Решение № 11099 от 24.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2013 г.

Решение № 11099 от 24.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 430/20.03.2013 г. по административно дело № 67/2013 г. Административен съд - Благоевград е отменил решение № Б-64/27.12.2012 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Благоевград и потвърденото се него разпореждане № 011-00-1040-3/10.08.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Благоевград, с което е наредено Евлоги Георгиев Солачки да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.01.2012 г. до 11.05.2012 г. в размер на 4 038.80 лева главница и 289.32 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от ТП на НОИ - Благоевград. Касаторът моли за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът Евлоги Георгиев Солачки в писмено възражение и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли за оставянето й без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Благоевград, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационното отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Твърдяното от прокурора нарушение на съдопроизводствените правила не е посочено от касатора като касационно основание в касационната жалба. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, но не и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК ВАС обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението. Извън горното, непълнотата на доказателствата не е касационно основание. Решението на Административен съд - Благоевград, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че постановените от административните органи актове са незаконосъобразни. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - гр. Благоевград е решение № Б-64/27.12.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 011-00-1040-3/10.08.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при "РУ "СО" - гр. Благоевград, с което е наредено Евлоги Георгиев Солачки да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.01.2012 г. до 11.05.2012 г. в размер на 4 038.80 лева главница и 289.32 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. От фактическа страна е установено, че Солачки е упражнил правото на парично обезщетение за безработица със заявление вх. № 011-00-1040 от 14.06.2011 г. С разпореждане № 011-00-1040-1/23.06.2011 г. е отпуснато исканото парично обезщетение за безработица за периода от 12.05.2011 г. до 11.05.2012 г. в размер на 43.90 лв. дневно. На 17.05.2012 г. Евлоги Георгиев Солачки е подал заявление за отпускане на пенсия. С разпореждане № 4802050183/10.07.2012 г. на основание чл. 68 от КСО му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.05.2012 г. След като е било установено, че Евлоги Георгиев Солачки е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 12.05.2011 г., е издадено разпореждане № 011-00-1040-2/10.08.2012 г. за прекратяване изплащането на парично обезщетение за безработица, считано от 01.01.2012 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На основание чл. 54ж, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено процесното разпореждане от 10.08.2012 г., с което е наредено Евлоги Георгиев Солачки да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.01.2012 г. до 11.05.2012 г., ведно с лихва. От правна страна няма спор, че към 14.06.2011 г. (датата на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица) и към 23.06.2011 г. (датата, от която е било отпуснато паричното обезщетение за безработица) лицето е изпълнявало всички условия за получаване на паричното обезщетение за безработица, тъй като не е имало отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. На основание чл. 54е, ал. 3 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. В разглеждания случай за периода от 01.01.2012 г. до 11.05.2012 г. на Евлоги Георгиев Солачки не е била отпусната пенсия. Двете осигурителни плащания не са били съвместени, поради което не е налице законовото основание по чл. 54е, ал. 3 от КСО за възстановяване на едното от тях - паричното обезщетение за безработица съгласно законовата разпоредба. Недобросъвестното поведение на лицата в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО следва да бъде доказано. С подаденото заявление вх. № 011-00-1040 от 14.06.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица лицето е поело задължение да подаде декларация при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства, каквато в случая не е настъпила. По т. 2 заявителят е декларирал, че няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, което е в съответствие с действителното правно положение през периода 01.01.2012 г. до 11.05.2012 г. Изменението на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) е лишило от право на парично обезщетение лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Правилен е извода на съда, че в случая Евлоги Георгиев Солачки не е укрил обстоятелството, че е придобил право на пенсия, защото не е възприел този факт, позовавайки се на изложеното в разпореждане № 011-00-1040-1/23.06.2011 г. Ето защо Евлоги Георгиев Солачки не е бил недобросъвестен и не следва да връща полученото от него след 01.01.2012 г. парично обезщетение за безработица. Процесните административни актове за възстановяване на получените суми за парични обезщетения за безработица за времето от 01.01.2012 г. до 11.05.2012 г. са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и правилно първоинстанционният съд ги е отменил. Ето защо обжалваното решение на Административен съд - Благоевград следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,