Решение № 362 от 17.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1809/2011 г.

Решение № 362 от 17.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1809/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. Й. И. против въззивно решение № 113 от 7.04.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 150/2011 г. В жалбата са изтъкнати доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Според защитника присъдата на първоинстанционния съд почива на предположения, тъй като самопризнанието не се подкрепя в достатъчна степен от събрания доказателствен материал на досъдебното производство. Съдът незаконосъобразно е кредитирал протокола за оглед местопроизшествие, чието съдържание не възпроизвежда посоченото процесуално следствено действие, както и резултата от разпознаване, проведено в нарушение на чл. 170 от НПК. Въззивният съд не е констатирал тези нарушения, както и съществуващото противоречие между мотивите и диспозитива на първоинстанционната присъда по отношение на наказанието на подсъдимия и присъденото обезщетение на гражданския ищец за причинените вреди. Защитникът твърди и нарушение на материалния закон, поради неправилната квалификация на деянието на подсъдимия. Счита, че наложеното наказание е явно несправедливо, а присъденото обезщетение е прекомерно завишено. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или преквалификация на деянието по чл. 129 НК и намаляване на наказанието от лишаване от свобода на пробация. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа касационната жалба. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец (адв. Т.) настоява въззивното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 333 от 27.10.2010 г. по н. о. х. д. № 2633/2010 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия А. Й. И. за виновен в това, на 11.03.2009 г. в гр. София при управление на моторно превозно средство - л. а. "Фиат Иноченти" с ДК [рег. номер на МПС], като е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП, чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДП, чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДП и чл. 40, ал. 1 ЗДП умишлено да е причинил средна телесна повреда на И. П. В., поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б. "б" вр. чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 342, ал. 4 НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. Осъдил е подсъдимия да заплати на И. П. В. сумата от двадесет хиляди лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от четири хиляди и двеста лева - за имуществени вреди. В останалата част гражданският иск е отхвърлен до пълния му предявен размер. В тежест на подсъдимия са оставени разноските по делото. С решение № 113 от 7.04.2011 г. по в. н. о. х. д. № 150/2011 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия А. Й. И. за нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДП. Увеличил е обезщетението за неимуществените вреди на сумата от четиридесет хиляди лева, както и размера на държавната такса, а в останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аналогично формулирани, основните доводи са били представени и пред въззивния съд, който ефективно ги е изследвал и ги е отхвърлил с аналитични, подробни и убедителни съображения. Въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и задълбочено е проверил доказателствената преценка на първоинстанционния съд относно събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които заедно със самопризнанието на подсъдимия, направено в процедурата на съкратеното съдебно следствие, в достатъчна степен са потвърждавали фактическите положения, описани в обвинителния акт. В този смисъл неоснователно се изтъкват процесуални нарушения, каквито не са били допуснати - протоколът за оглед на мястото на транспортното произшествие не съдържа съществени недостатъци, които да го опорочават, а разпознаването е било осъществено в съответствие с чл. 170 НПК непосредствено след разпита на пострадалия (л. 42-44 от материалите на досъдебното производство). В рамките на приетите за установени фактически положения от съда по същество неприемливо е искането на защитника за преквалификацията на деянието по чл. 129 НК. Тезата е била наведена и пред Софийския апелативен съд, който я е отхвърлил със законосъобразни мотиви, анализирайки цялата съвкупност от фактически обстоятелства за конкретното поведение на подсъдимия И. и задължителните указания по приложението на закона, дадени в Постановление № 1/1983 г. на Върховния съд на Република България. Софийският апелативен съд аргументирано е приел допусната техническа грешка при цифровото изписване на приложимата разпоредба, при условията на която първоинстанционният съд е определил наказанието, отразено в диспозитива. В този аспект е съобразил както подробните и ясни мотиви на Софийския градски съд за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК с оглед текста на чл. 58а НК, в редакцията от ДВ, бр. 27/2009 г., така и наложеното наказание действително под минимума на лишаването от свобода, предвиден в санкцията на чл. 342, ал. 3, б. "б" НК без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, респективно въззивният съд законосъобразно не е намерил основание за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд споделя и съображенията, че определеното наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК се явява най-благоприятното разрешение за подсъдимия И.. С оглед установените и релевантни по делото обстоятелства, относими към конкретно извършеното деяние, личността на дееца и необходимостта от постигане на целите, посочени в чл. 36 НК, неоснователно е оплакването на защитника и за явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Софийският апелативен съд е уважил жалбата на гражданския ищец и е увеличил размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди. При това положение без правно значение е изтъкваното несъответствие по отношение на гражданската част на присъдата на първоинстанционния съд, щом в тази част присъдата е била изменена с въззивното решение и няма допуснато нарушение от Софийския апелативен съд на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на присъденото обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди на гражданския ищец. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК