в мотивите си е изложил подробни, убедителни и логични съображения, подкрепени от данните по делото защо счита, че не са осъществени съставите на тези престъпления, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Точен е извода, че двамата подсъдими следва да бъдат оправдани за инкриминираните с обвинението деяния. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, се присъединява към изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на оправдателната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По отношение обвинението срещу С. К. са правилни изводите, че следва да е налице умишлено, невярно удостоверяване в официалния документ, с оглед неговата компетентност - нотариус, каквото в случая липсва. По делото е безспорно установено и прието, че при него в нотариалната кантора са се явили лица, едното от които носело документ за самоличност, на името на М. Лесниянски, със снимка съответстваща на неговата външност. К. е изпълнил служебните си задължения, като се е уверил в самоличността на лицата, попитал ги е дали предварително положените подписи в представения за заверка договор са техни и след утвърдителният им отговор, извършил нотариалната заверка, която била надлежно вписана в Общия регистър по № 5712/16.09.2006 г., като същевременно направил и копия от документите за самоличност - за Лесниянски, американски паспорт № 1* и лична карта за С. и нотариално заверен препис от договора за продажба. В подкрепа на тези приети факти са обясненията на К., на които правилно е дадена пълна вяра от първостепенният съд, след внимателната им преценка на л. 6 от мотивите, които се кредитират и от въззивния съд, тъй като са логични, житейски правдоподобни и отразяват предприетите от него действия в качеството му на нотариус, а и се подкрепят от направените копия на документите за самоличност, приложени по делото, показанията на св. С, Лесниянски и А., Т., експертните заключения, приложените писмени доказателства. По делото липсват каквито и да било доказателства, за да може да се направи извод, че той е съзнавал, че удостоверява подпис, който не е на явилото се пред него лице със съзнанието, че документа ще бъде използван със всички произтичащи от него последици. Безспорният факт установен по делото и по който не се спори, че подписа в графа "продавач", по договора, не е положен от М. Лесниянски, не доказва автоматично вина на К., с оглед на посочените по - горе и приети обстоятелства по делото. Тъй като, както правилно е посочено от въззивния съд, реализиране на наказателна отговорност, предполага доказване по несъмнен начин на елементите от престъпния състав на престъплението - чл. 303 НПК, визирани в особената част на НК, а в случая не е доказана субективната страна на деянието, напълно законосъобразен е извода за необходимост от оправдаване на този подсъдим. По обвинението срещу П. С., също липсват каквито и да било доказателства, че той е съзнавал неистинността в авторството на подписа по договора за продажба на дружествените дялове и че е знаел, че явилото се лице не е Лесниянски. Видно от събраните по делото доказателства, С. е притежавал пълномощия да закупи от името на "Роулстон Ко Лимитед" дружествените дялове на "Фонд за развитие на България", бил е снабден и с решение на директорите на "Фонд Руска възможност", за продажба на дяловете. Няма никакви събрани доказателства за наличие на наказателно-правен умисъл в действията му. От друга страна за престъплението, за което е бил обвинен, умисълът на дееца следва да включва съзнанието, че се ползува от неистински документ, преследвайки някакъв правно значим резултат, каквото заключение въобще не може да бъде направено с оглед посочените по- горе данни по делото. Също така по никакъв начин не е установено С. да е извършил действия по представяне на договора във фирмено отделение на СГС нито лично, нито чрез посредствено извършителство. На приносителят не е искан документ за самоличност, нито св. Т приела го, може да даде информация за лицето. Поради това изводите и в тази им част - относно необходимостта от оправдаване и на този подсъдим, се явяват напълно законосъобразни. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Възраженията по това основание за възобновяване се свеждат до твърдения, за допуснати нарушения по чл. 13, 14, 107, ал. 2 313, 314 НПК. Настоящата инстанция, по реда на производството за възобновяване на наказателни дела счита тези възражения за неоснователни. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая съществено е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главните факти от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършени ли са или не престъпления от К. и С., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертните заключения и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че не са осъществили съставите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно е потвърдил оправдателната присъда. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че обвиненията са доказани по несъмнен начин и че съставите на престъпленията са осъществени от обективна и субективна страна - л. 3 - 4 от мотивите. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е настоящия състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Понеже въззивния съд е изпълнил и задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението си, липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на прокуратурата. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била изцяло проверена правилността на присъдата, изложени са подробни съображения, обсъдени са били направените възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена възможност за устно изложение по направените доводи и възможност за искания по доказателствата. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Не подкрепено от данните по делото е конкретното твърдение, за нарушение по чл. 107, ал. 2 НПК. По делото са приложени копия от личните документи на Лесниянски и С. - л. л. 22, 23, т. 1, сл. д., както и е бил разпитан св. С, относно факта кога е взел за заверка паспорта на първия и тези доказателства са приобщени към делото. Участващите прокурори - на 1-ва и 2-ра инстанция, видно от съдебните протоколи, не са искали събирани на допълнителни доказателства, считайки делото за изяснено от фактическа страна. Поради това и с оглед събраните доказателства, посочени по - горе в този абзац, разпоредбите на чл. 107, ал. 2, пр. 2 НПК, за съдът не е съществувало задължение да събира допълнителни такива преценявайки, че делото е изяснено от фактическа страна - протокол от 18.11.2009 г., на СГС, още повече, че законът предвижда това само като една възможност и то когато се налага за разкриване на обективната истина. Вярно е, че в мотивите си въззивният съд, на стр. 3, е коментирала "показанията" на С., дадени на досъдебното производство и не приобщени към доказателствата, но настоящата инстанция счита това нарушение за несъществено, защото не променя по никакъв начин направените правни изводи за невиновността на подсъдимите. С оглед на всичко изложено, направеното искане от Главния прокурор на Република България, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. ал. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение