Решение № 15242 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4226/2013 г.

Решение № 15242 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4226/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - при ЦУ на НАП срещу решение № 1562/5.09.2012 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 366/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 02001001181/29.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-32/26.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Съндайл Уайнъри" ЕООД в размер на 91 642.92 лв. по фактури, издадени от "Винд" ЕООД през м. септември 2009 г. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ изобщо не е коментирана от съда в мотивите на неговото решение. Вещото лице, изготвило тази експертиза, е констатирало противоречия между данните от транспортните документи и в данните, съдържащи се в декларацията за произведено вино. Даденото заключение е в смисъл, че липсват документи, категорично доказващи произхода на гроздето. В конкретния случай безспорно е доказана липсата на доставка на грозде от посочения доставчик, поради което направеното от съда позоваване на решения на СЕС е неотносимо към правния спор. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 5 149 лв. за всяка. Ответникът по касационната жалба - "Съндайл Уайнъри" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, ул. "Преслав" № 14, вх. Б, ап. 12 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на съдебно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 02001001181/29.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-32/26.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" -при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 91 642.92 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС с мотиви за липса на реални доставки на грозде по фактури с номера 232, 234, 235, 236 и 265, всичките от м. септември 2009 г., издадени от "Винд" ЕООД. Сумата от 91 642.92 лв. е определена като задължение за внасяне на ДДС заедно с лихва за забава в размер на 10 524.30 лв. Първоинстанционният съд е отменил РА в посочената част като незаконосъобразен. Обсъдил е заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което установява, че получената от жалбоподателя по фактурите, издадени от доставчика, стока - грозде е заприходена по счетоводна сметка 302 "Материали", като партидите съответстват на четирите вида грозде - мускат, шардоне, каберне и мерло и съответното количество за всеки вид. Посочените количества и видове грозде са вложени в производството на вино. По изготвената сборна и контролна таблица за отчитане на произведената продукция през м. декември 2009 г. по сметка 303 "Продукция" са осчетоводени 233 485 л наливно бяло вино и 182 020 л наливно червено вино. Произведената продукция е реализирана като износ за Русия. /Реализираното на продукцията чрез доставки на "МОРО" - Русия по съответните митнически декларации, описани с номера и дати и инвойс фактури е установено и в хода на ревизията, видно от констатациите в Ревизионния доклад /РД/ на стр. 17/. Коментирано е и заключението на вещото лице Стоянова по назначената от съда СТЕ. Според същото идентифицирането на доставеното от "Винд" ЕООД грозде е възможно на база кантарни бележки, товарителници и придружителните документи при превоз на вино. Датите на доставка, количество, сорт, регистрационни номера на автомобилите, място на товарене по посочените документи съвпадат. Съпоставката е показана в таблица, приложение № 1 към заключението. Договор за доставка № 001/7.01.09 г., товарителници, кантарни бележки и придружителните документи за превоз на грозде, представени на вещото лице от "Винд" ЕООД при посещението в офиса на това дружество, са идентични с тези, представени от жалбоподателя. Не са били представени от страна на доставчика финансови документи /фактури/ за закупуването на гроздето. При тези факти, съдът е достигнал до извода, че представените от страните по сделката документи с оглед естеството на стоката доказват нейното получаване. Доказано е, че стоката е използвана от жалбоподателя за бъдещи облагаеми доставки. В случая ревизиращите органи не са ангажирали каквито и да било доказателства за това, че е извършена данъчна измама със знанието на ревизираното лице, нито такива, които биха могли да индикират недобросъвестност от негова страна. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за неправилна преценка от страна на съда на заключението на СТЕ. Освен изложеното по-горе в мотивите на решението, вещото лице потвърждава, че дружеството - жалбоподател извършва преработка на грозде и производство на вино в собствен производствен обект - Винарска изба, Хаджидимитрово /обстоятелство, установено в хода на ревизията, видно от констатациите в РД/, както и търговия с вино. То не е производител на вино. Технологичен дневник № 1 е за регистриране на постъпили суровини, в случая грозде. От Изпълнителна агенция по лозята и виното - Сливен са представени регистрираните през 2009 технологични дневници от 1 до 6. Вещото лице е констатирало, че в технологичен дневник № 1 не е попълнена графа 3 относно произхода на гроздето. Безспорно е обаче, че посоченото количество грозде е постъпило при жалбоподателя и е преработено в трапезно вино. Има съответствие между регистрираните в технологичен дневник 1 количества грозде и декларираните преработени количества. Не е налице сертификат, издаден на производителите на гроздето от съответната Регионална лозаро-винарска камара. "Винд" ЕООД не е производител на грозде и не е регистриран като такъв, поради което не разполага със сертификат, а разполага с документи единствено като посредник. Придружителните документи са издадени от "Винд" ЕООД и по делото са представени в кочан, прошнурован със заверка на ТД на НАП София, офис "Сердика". Вещото лице, изготвило допълнителната ССЕ, след проверка на документите на "Винд" ЕООД констатира наличие на договори за покупко-продажба на грозде от физически лица, регистрирани и нерегистрирани като земеделски производители и ведомости за извършено плащане, които са от районите на Пловдив, Стара Загора, Сливен, землището на Шабла. Липсата на сертификат от производителите обяснява факта, че жалбоподателят декларира пред НРВК - София сертификати на други производители. Посочената нередност обаче не обосновава извод за това, че ревизираното лице използва правото на приспадане на ДДС с измамна цел или злоупотреба. Липсват доказателства за това, че с издадените фактури и съставените от страните по сделката документи се прикрива от жалбоподателя друг доставчик, различен от посочения като издател на фактурите, с посочената по-горе цел. Следва да са налице обективни данни за това, установени съобразно процесуалните правила за доказване. В този смисъл правилно съдът се е позовал на приетото от СЕС в редица негови решения /т. 37 и т. 38 от решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, "Боник" ЕООД, т. 42, т. 44 изр. последно, т. 45 и т. 51 от решение с дата 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. С оглед на изложеното, решението на Бургаския административен съд като правилно и законосъобразно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,